Добро утро, дружки! 
Вижте какво ви носяяя! Браво на подругите!
Ето и рейтинга. Малко е паднал, но сме добре. Отново сме първи в АБ групата, въпреки всичко.
Мире, абсолютно! Аз съм от хората, които твърдят, че всеки човек се ражда с характера си, а не както е разпространено мнението, че детето е като бял лист когато се роди, и само от родителите му зависи какво ще напишат на него. От личен опит го твърдя, минали са стотици деца през ръцете ми.
надявам се, че все пак Аслан ще успее да се отдели от майка си, този отровен бръшлян, който се е увил около него.
Нези, на мен ми хареса филма и не съжалявам, че ги гледахме отново. Не е нещо уауу, но си струваше да го направят, съгласна съм напълно със споделеното от Младия вълк. Отдавна не бяхме виждали Къванч в това амплоа и много ми хареса отново.
Имайте хубав ден, дружки!
Виж целия пост
Вижте какво ви носяяя! Браво на подругите!
Цитат
Ибрахим Селим сподели част от програмата с Kъванч Taтлъту
И - Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш ?
K – Две неща, чийто ред може да се промени, например когато се събудя, отивам под душа и след това отивам да бъда със сина си Kурт или обратното. Редът може да се промени, но това е, което правя сутрин.
И - А как мина детството ти? Бил ли си дете, което и в детството си, както днес, си привличал внимание и събуждал любопитството с всяко занимание?
К – Бях забележимо дете. Русокосо и синеоко дете в Адана (смее се) Не, всъщност привличах внимание и тогава и от тогава ...
И – Привличаш вниманието към себе си.
K - Привличам, явно.
И - Какво се промени в живота ти с раждането на Kурт Eфe?
К - Много неща. Открих нови мъжки качества в себе си, станах по-милосърден, отвори се нова част от душата и сърцето ми. Няма да се задълбочавам, защото тези, които имат деца, вече ме разбират. Това са фантастични чувства и много неща се променят в живота.
И - Добре. Печелиш ли много пари?
К - Печеля ли много? Печеля пари, да. Но в сравнение с моите западни колеги аз и всички ние, турските актьори, печелим много малко.
И - Лесно ли се доверяваш ?
K - Не се доверявам лесно. Вярно е, не мога (смее се) Не се доверявам на никого абсолютно до край, и по този повод имам големи проблеми с това.
И – Дори и така
K - Да) Винаги оставям малко съмнение във всяка ситуация, защото не мога да се доверя сляпо. Малко ме изморява и нарушава вътрешния ми ритъм. Изтощавам се. Ти или някой друг отвън няма да усети, че се измъчвам отвътре. Това не се разпростира върху другите, става дума повече за борба със себе си. Но така съм устроен. Това няма да се промени.
И - Освен основната си професия, в какво друго можеш да се наречеш професионалист?
K – Аз съм такъв човек, който обича да опитва и да оставям място за нови неща. Занимавам се с гмуркане, свободно и професионално. Когато Башак беше бременна с нашия син Курт, намерих свободно време и получих кулинарно образование. Сам готвя за нас и не пускам Башак в кухнята. "Кухнята е абсолютно и определено моя, никога няма да пусна никого тук!“ (смее се). Какво друго ...Обичам природата и затова обичам да правя къмпинг. Като цяло, да, има няколко неща. Освен това, първоначално бях професионален баскетболист и в миналото регистриран плувец. Отегчавам се, когато не се усъвършенствам или не направя нещо ново. Затова всяка година винаги намирам нещо интересно. Разбира се, това е тясно свързано с наличието на свободно време, за да можеш да правиш всичко това.
И - Ами как стои въпроса с пурите, знам, че и от тях разбираш.
К - С пурите? Разбирам, пуша.
И - Ти също така разбираш от уиски и сирена.
K - Преди предпочитах уиски, но сега, с възрастта, имам периодични промени в небцето. Затова сега нямам специални предпочитания, понякога мога да пия уиски, понякога водка, а понякога и обикновена бира. Но цигари не съм пушил последните няколко години, спрях ги.
И - Наистина ли?
К - Да. Никакви цигари. Преди около 5-6 години, не помня точно, но минаха 5-6 години.
И - Поздравления
К - Миналата година започнах с пури вместо цигари.
И – Дори и така
К – Да, веднъж седмично. Аз съм принципен човек. )))
И - Знам, че има Harley Davidson близо до Ozdilek, свързан с вас.
К – Да, в Маслак.
И - Търсех мотор там и мой приятел ми показа това място. Малко се интересувам от това. Той ми каза, че има стотици хора, които притежават Harley Davidson и каза, че дори Kъванч е идвал тук и сме говорили с него, мисля, че той притежава един. Той каза нещо като: "Нямаме приятели, притежаващи Harley, с които да караме.“ Имаш ли такъв интерес към моторите?
К – Имам интерес към моторите. Но. Имам Harley, по-скоро имах, защото го подарих, сега имам мотор от друга фирма. Но имаше време, когато участвах в тези групови карания... тези чувства, когато отиваш някъде с кортеж, всеки има каски с Bluetooth слушалка, за да комуникираме помежду си, грижите се един за друг на пътя, минаваш градове, селища, малки села и вдишваш специфичната миризма, с която е наситено всяко място. Споделянето на това чувство, правенето на съвместни спирки на места, всичко това е много интересно за един моторист. И ти ли си моторист?
И - Едва ли можеш да ме наречеш моторист, просто много се интересувам от тази тема.
К – Това е невероятно, невероятно. Но ще ти кажа това онова, след като се ожениш.
И ( въздишка)
К – Започнах да се чувствам малко предпазлив. Карам спокойно, когато съм сам, но например, ако Башак е с мен, се опитвам да контролирам малко повече как карам. Всъщност тя понякога ми казва: "Преди ти беше напълно ангажиран моторист, но след като ме срещна, се отказа, не разбирам защо“. Но сега в мен се зароди лек страх, а след раждането на Курт съм в позицията на наблюдаващ отстрани. Само се възхищавам. Понякога слагам Курт да седне на мотора, но толкова.
И - Има ли нещо, за което си сигурен, че никога няма да го ядеш?
К – Вкусовите ми рецептори не отхвърлят никаква храна.
И - А има ли нещо, което не ядеш? Може би нещо конкретно
К - Не, аз все пак опитвам. И откакто открих страстта си към готвенето, искам да опитвам нови вкусове, за да ги съчетая интересно в едно ястие. Така например комбинацията от сладко и солено на пръв поглед може да не изглежда логична, също като комбинацията от сладко и пикантно или други комбинации от вкусове, използвани в кухнята. Но можете да ги комбинирате, ако опитате, затова обичам да го правя. Да кажем така, че няма ястие, което да не харесвам, но че няма да се дистанцирам от нещо, което още не съм опитвал.
И - Случи ли се нещо, което да те накара да спреш да ядеш ?
К - Случи се )))
И - Какво?
К - "Мечтата на пеперудата", задачата беше да отслабна до 69 кг. Вярно е, че и сега от време на време се придържам към диета.
И – Разбира се
K – Но като цяло аз съм любител на пастата.
И - Наистина ли?
K - Да. Обичам торти, сладкиши, паста, мантъ ...
И - Сега ще заплача ...
K - Този тип храна.
И - Добре, тогава коя е любимата ти паста?
K - Ако ти кажа, няма да повярваш )) Най-много обичам паста с масло и сол. Нямам нужда да ги смесвам с нищо друго, този вкус ми е достатъчен.
И - Имаш ли слабо място?
К - Ще направя признание.
И - Моля те.
К – Изглежда, че съм малко сантиментален.
И - Сериозно ли?
К - Да)
И - Но ти разбираш ли, че изобщо не приличаш на такъв човек?
К - Да, знам, че не можеш да кажеш това за мен.
И - Точно така.
И - Ти от тези хора ли си, които се нуждаят от правилната страна на леглото или спиш като бебе?
К - Спя като бебе, много дълбоко.
И - Наистина ли? Браво.
И - От колко време се занимаваш с актьорство?
K - Приблизително 20 години
И - Колко часа смяташ, че си посветил на професията си?
К - Работния ден е 12 часа.
И - Поне.
К - Поне. По най-новата система. 500 или 400 епизода.
И - Добре, ще изчислим всичко това сами на калкулатор))
К - Много са)
И - Ти дали си от хората, които се губят в себе си, докато работят и не забелязват нищо?
