В момента чета...87

  • 55 585
  • 744
# 495
Имам нужда да си отпусна душичката и смятам, че случаите на инспектор Арман Гамаш са подходящи. Ценното на поредицата е не криминалната интрига, а описанията, изграждането на героите и самата атмосфера на Трите бора. Оценявам високо чувството за хумор на писателката, много е приятно.
Виж целия пост
# 496
Радвам се, че поредицата на Луиз Пени ти харесва, Балки! Тя също не бива да бъде сравнявана с по-хард криминалните трилъри, защото е от друг жанр - cosy crime.
Виж целия пост
# 497
Днес реших да препрочета "Синът на Ной" на Ерик-Еманюел Шмит. Чела съм я преди години докато бях ученичка, спомням си, че ми беше харесала, но не си спомням много от нея.
Миналата година препрочвтох "Оскар и розовата дама" и "Господин Ибрахим и цветята на корана", които препоръчвам с две ръце за запознанство с автора.

Sparks , на хартия ли ги четеш?
Заинтригуваха ме. Търсих електронно, но не ги намерих.

"Оризовата майка" четох преди години. Много ме потресоха зверствата на японските войници. Направо не искам да се сещам. Нерадостната съдба на всички герои и песимистичният край ми дойдоха вповече.

В момента чета "Поканените" на Дженифър Макмеън. В началото съм. Напоследък не ми остава време за четене. Много ми харесва стила и езика на авторката. Но сякаш вече ми едват много еднакви историите и в трите книги....
Виж целия пост
# 498
И на мен "Японският любовник" не ми хареса. За това ми е интересно сега дали ще ми допадне "Оризовата майка".
Аз говорех за книгата на Исабел Алиенде, не на Рани Маника. Има дублиране на заглавия.
Виж целия пост
# 499
Аз останах с горчив привкус след Библиотекарката от Аушвиц. Въпреки че е писана по документални материали, нещо не се е получило. През цялото време имах чувството, че е някаква пропаганда, колкото и странно да звучи. На фона на всичко, което знам за Аушвиц, не ми беше достоверно- училище, книги, декори, представления... Може и в мен да е грешката.

В Сторител довърших Галерия на шепота на Фиона Дейвис и много ми хареса. Две истории за две силни и независими жени, които накрая завършват заедно. Обикновено разказването в две времеви линии не приключва по този начин и това много ми допадна. История, изкуство, еманципация, хареса ми.
Виж целия пост
# 500
Да, всички подобни - татуировчикът, илюзионистът и т.н. от Аушвиц - най-вероятно са написани, за да се издои темата, но без истинска стойност. Юлия Спиридонова се беше пошегувала в един коментар към нещо, не знам дали на Христо Блажев, че остава някой да напише книга за маникюристката от Аушвиц. Това явно се превърна в особен вид чиклит.
Виж целия пост
# 501
На мен пък много ми хареса Библиотекарката.
Виж целия пост
# 502
Маникюристката на Аушвиц, СПА центъра на Аушвиц...темата е неизчерпаема и се оформя като поджанр чалга литература.
Сещам се за още едно недоразумение - "Приспивна песен в Аушвиц". Тя пък беше за детска градина в Аушвиц ....
Изобщо, тези книги са такава гавра с паметта на загиналите, че недоумявам как могат да се издават??
Защо никой не напише истината за изнасилваните деца на Аушвиц?? Децата наистина са били обект на специално внимание, но не за да им пеят приспивни песни!
Виж целия пост
# 503
Няма ли книга, която да представя целия ужас в Аушвиц, без разните му там измишльотини?
Виж целия пост
# 504
Няма ли книга, която да представя целия ужас в Аушвиц, без разните му там измишльотини?
Има - тези от първо лице - Нощта, Дневникът на Ане Франк, Човекът в търсене на смисъл
Виж целия пост
# 505
Към тези заглавия допълвам и с Едит Егер - Изборът.
Виж целия пост
# 506
Много запалена съм по темата за ВСВ, даже и документални книги чета. Истината е, че наистина много се комерсиализира темата, за съжаление, обаче аз продължавам да си купувам такива книги и да подпомагам тази индустрия. Много бих искала да прочета нещо по скоро биографично, написано от някой наистина преживял целия ужас, без осезаемата намеса на редакторите.
Виж целия пост
# 507
"Дневникът на Ане Франк" е само за периода, в който се крият в къщата. Вярно, че го четох преди години, но не помня да е имало и описание на Аушвиц, макар че наистина Ане Франк е депортирана там и загива. Освен "Нощта" на Ели Визел и "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкл на мен лично ми е любопитна и "Нима това е човек" на Примо Леви.
Виж целия пост
# 508
Здравейте,
много се извинявам, но да попитам: написа ли се някъде крайния финален списък на класираните от вас книги, като най-добри, за 2023? В друга тема ли да го търся?
Всяка година го следя този списък (направен от вас) и си купувам книги от него.

Благодаря.
Виж целия пост
# 509
"Дневникът на Ане Франк" е само за периода, в който се крият в къщата. Вярно, че го четох преди години, но не помня да е имало и описание на Аушвиц, макар че наистина Ане Франк е депортирана там и загива.

Точно така е,  няма каквото и да било описание на Аушвиц, нито на който и да било от лагерите и не е възможно и да присъства подобно в случая, макар и целият дневник да е прорязан от ужаса на Ане Франк тя или близките ѝ да не се озоват там, като той обхваща обхваща период, дълъг малко повече от 2 години, през основната част от който семейството ѝ и още четирима души се укриват в Амстердам. Последните записки в дневника са от 01.08.1944 г., а нацистите откриват и арестуват укриващите се три дни по-късно - на 04.08.1944 г., като след  ареста дневникът на Ане е открит и съхранен от служителката на бащата на Ане -  Ото Франк - Мип Гис , която през целия период помага на укриващите се, след което тя го предава на баща ѝ, който е  единственият оцелял от лагерите на смъртта.

Иначе, Ане заедно с цялото си семейство е депортирана в Аушвиц, но в крайна сметка двете със сестра ѝ Марго умират в лагера Берген-Белзен, най-вероятно от коремен тиф, като съществуват няколко документални свидетелства за престоя на Ане в двата лагера, предоставени от страна на оцелели концлагеристки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия