Родих го в МД. Мога само да изкажа мойте най-искрени благодарностти на Рени (акушерката ми) и всички останали доктори и сестри (е, предимно сестрите), които се постараха малко да ме утешат и да ми вдъхнат кураж за бъдещето. . На мен ми показаха бебето и то няколко пъти та поне си го видях. Не съм го докосвала, защото нямах сили за това, но съм сигурна, че до края на живота си няма да забравя как изглеждаше и винаги образът му ще е пред очите ми. На съпруга си го описах без много подробности, за да спестя поне на него (ако изобщо е възможно) малко от болката.
За причините за смъртта на моето момченце все още нищо не знам, но след 2 сед. се надявам да са открили защо така (без видими причини) внезапно си отиде. Болката ни е огромна, а още по-огромна е празнотата и объркването което настъпи................