К – Не, напротив, очите и ушите ми са добре отворени, докато си върша работата. Ако видя някакво допълнително движение на площадката, се фокусирам върху него. Всичко трябва да е тихо и спокойно като вода, защото иначе се разсейвам от това. Но ако говорим образно, аз съм човек, който вярва, че всичко е толкова важно, колкото трябва да бъде.
И – Без преувеличение.
К - Да. Това е толкова важно, колкото трябва да бъде по време на тези 12-часови смени. Винаги има неща, които трябва да приоритизираме по важност през това време.
И – Имаш ли навик, от който са те помолили да се откажеш, но никога не си го направил?
К - По природа съм перфекционист.
И - Не можеш да спреш?
К - Не мога. Постоянно мисля: "Така ли трябва да бъде? Или е по-добре така? Или ето така?" Винаги има аргументи. Дори докато говоря с теб сега, мисля и за нещо друго.
И– (смее се) не можеш да спреш умствения си поток.
К - Да, главата ми никога не спира да работи )))
И - Някога съжалявал ли си да подстрижеш косата си, след като си я пуснал дълга?
К - Никога
И - Никога, да)
К - Все още имам корени )))
И - Случвало ли ти се е да купиш нещо, дори и да не ти е нужно наистина?
К - Още едно признание.
И - Да?
K - Да. Парфюм. Сигурно имам над 150 парфюма.
И - Хайде, престани
К - Обичам ароматите.
И - Твоите животни имат ли смешни, странни прякори? Например такива, които не отговарят на външния им вид?
К - Нямат такива прякори, но имената им са точно такива, странни. Например имаме Бамби, Велет (нахалник), Генч (млад/най-малък/момче). Започна с нещо от рода на: "Виж тук, малкия.“ Взехме го при нас, когато беше много мъничък, оказа се истинска беля, не двойна, а седморна. Но, Генч е сладка беля, не е зъл. Слава богу, нямаме зли, бойни кучета. Той много прилича на хора, които правят пакости, а след това си пият чай отстрани, преструвайки се, че нямат нищо общо с това, той е същия.
И - Казвайки отстрани "Не се карай, приятел“
И - Спомняш ли си момента, в който си каза: "Станах баща"
К - Помня, разбира се. Вечерта, когато Курт се роди, трябваше да се прибера за малко вкъщи и да се върна в болницата. На този ден всички наши приятели ни поздравиха с най-добри пожелания, като ни изпратиха торти, пайове и сладкиши. Когато всичко това свърши, още първата вечер съблякох дрехите си и го сложих на гърдите си (бел.ред. новороденото се поставя върху голите гърди на баща си, кожа до кожа. Така бебето получава родителска топлина, механизма за привързване, по такъв естествен начин се задейства и микрофлората на носители, които са неговите родители.), това е точно този момент. Много солидно усещане.
И - Имаш ли извинения за избягване на домакинската работа? Нещо ми подсказва, че не избягваш това.
К - Не. Не си измислям никакви извинения. По принцип съм домошар. Обичам това.
И - Има ли някакви обращения, които те ядосват или възмущават?
К - Не ми е приятно, когато хора, с които не съм близък, ме наричат момче или синко. Не ми харесва.
И – Не се ли мотаеш да гледаш видеоклипове с монотонна работа, като чистене на килими, рязане на сапун, просто за да изключиш потока от мисли за известно време?
К - Гледам ли? (смее се) Какво ли не гледам. Ще кажа това - ако съм свободен, обичам да имам свой сеанс за гледане на видеоклипове в много спокойно състояние, за около 2 часа, каквото и да е, каквото намеря.
И - Имаш ли амулет или ритуал, без който денят ти няма да мине добре?
К - Не.
И - Не?
K - Не, никога не съм бил суеверен човек, който зависи от амулети и ритуали, не ме интересуват такива неща.
И – Нямаш ли спомен от тийнейджърските си години, който да те кара да искаш да кажеш: "Как можах да направя това?“
К -/въздъхва дълбоко и се смее /
И – Разбрах те човече, ако искаш можеш да кажеш, че има и ще продължим.
К – Да, има такова нещо.
И - Как се отнасяш към татуировките?
К - Добре.
И - Имаш много от тях.
