Март 2024г наближава, а бебето в корема - шава.

Относно раждането - ако имате възможност да родите безопасно вагинално, което е в 90 % от случаите, направете го. Мит е, че е по-безопасно с Цезарово. Напротив, има много по-голям риск за бебето и за майката. Също и за последващи бремнности рисковете се покачват. За бебетата проблеми като астма и алергии се срещат повече при деца родени с Цезарово. Тука докорите го направиха модерно, особено в частните клиники, защото така си имат график и за 40 мин са готови с раждането. А не да ви чакат по цял ден, както може да се случи, ако си раждате нормално. Също за клиниката е скъпо да държи на смяна анастезеолог и сестри, в случай че се наложи спешно секцио накрая. Ако все пак си родите нормално, те не могат да Ви вземат пари за допълнителния персонал. И така губят много пари.
За тези, които имат страхове (аз също имах ужасно много през първата си бременност), препоръчвам темата "Смешно ли е раждането". Ще ви зареди и честно казано истина е, че ако някой е имал лош опит, го разказва повече, отколкото ако е имал добър. Така много от нас са чували само ужасни истории от раждания на близки и познати и у нас остава едно мрачно очакване, че то е просто такова - задължително ужасно. А не е така.
Аз много се интересувам от тази тема и следя статистиката. Световния стандарт е ражданията със секцио в заведение с поне 80 раждания на година да не надхвърлят 10% (СЗО). У нас има малки клиники, където е над 80%. И имаме по-висока смъртност при бебетата. Отделно, извън статистиката остават усложенията, които могат да последват, но не са фатални. Моят съвет би бил:
1) да проверите заведението, където сте решили да раждате в настоящата статистика (например тук https://clinica.bg/23622-rajdaniqta-prez-2022-g-)
2) ако ви насочат към Цезарово - да поискате второ мнение другаде за всеки случай
А щом се налага, се налага. Тогава стискаме палци всичко да мине добре за Вас и бебето.

Аз съм 22гс и усещам само трептене, до сега не е ритала силно. Обърнала се е с главата надолу, предполагам скоро ще започне а и е малка 450гр.

За усещания - със задна плацента започнаха бълбуканията в 15гс, ритничета, които са достатъчно силни и ММ да усеща още от 20гс. Сега в 22гс се усеща много повече и по-начесто.

За мен първото раждане също беше постоянно мислене това онова, как ще мине. Но като ме приеха със 7см и контракции на 3-4мин тотално забравих и страх, и всичко. В стаята нон-стоп имаше поне по 6-7 човека, само хвърчаха системи, документи и всичко друго. За упойка дори нямаше време. Накрая нещата завършиха със спешно секцио и се преродих с упойката и нещата приключиха за 5мин. За шиенето ме приспаха, та нищо не разбрах от там. Не се нагласяйте предварително кое как ще мине и кое ще е не по план, ако нещата завършат така както не сте си го представяли. След секциото на 5 ден бях пушка, на 15 часа от операцията вече ставах и си гледах бебето без проблем. Сега пак ме гласят за секцио - ами каквото такова. И двата вида ги изкарах. Важното е накрая всички да са живи и здрави, с времето се забравят болките

Аз съм на 44г и ми е първа бременност. Хич не ми се иска да ме режат, но според док на моята възраст има по голяма вероятност да не протече както трябва нормалното раждане и не му се рискува.
     До март има още доста време, но за момента док клони към секцио.

На тема раждане с моят АГ не сме коментирали - причината съм аз просто отлагам да го попитам.
Един ден искам естествено да си родя, друг ден искам секцио. На прегледите бебка си върви нормално и не мисля, че ще имам нужда да ме режат, но пусти страх..

А, кога я усетих мисля че към 18 г.с (не съм сигурна), вмомента наближавам 27 г.с  и нощно време в корема ми такива гимнастики се извършват. През деня сякаш е по кротичка, но пък като отида на прегледи винаги сме будни.

И аз клоня към секцио, изпитвам страх от самото раждане. Иначе имам приятелка родила буквално за 5мин ,но преди това с ужасни контракции . Истината е ,че на жената не и никак лесно,което и да избере . Важното е после възстановяването ни да е песен ,пък кой каквото си избрал .

