Аз тази вечер ходих на късно кино, нямаше как да пропусна Наполеон, а вие голяма дискусия сте заформили.
Ще изгледам първо серията и тогава ще коментирам по нея.
С някои неща от написаното съм съгласна, с друго не.
За Недрет вече писах, не я харесах още в началото и все още гледам с недоверие към нея, с една дума търся и кусури и си ги намирам.😜 Въобще не намирам например за аргумент, че Недрет си е позволявала да казва на Хюлия, че не става за майка, при положение, че самата тя не е била още. Има още тайни от миналото, които се надявам да се открият, за да разберем пътя на Хюлия и Недрет.
Не мога да разбера защо обаче обвинявате Хюлия за престоя на Лейла в затвора, след като Джихан извърши убийството на Толга и просто и даде коз тя да прави каквото си иска. Имал работа да върши, ами нали много обича Лейла защо не се предаде да я спаси. И на него му нямам никаква вяра. Беше като кученце пред Хюлия, чакаше малко внимание от нея, но тя беше права като каза, че той щеше да стреля в Аслан ако Девин не го беше спряла. Защо не потърси отговорност от Илияс за убийството на родителите му, а се присъедини към него? Насочи първоначално цялата си омраза към Аслан и се закани да ги унищожи един по един. Еми, не ми харесват такива хора. Почти съм сигурена, че ще избелят образа му до края, но едва ли това ще ме накара да го приема като положителен образ.
То като гледам всички майки в този сериал са болни. Сахер, Неше, Недрет, Хюлия, Лейла всяка от тях прави нещо против децата си в по-малка или голяма степен. Лейла каква майка беше в началото, ами никаква. Сега стана жертва на обстоятелствата около нея, но как се грижеше тя за децата си докато не разбра за болестта си ? Не мога да приема, че и тя е толкова чиста и невинна. В края на краищата тя 17 години безропотно е търпяла това положение и е родила две деца. Тя самата се е превърнала в жертва с избора, който е направила. Вярно Хюлия е била насреща, но Хюлия и сега беше тук, но тя си тръгна, значи всичко опира до нейните собствени решения. Тя много хубаво го каза на Девин, вие сте си единствене врагове, не другите. Това се отнася с пълна сила и за нея.
Вече не мисля, че Хюлия е обсебена толкова от властта, колкото от това да контролира всичко около нея. Този страх от първия и допир първо с Джихан, който са и взели, от това, че и отнемаха и Аслан се е превърнало за нея в болестно състояние. Тя е болна и то много. Харесва ми това, че нейният образ е толкова хиперболизиран и така много ясно личи до къде може да стигне един човек уж от любов. И другото, което ми харесва е как като не говорим и най-важното не чуваме най-близките си можем да се нараним така както никой чужд не би направил.
Няма как да се бетонира миналото , но и не трябва да се пречи на новото, защото то така или иначе ще дойде и ще заеме своето място. Не виждам щастлив живот за Аслан и Девин ако скъсат всички връзки със семейството, защото те ще имат деца, а не това е примера, който трябва да оставят на тях. Наистина се надявам, че Хюлия ще получи някакво лечение, което да не я направи бяла и добра, а тя да осъзнае какво е направила със своите действия на децата си. Може би тогава ще ги пусне вече да бъдат щастливи.
Но пък Аслан и Девин ми пълнят душата. И те преминаха през своя катарзис и както Аслан казваше на Девин ако ме държиш за ръка мога да тръгна срещу целия свят.

За пеперудите, честно казано все ми е тая дали ще спечелят, но истински се радвам, че ще видим Къванч и Серенай извън сериала 😍




Явно, не съм чак такава самарянка като Девин, знам ли, не ми се е случвало никога подобно нещо, не знам как бих постъпила
