Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 11

Няма значение! Щом стане секцио( без значение планирано или спешно), цената е една и съща.

Здравейте, родих наскоро в болница Вита и ще споделя  впечатленията от престоя си за всички, на които им предстои да направят избор къде да раждат.

На първо място бих искала да кажа, че за мен всички от АГ отделението са огромни специалисти и прекрасни хора.

Кратката оценка на болницата ми е:
АГ отделение - най-добрите, без никакво съмнение, огромни благодарности, доверих им се за най-ценното в моя живот и не съжалявам!
Неонатология - главно са добри специалисти, но съм със смесени чувства заради ужасно грубо отношение от техен служител
Условия - приемливи. Стаите не са лоши, храната ставаше. Слава богу нямам опит с болниците, но считам, че не са лоши условията, разбира се не е и 5 звезден хотел.

Приеха ме на термин, тъй като бебето беше станало много голямо и не спираше да расте с идеята да се прецени на място дали да се предизвика раждане или да се премине към секцио. Поради ред причини се взе решението бебето да се извади оперативно, което вярвам беше най-доброто в случая.

Бях в 9:00 сутринта в болницата, приеха ме, минах прегледи, настаниха ме и към 12:00 започнаха да ме посготвят за операция (направиха ми клизма и ми пуснаха системи). Минаха всякакви специалисти през стаята ми докато чаках да започне операция - дежурен АГ, анестезиолог, психолог. Почти постоянно имаше някой вътре.

Вкараха ме в операционната в 14:00 часа, поставиха ми спинална упойка, което отне време и операцията започна. Бебето проплака доста бързо след старта на операцията в 14:47, изреди се голяма част от екипа да ми честити, бяха много мили, веднага ми допряха бебето до главата (първи контакт), беше много хубаво да видя малкото все още синьо човече. Сложиха ни гривничките, като ми показаха съответстващите номера и ме питаха за името.

Операцията продължи още около час след раждането на бебето. След като ме зашиха отново ми донесоха бебето, да си го видя преди да ме върнат в стаята.

След като се върнах в стаята си бях кондиция, отново минаха много специалисти през стаята да се уверят, че съм добре. Докараха и бебето, вече облечено и ми го сложиха на гърдите (тъй като бях обездвижена от кръста надолу заради упойката). След което го взеха и остана през нощта при тях.

На следващата сутрин дойдоха да ме раздвижат, дадоха ми и малко да се измия, без да мокря превръзката. Моята докторка минаваше всеки ден да ме провери как съм, въпреки че не беше дежурна по време на престоя ми. Вечни благодарности към нея и целия екип, който се погрижи за раждането на бебето ми.

Сега за неонатологията и не добрата ми оценка. Влязоха на втория ден едновременно акушерка от АГ и от неонатология в стаята ми и започнаха и двете да искат разни неща от мен, като се правиха, че не забелязват наличието една на друга. Говориха едновременно и искаха разни неща (лична карта да дам за акта за раждане, копие от картата на бащата, бебето да взема от кошарката да ми покажат как се сменят памперси) и резултата беше акушерката от неонатологията да ми се скара на мен да побързам малко, защото си имала и друга работа. Аз се опитвах и на двете да угодя, но бях много бавна, защото доста ме болеше операцията. Та имаше видимо напрежение между двете отделения, което беше малко непрофесионално да се държат така пред пациент, но както и да е, не това ме възмути на краен предел.

Първо бебе ми е и деня след операцията изпитвах ужасен страх и ужас, че не мога да се грижа за него. Нямах кърма, ставането от леглото ми отнемаше над минута, след което трябваше да стоя права отново около минута, та да свикна с позата и след това вече можех да се разхождам и да взимам бебето. Но тези две минути ми се струваха цяла вечност, затова реших бебето и втората вечер да остане в неонатологията, тъй като се притеснявах, че ако заплаче или нещо стане не мога да реагирам по никакъв начин.