К - Имам, да, имах и други, после ги изтрих, тези, които направих в миналото.
И - Лесно ли се премахват татуировки сега?
К – Да ги направиш е по-лесно, премахването им е много по-болезнено. Отстраняването е болезнен процес, но поносим. Ако има нужда да си направите татуировка, струва ми се, че е по-разумно да го направите въз основа на вашия характер, идеали, философия и житейски опит като цяло. А това означава, че трябва да достигнеш определена възраст.
И – Вече имахме личен разговор по тази тема.
К - Да, да
И - Първата ми татуировка
К – Имаш много красива татуировка
И - Благодаря ти, взех смелост от теб, както знаеш
К - Но все пак ще имаш още ?
И - Така изглежда. Дори в деня, в който си я направих, напуснах студиото с мисълта: "Трябва ли да направя още една тук?“
К - И за мен това още не е краят)
И - Най-голямата татуировка на тялото ти е октопод?
K - Октопод, да
И: Направи я, защото ти харесва начина, по който изглежда или има някаква интересна история, свързана с него?
К – Не, има история. Ето защо казах, че смятам, че трябва определена възраст, определен опит, за да се татуираш. Вероятно ще се отегчите от дизайн, който сте харесали на някой друг или в каталог. Обичам татуировките, използвам ги като аксесоари и смятам, че зад тях трябва да има някаква житейска изтънченост. Татуировката трябва да ви напомня за усещането, което сте изпитали, тогава няма да се уморите от нея с течение на времето. Убеден съм, че да носиш спомена за нещо ценно е от голямо значение. Затова всичките ми татуировки имат своето значение. Лично значение. Никога не се уморявам да ги гледам или нося, дори за секунда.
И - Искаш ли да споделиш история, свързана с този октопод?
К - Разбира се, че искам. Октоподът има много интересна история. Една сутрин, бяхме в Мармарис, изведох кучето си Генч на разходка, след като се събудих. Все още сънен слязохме на брега от яхтата. Докато вървях и събирах мислите си, усетих нещо във водата да се вкопчва в крака ми. Представи си, това беше на брега и там имаше не повече от половин метър вода, много плитко. Казах си: "Сигурно има найлонова торбичка, увита около крака ми“, и погледнах надолу и видях октопод. Нещо такова (посочва с ръце) обви крака ми. Първата ми мисъл беше: "Октопод? Добре, ще стане страхотно карпачо. "Да го вземем" и го оставих настрана. Малко по-късно се появи още един. Докато Генч обикаляше, видях втория да се приближава, бяха два. Когато се появи, аз бях малко по-далеч, но той започна да се приближава до мен и се уви около крака ми, след това го взех и го пуснах малко по-далеч от мен, но той отново заплува и започна да си играе, аз се приближих - той се отдалечава. "Ооо, тук се случва някаква интересна химия“, помислих си. Още повече, че това се случи на рождения ми ден, 27 октомври. Освен това, хората, които знаят, ще си спомнят, че сутринта на този ден споделих видеото "Морските същества дойдоха да ме поздравят за рождения ми ден“. Има документален филм "Моят учител е октопод“, когато попаднах на него, той все още не беше пуснат. Помислих си: "Може би просто искат да си играят с мен." Пуснах първия във водата, а вторият беше вече там, заснех видео и си играх с тях около час. Беше страхотно време. Единият отплува, вторият остана до мен и аз го взех със себе си на яхтата, след като игра там половин час, той също се отегчи и отплува. Всичко това означава, че морските обитатели са годни за консумация и това беше първото ми намерение, но оттогава нито аз, нито Башак сме яли октоподи. И аз се татуирах тук (показва), защото това ми е приятен спомен, там са и координатите на мястото, където ги срещнах.
И - Ооо
K - Завърших татуировката с тези координати и я направих пълна история на толкова интересен спомен.
И - Знаеш ли, мисля, че не само аз, но и всеки, който се интересува от теб, знае колко специален човек си. Колко съм прав в това мнение се убедих от времето, което прекарахме заедно. Надявам се, че историята на този филм ("Качването на полета за Истанбул приключва“) ще бъде страхотна. Но имам някакво желание да вървя рамо до рамо с теб до края на живота си.
К - Много ме радват думите ти. Много благодаря.
И - Благодаря ти много. И се надявам да се видим отново много скоро.
К - И аз.
И - Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш ?
K – Две неща, чийто ред може да се промени, например когато се събудя, отивам под душа и след това отивам да бъда със сина си Kурт или обратното. Редът може да се промени, но това е, което правя сутрин.
И - А как мина детството ти? Бил ли си дете, което и в детството си, както днес, си привличал внимание и събуждал любопитството с всяко занимание?
К – Бях забележимо дете. Русокосо и синеоко дете в Адана (смее се) Не, всъщност привличах внимание и тогава и от тогава ...
И – Привличаш вниманието към себе си.
K - Привличам, явно.
И - Какво се промени в живота ти с раждането на Kурт Eфe?
К - Много неща. Открих нови мъжки качества в себе си, станах по-милосърден, отвори се нова част от душата и сърцето ми. Няма да се задълбочавам, защото тези, които имат деца, вече ме разбират. Това са фантастични чувства и много неща се променят в живота.
И - Добре. Печелиш ли много пари?
К - Печеля ли много? Печеля пари, да. Но в сравнение с моите западни колеги аз и всички ние, турските актьори, печелим много малко.
И - Лесно ли се доверяваш ?
K - Не се доверявам лесно. Вярно е, не мога (смее се) Не се доверявам на никого абсолютно до край, и по този повод имам големи проблеми с това.
И – Дори и така
K - Да) Винаги оставям малко съмнение във всяка ситуация, защото не мога да се доверя сляпо. Малко ме изморява и нарушава вътрешния ми ритъм. Изтощавам се. Ти или някой друг отвън няма да усети, че се измъчвам отвътре. Това не се разпростира върху другите, става дума повече за борба със себе си. Но така съм устроен. Това няма да се промени.
И - Освен основната си професия, в какво друго можеш да се наречеш професионалист?
K – Аз съм такъв човек, който обича да опитва и да оставям място за нови неща. Занимавам се с гмуркане, свободно и професионално. Когато Башак беше бременна с нашия син Курт, намерих свободно време и получих кулинарно образование. Сам готвя за нас и не пускам Башак в кухнята. "Кухнята е абсолютно и определено моя, никога няма да пусна никого тук!“ (смее се). Какво друго ...Обичам природата и затова обичам да правя къмпинг. Като цяло, да, има няколко неща. Освен това, първоначално бях професионален баскетболист и в миналото регистриран плувец. Отегчавам се, когато не се усъвършенствам или не направя нещо ново. Затова всяка година винаги намирам нещо интересно. Разбира се, това е тясно свързано с наличието на свободно време, за да можеш да правиш всичко това.
И - Ами как стои въпроса с пурите, знам, че и от тях разбираш.
К - С пурите? Разбирам, пуша.
И - Ти също така разбираш от уиски и сирена.
K - Преди предпочитах уиски, но сега, с възрастта, имам периодични промени в небцето. Затова сега нямам специални предпочитания, понякога мога да пия уиски, понякога водка, а понякога и обикновена бира. Но цигари не съм пушил последните няколко години, спрях ги.
И - Наистина ли?
К - Да. Никакви цигари. Преди около 5-6 години, не помня точно, но минаха 5-6 години.
И - Поздравления
К - Миналата година започнах с пури вместо цигари.
И – Дори и така
К – Да, веднъж седмично. Аз съм принципен човек. )))
И - Знам, че има Harley Davidson близо до Ozdilek, свързан с вас.
К – Да, в Маслак.
И - Търсех мотор там и мой приятел ми показа това място. Малко се интересувам от това. Той ми каза, че има стотици хора, които притежават Harley Davidson и каза, че дори Kъванч е идвал тук и сме говорили с него, мисля, че той притежава един. Той каза нещо като: "Нямаме приятели, притежаващи Harley, с които да караме.“ Имаш ли такъв интерес към моторите?
К – Имам интерес към моторите. Но. Имам Harley, по-скоро имах, защото го подарих, сега имам мотор от друга фирма. Но имаше време, когато участвах в тези групови карания... тези чувства, когато отиваш някъде с кортеж, всеки има каски с Bluetooth слушалка, за да комуникираме помежду си, грижите се един за друг на пътя, минаваш градове, селища, малки села и вдишваш специфичната миризма, с която е наситено всяко място. Споделянето на това чувство, правенето на съвместни спирки на места, всичко това е много интересно за един моторист. И ти ли си моторист?