С моят доктор не сме коментирали как бих желала да родя.
За мен естествения процес е най-нормален.
Първа бременност ми е, не знам какво ме очаква, но категорично за момента отказвам секцио - по мое желание.
Ще прибегнем към секцио - при належаща нужда и ако е по-добре за мен и детето.
За момента си е в норма за седмиците, нито е напред - нито назад.
По структура съм ниска и слаба, не очаквам да е гигант предвид, че аз съм раждана 2,7кг.
Винаги в главата ми е съществувала една опция - естествено раждане, дано всичко е наред и до края да удържа 🙏

Мен сега и друго ме напряга дали и при Вас е така, но откакто повечето разбраха за пола на бебето - познати, колеги не спряха да ми предлагат имена за бебка. Все едно ние с таткото сме малоумни и не можем да си решим сами. И като не са ме виждали известно време - какво стана измислихте ли?

Да, ние разбрахме пола още на първата фетална през 13 седмица , та и избрахме още тогава име . Ама то си има още време , за промени

Не се ядосвай, то това са двете неща, които най- много вълнуват обкръжението на бременната жена - какъв е пола и избрахте ли име
Няма как сте, всичко наред ли е, добре ли сте с бебето, ами трябва да се знае пола още от теста за бременност, ако може, и веднага да го кажеш на чинка си по сребрена линия и кварталната клюкарка в магазина , за да се почне с въпросите за името.

Личи ли си колко ме дразнят такива въпроси

Охо , прекаляват вече като допълнение мога да добавя и че ако е момиче (както в моят случай) трябва да е кръстено детето на свекито.

Ние имахме име за момиче и момче още преди да забременея 😀 Разбрахме, че е момче още в 12 седмица с генетичен тест и си говорим на бебето оттогава по име. Пазим го в тайна. Не го казваме на никой, защото не ми се слуша "Ама защо не така.., ама на кого е кръстено..."
😀 Ние на никого няма да го кръщаваме.

Ние на родителите си не сме казали.
Още като разбрахме, че съм бременна си имахме имена и за двата пола, макар и да бях сигурна, че ще е момче и момче се оказа.
Никой не смее да пита, най-вече от моята страна, понеже за моето име е имало страшни драми, дори съм с променено второ име🤨
Знаят, че на никого няма да го кръстя и не казвам, докато не е факт детето.
На работа не ходя от 1.11 и може би затова не чувам подобни подмятания от колежки.
Не знам дали друга бъдеща мама има подобен проблем, но от две години насам отключих паник атаки заради кученцето ни, та преди 2-3 седмици получих най-силната паник атака в живота ми, породена отново с притеснение около четириногия…
Доста се притеснихме и аз и съпругът ми, като естествения въпрос към доктора беше дали има реална опасност за плода.
Каза ми хапчета, които да вземам превантивно, но избягвам и гледам да съм спокойна.
Затова, не обръщайте внимание на подмятания и тн, в момента най-важните сте вие и бебето, ако някой има много въпроси - винаги е свободен да си създаде детенце и да отговаря на отсрещната страна.
За съжаление сега виждам истинските лица на хората и колко нетактични могат да бъдат.
Периода - бременност и майчинство отсяват изключително много, за което пък се радвам.
Пазете се и само положителни емоции, все пак идва най-вълшебното време от годината, за последен път повечето ще бъдем без деца на тези празници🎁🥰

А хич не ни дреме на нас кой какво ще се сърди. Засега нищо не казват за имената,щото сигурно се надяват все пак да е на някой от роднините, но уви 🤣 те така не бяха и много доволни,когато се оженихме и мъжът ми взе моята фамилия,вместо аз неговата, но на него повече му харесваше и той сам пожела. Пак го преживяха де хаха така че ще преживеят и името да не е но никой.

Мен пък никой не ме закача относно избор на име, просто съм остър характер и никой не смее да ми налага мнения, където не ги търся 😀. Няма да го кръстим на никого от родата и те са наясно и винаги са били ок с това, но и още не сме се спрели категорично от няколкото харесани с ММ. Но наистина има вярно в това, че истинската същност на уж близки си проличава през този период.