Та така дойдоха да го взимат за да го изкъпят към 20:30 минути вечерта и тъй като възпитанието ми е да говоря с любезности на хората казах “ако е възможно, след храненето в 22:00 да го вземете през нощта при Вас…” при което бях ужасно грубо прекъсната и ми беше вдигнат скандал “КАКВО ОЗНАЧАВА АКО Е ВЪЗМОЖНО?!?! ТИ СИ МАЙКАТА, ТИ КАЗВАШ, АМА ВСИЧКИ МНОГО СЕ БОРИТЕ ДА ГИ ВИДИТЕ ТИЯ ДЕЦА И ПОСЛЕ НИ ГИ МЯТАТЕ НА НАС И НЕ ГИ ПОГЛЕЖДАТЕ ДА СЕ ГРИЖИТЕ ЗА ТЯХ, ЩОМ ТРЯБВА ЩЕ ГО ВЗЕМЕМ”. Ченето ми увисна от изненада, обида и абсолютно никаква идея как да реагирам. Вярно, че жената нямаше представа, че мотивите ми да го оставя при тях не са от мързел, но отношението ѝ беше покъртително отвратително! Излишно е да казвам, че изпитах ужас да оставя детето си в близост до тази жена, която беше груба и неуравновесена, личното ми мнение е, че трябва със закон да ѝ забранят да е в близост до новородени! Ще допълня само (предполагам ще ме разберете), че бях родила на предния ден, главата ми беше пълна каша, хормоните и те, физическото ми състояния не беше добро и би следвало на тази жена да ѝ е ясно, че не е момента да ме третира като боклук. И не е най-меродавния фактор, но в крайна сметка сумата за раждане в тази болница не е никак символична и някак не очаквах такова отношение. Много се разстроих естествено… взех си детето с идеята на следващия ден да говоря с началник отделение, но в последствие се отказах да се оплаквам, тъй като се притеснявах, че все пак трябва да ми взимат бебето за прегледи, къпане и т.н и не исках върху него да се прехвърля негативизъм.

Това е моята история за неонатологията, която споделям за да имате предвид, че там работят и такива хора, но ще подчертая факта, че повечето сестри от неонатологията бяха много мили и сладки душички, радваха се на бебета и излъчваха едно уверено спокойствие. За докторите от това отделение нямам никакви забележки - безкрайно мило, човечни и грижещи се за малките човечета с видимо удоволствие.

А ако случайно някой от болницата чете (някой беше изказал съмнение, че следят темата), ще спомена и че мина почти месец от тази случка и не пиша в емоционално нестабилно състояние, разказвам историята абсолютно обективно и не съм под прякото въздействие на хормони и емоции.

Тъй като някой питаше за прием в почивни дни, да кажа, че мен ме изписаха в неделя, така че няма проблеми с тези неща.

Свижданията са всеки ден от 17:00 до 19:00 часа и другото, което според мен е мързел, прикрит с оправдание “мерки за сигурност” от страна на неонатологията е, че бащата има право да види детето един път през стъкло (както е редно). Така им е по-удобно, иначе не знам какви са тези мерки, при положение, че така или иначе татковците всеки ден задръстваха коридора по време на свиждания, не пречеше да ги пускат малко да си погледат децата през стъклото, но това е мое мнение и не мисля, че е някакъв голям проблем, само споделям.

Та това е моята история, някой ако има въпроси, ще се радвам да съм полезна и да отговоря. Успех на всички, на които им предстои най-вълнуващия момент!

П.П. Приятна изненада за мен е белегът от операцията. Не се бях замисляла как ще изглежда и никога не ме е тревожило, но много приятно се изненадах на тъничката и почти невидима чертичка, през която са извадили бебето. Съжалявам, че се повтарям, но АГ в болница вита - невероятни специалисти във всяко едно отношение.

Кики29, съжалявам за негативните емоции, но се радвам, че с бебето сте добре!

Аз искам да попитам как се случват свижданията, понеже назад в темата срещнах информация, че трябва да се уведоми персоналът в колко часа точно ще дойде таткото и да се запази някаква стая за свиждане. Това още ли е така?
Родилките могат ли да излизат извън етажа?
И как се случва припознаването на детето, ако нямаме брак? Какви документи са нужни и болницата съдейства ли по някакъв начин?
И последно, документите за прием кога се попълват? Очертава се да съм естествено раждане и се притеснявам, че може да попълвам документи с контракции и т.н.
Ще съм благодарна, ако някой може да ми разясни.