И - Едва ли можеш да ме наречеш моторист, просто много се интересувам от тази тема.
К – Това е невероятно, невероятно. Но ще ти кажа това онова, след като се ожениш.
И ( въздишка)
К – Започнах да се чувствам малко предпазлив. Карам спокойно, когато съм сам, но например, ако Башак е с мен, се опитвам да контролирам малко повече как карам. Всъщност тя понякога ми казва: "Преди ти беше напълно ангажиран моторист, но след като ме срещна, се отказа, не разбирам защо“. Но сега в мен се зароди лек страх, а след раждането на Курт съм в позицията на наблюдаващ отстрани. Само се възхищавам. Понякога слагам Курт да седне на мотора, но толкова.
И - Има ли нещо, за което си сигурен, че никога няма да го ядеш?
К – Вкусовите ми рецептори не отхвърлят никаква храна.
И - А има ли нещо, което не ядеш? Може би нещо конкретно
К - Не, аз все пак опитвам. И откакто открих страстта си към готвенето, искам да опитвам нови вкусове, за да ги съчетая интересно в едно ястие. Така например комбинацията от сладко и солено на пръв поглед може да не изглежда логична, също като комбинацията от сладко и пикантно или други комбинации от вкусове, използвани в кухнята. Но можете да ги комбинирате, ако опитате, затова обичам да го правя. Да кажем така, че няма ястие, което да не харесвам, но че няма да се дистанцирам от нещо, което още не съм опитвал.
И - Случи ли се нещо, което да те накара да спреш да ядеш ?
К - Случи се )))
И - Какво?
К - "Мечтата на пеперудата", задачата беше да отслабна до 69 кг. Вярно е, че и сега от време на време се придържам към диета.
И – Разбира се
K – Но като цяло аз съм любител на пастата.
И - Наистина ли?
K - Да. Обичам торти, сладкиши, паста, мантъ ...
И - Сега ще заплача ...
K - Този тип храна.
И - Добре, тогава коя е любимата ти паста?
K - Ако ти кажа, няма да повярваш )) Най-много обичам паста с масло и сол. Нямам нужда да ги смесвам с нищо друго, този вкус ми е достатъчен.
И - Имаш ли слабо място?
К - Ще направя признание.
И - Моля те.
К – Изглежда, че съм малко сантиментален.
И - Сериозно ли?
К - Да)
И - Но ти разбираш ли, че изобщо не приличаш на такъв човек?
К - Да, знам, че не можеш да кажеш това за мен.
И - Точно така.
И - Ти от тези хора ли си, които се нуждаят от правилната страна на леглото или спиш като бебе?
К - Спя като бебе, много дълбоко.
И - Наистина ли? Браво.
И - От колко време се занимаваш с актьорство?
K - Приблизително 20 години
И - Колко часа смяташ, че си посветил на професията си?
К - Работния ден е 12 часа.
И - Поне.
К - Поне. По най-новата система. 500 или 400 епизода.
И - Добре, ще изчислим всичко това сами на калкулатор))
К - Много са)
И - Ти дали си от хората, които се губят в себе си, докато работят и не забелязват нищо?
К – Не, напротив, очите и ушите ми са добре отворени, докато си върша работата. Ако видя някакво допълнително движение на площадката, се фокусирам върху него. Всичко трябва да е тихо и спокойно като вода, защото иначе се разсейвам от това. Но ако говорим образно, аз съм човек, който вярва, че всичко е толкова важно, колкото трябва да бъде.
И – Без преувеличение.
К - Да. Това е толкова важно, колкото трябва да бъде по време на тези 12-часови смени. Винаги има неща, които трябва да приоритизираме по важност през това време.
И – Имаш ли навик, от който са те помолили да се откажеш, но никога не си го направил?
К - По природа съм перфекционист.
И - Не можеш да спреш?
К - Не мога. Постоянно мисля: "Така ли трябва да бъде? Или е по-добре така? Или ето така?" Винаги има аргументи. Дори докато говоря с теб сега, мисля и за нещо друго.
И– (смее се) не можеш да спреш умствения си поток.