Преди 2г пък въобще събираха всички бебета в 22ч и никой не питаше, камо ли да настоява да стои при майката…. Не знам как се сменят така нещата, освен да е наистина въпрос на кеф на кой е на смяна… По отношение на грижата на неонатологията към бебета нищо лошо не мога да кажа. Но комуникацията и отношението им към майките за кой ли път поред е потресаващо…

Кукличка, документите ги попълват те докато си на тонове (първото нещо при приема) - разпитват те, попълват вместо теб и ти само преглеждаш и разписваш после. За припознаването нека друг каже, че ние бяхме подписали вече при раждането.

Привет,

Относно свижданията - хубаво е да се съгласува, тъй като са от 17 до 19 часа, а в моя ден бяхме 5 родилки и да не се засекат, иначе и да не се разберете за точен час, няма проблем, най-много да трябва таткото да поизчака 10 минути да излезе предходния посетител.

Могат родилките да излизат извън етажа, аз видях да слизат до кафенето, но лично аз не излизах, не съм сигурна и дали е позволено. Мъжа ми идваше на посещение и си седяхме в коридора.

Относно припознаването - при мен дойдоха на следващия ден. Трябва ти лична карта и копие от личната карта на бащата. Попълваш един лист с данни (дават ти бланката), бащата го подписва и им го даваш, те оправят всичко нататък, не се занимаваш с нищо.

Документите, които са ти необходими са медицинската ти документация - резултати от изследвания, лична карта. Аз предварително бях обсъдила с израждащата ми докторка какви изследвания са необходими и ги бях пуснала предварително и всичко ми беше подготвено.

Документи за прием аз попълвах в деня на приемането, не са нищо особено - няколко листа с бързи въпроси, на които трябва да отговориш с да и не - от типа имаш ли заболявания, алергии, операции и т.н. Но аз нямах контракции и бърза работа, така че мнението ми относно колко бързо се попълват не е много меродавно, с контракции може да се стори цяла вечност…

Ако има друго, не се притеснявай да питаш, вълнението е огромно. Успех и стискаме палци всичко да си мине по план при вас ❤

Позволено е да излизаш, стига да можеш. Аз бях нормално и втория и третия ден с мъжа ми се виждахме долу пред кафето, защото в коридора пред отделението е лудница.

За неонатология - явно наистина зависи кой е на смяна. На мен също ми взимаха бебето вечерта към 22-23, без да ме питат искам ли. Родих преди два месеца. Знам, че ако желаеш можеш да им кажеш да не ти го взимат, но аз също исках да си почина и да си събера главата.

Кики29, напълно те разбирам и подкрепям мнението ти за акушерките в неонатология, даже мисля че знам за коя точно акушерка говориш, и аз имах досег с нея. Беше ужасно груба, изобщо не ти влиза в положение че си след операция и не знаеш на кой свят се намираш, скара ми се за глупости, а след това при условие че със съквартирантката ми бяхме говорили бебетата да са при тях втората нощ, защото не се чувствахме добре, тя директно ги доведе и ги остави без да можем да се съпротивим. Но и честно казано като я видях каква е и мен ме достраша да си оставя бебето на нея.
Но има и една много мила акушерка там, казва се Валентина Рашкова.

Вижте на какво попаднах в ИГ:
За справка, мацката (Ани Карамфилова)  е раждала И работи в Майчин дом при директора, тъй че ако можеха да й го спестят, щяха….

Момичета, звучат страшно вашите преживявания. При мен предстои скоро секциото, дано всичко е наред с персонала. 😬

Във Вита няма такова нещо.

Мацката роди преди няма и седмица някъде, така че явно има такова нещо. И то е изискване на общината, не на болницата. Явно това си изпуснала.

Благодаря на всички за отговорите!

За ходенето до общината за потвърждение поне е добре, че веднага ти дават акта за раждане. То така или иначе се ходи да се вземе, но явно ще трябва майката да иде.

NadezhdaML не се притеснявай, явно е само една такава грубиянка, съдейки по коментара на PiSaNkAtA123. Нас ни е хванала неподготвени, но ако ти се случи на смяна, не ѝ оставай длъжна. А може вече и да не е служител там. Определено беше изключение, всички останали бяха прекрасни и съм сигурна, че там такова отношение не се толерира. Въпреки нея, впечатлението ми е положително за цялостния ми престой там и живи и здрави, отново бих ги избрала за раждане.

Относно припознаването, това е по-нова от моята информация, аз раждал преди близо месец, възможно е да са се променили нещата.