К - Да, главата ми никога не спира да работи )))
И - Някога съжалявал ли си да подстрижеш косата си, след като си я пуснал дълга?
К - Никога
И - Никога, да)
К - Все още имам корени )))
И - Случвало ли ти се е да купиш нещо, дори и да не ти е нужно наистина?
К - Още едно признание.
И - Да?
K - Да. Парфюм. Сигурно имам над 150 парфюма.
И - Хайде, престани
К - Обичам ароматите.
И - Твоите животни имат ли смешни, странни прякори? Например такива, които не отговарят на външния им вид?
К - Нямат такива прякори, но имената им са точно такива, странни. Например имаме Бамби, Велет (нахалник), Генч (млад/най-малък/момче). Започна с нещо от рода на: "Виж тук, малкия.“ Взехме го при нас, когато беше много мъничък, оказа се истинска беля, не двойна, а седморна. Но, Генч е сладка беля, не е зъл. Слава богу, нямаме зли, бойни кучета. Той много прилича на хора, които правят пакости, а след това си пият чай отстрани, преструвайки се, че нямат нищо общо с това, той е същия.
И - Казвайки отстрани "Не се карай, приятел“
И - Спомняш ли си момента, в който си каза: "Станах баща"
К - Помня, разбира се. Вечерта, когато Курт се роди, трябваше да се прибера за малко вкъщи и да се върна в болницата. На този ден всички наши приятели ни поздравиха с най-добри пожелания, като ни изпратиха торти, пайове и сладкиши. Когато всичко това свърши, още първата вечер съблякох дрехите си и го сложих на гърдите си (бел.ред. новороденото се поставя върху голите гърди на баща си, кожа до кожа. Така бебето получава родителска топлина, механизма за привързване, по такъв естествен начин се задейства и микрофлората на носители, които са неговите родители.), това е точно този момент. Много солидно усещане.
И - Имаш ли извинения за избягване на домакинската работа? Нещо ми подсказва, че не избягваш това.
К - Не. Не си измислям никакви извинения. По принцип съм домошар. Обичам това.
И - Има ли някакви обращения, които те ядосват или възмущават?
К - Не ми е приятно, когато хора, с които не съм близък, ме наричат момче или синко. Не ми харесва.
И – Не се ли мотаеш да гледаш видеоклипове с монотонна работа, като чистене на килими, рязане на сапун, просто за да изключиш потока от мисли за известно време?
К - Гледам ли? (смее се) Какво ли не гледам. Ще кажа това - ако съм свободен, обичам да имам свой сеанс за гледане на видеоклипове в много спокойно състояние, за около 2 часа, каквото и да е, каквото намеря.
И - Имаш ли амулет или ритуал, без който денят ти няма да мине добре?
К - Не.
И - Не?
K - Не, никога не съм бил суеверен човек, който зависи от амулети и ритуали, не ме интересуват такива неща.
И – Нямаш ли спомен от тийнейджърските си години, който да те кара да искаш да кажеш: "Как можах да направя това?“
К -/въздъхва дълбоко и се смее /
И – Разбрах те човече, ако искаш можеш да кажеш, че има и ще продължим.
К – Да, има такова нещо.
И - Как се отнасяш към татуировките?
К - Добре.
И - Имаш много от тях.
К - Имам, да, имах и други, после ги изтрих, тези, които направих в миналото.
И - Лесно ли се премахват татуировки сега?
К – Да ги направиш е по-лесно, премахването им е много по-болезнено. Отстраняването е болезнен процес, но поносим. Ако има нужда да си направите татуировка, струва ми се, че е по-разумно да го направите въз основа на вашия характер, идеали, философия и житейски опит като цяло. А това означава, че трябва да достигнеш определена възраст.
И – Вече имахме личен разговор по тази тема.
К - Да, да
И - Първата ми татуировка
К – Имаш много красива татуировка
И - Благодаря ти, взех смелост от теб, както знаеш
К - Но все пак ще имаш още ?
И - Така изглежда. Дори в деня, в който си я направих, напуснах студиото с мисълта: "Трябва ли да направя още една тук?“
К - И за мен това още не е краят)
И - Най-голямата татуировка на тялото ти е октопод?
K - Октопод, да
И: Направи я, защото ти харесва начина, по който изглежда или има някаква интересна история, свързана с него?
К – Не, има история. Ето защо казах, че смятам, че трябва определена възраст, определен опит, за да се татуираш. Вероятно ще се отегчите от дизайн, който сте харесали на някой друг или в каталог. Обичам татуировките, използвам ги като аксесоари и смятам, че зад тях трябва да има някаква житейска изтънченост. Татуировката трябва да ви напомня за усещането, което сте изпитали, тогава няма да се уморите от нея с течение на времето. Убеден съм, че да носиш спомена за нещо ценно е от голямо значение. Затова всичките ми татуировки имат своето значение. Лично значение. Никога не се уморявам да ги гледам или нося, дори за секунда.
И - Искаш ли да споделиш история, свързана с този октопод?
К - Разбира се, че искам. Октоподът има много интересна история. Една сутрин, бяхме в Мармарис, изведох кучето си Генч на разходка, след като се събудих. Все още сънен слязохме на брега от яхтата. Докато вървях и събирах мислите си, усетих нещо във водата да се вкопчва в крака ми. Представи си, това беше на брега и там имаше не повече от половин метър вода, много плитко. Казах си: "Сигурно има найлонова торбичка, увита около крака ми“, и погледнах надолу и видях октопод. Нещо такова (посочва с ръце) обви крака ми. Първата ми мисъл беше: "Октопод? Добре, ще стане страхотно карпачо. "Да го вземем" и го оставих настрана. Малко по-късно се появи още един. Докато Генч обикаляше, видях втория да се приближава, бяха два. Когато се появи, аз бях малко по-далеч, но той започна да се приближава до мен и се уви около крака ми, след това го взех и го пуснах малко по-далеч от мен, но той отново заплува и започна да си играе, аз се приближих - той се отдалечава. "Ооо, тук се случва някаква интересна химия“, помислих си. Още повече, че това се случи на рождения ми ден, 27 октомври. Освен това, хората, които знаят, ще си спомнят, че сутринта на този ден споделих видеото "Морските същества дойдоха да ме поздравят за рождения ми ден“. Има документален филм "Моят учител е октопод“, когато попаднах на него, той все още не беше пуснат. Помислих си: "Може би просто искат да си играят с мен." Пуснах първия във водата, а вторият беше вече там, заснех видео и си играх с тях около час. Беше страхотно време. Единият отплува, вторият остана до мен и аз го взех със себе си на яхтата, след като игра там половин час, той също се отегчи и отплува. Всичко това означава, че морските обитатели са годни за консумация и това беше първото ми намерение, но оттогава нито аз, нито Башак сме яли октоподи. И аз се татуирах тук (показва), защото това ми е приятен спомен, там са и координатите на мястото, където ги срещнах.
И - Ооо
K - Завърших татуировката с тези координати и я направих пълна история на толкова интересен спомен.
И - Знаеш ли, мисля, че не само аз, но и всеки, който се интересува от теб, знае колко специален човек си. Колко съм прав в това мнение се убедих от времето, което прекарахме заедно. Надявам се, че историята на този филм ("Качването на полета за Истанбул приключва“) ще бъде страхотна. Но имам някакво желание да вървя рамо до рамо с теб до края на живота си.
К - Много ме радват думите ти. Много благодаря.
И - Благодаря ти много. И се надявам да се видим отново много скоро.
К - И аз.
Ето и рейтинга. Малко е паднал, но сме добре. Отново сме първи в АБ групата, въпреки всичко.
Мире, абсолютно! Аз съм от хората, които твърдят, че всеки човек се ражда с характера си, а не както е разпространено мнението, че детето е като бял лист когато се роди, и само от родителите му зависи какво ще напишат на него. От личен опит го твърдя, минали са стотици деца през ръцете ми.
надявам се, че все пак Аслан ще успее да се отдели от майка си, този отровен бръшлян, който се е увил около него.
Нези, на мен ми хареса филма и не съжалявам, че ги гледахме отново. Не е нещо уауу, но си струваше да го направят, съгласна съм напълно със споделеното от Младия вълк. Отдавна не бяхме виждали Къванч в това амплоа и много ми хареса отново.
Имайте хубав ден, дружки!
, браво скъпа, благодаря за превода!! 
, супер си е нашия патрон. а Башак е наистина щастливка. 🧿 
