Февруарчета 2024 - Тема 8

  • 46 475
  • 755
# 105
Когато ставаш майка трябва да се грижиш за детето си в всяка обстановка и ситуация а не само на спокойствие Simple Smile Ама дайте да сменим темата
Виж целия пост
# 106
То и в много други случаи хич няма да е оосбено удобно, ама все си майка Simple Smile Ако говорим принципно, напълно разбирам Бочи какво казва. Доколкото познавам списващите в темата, не мисля, че има някоя, която би си пренебрегнала детето просто щото й е по-удобно. Но знам и че има такива хора по принцип, то си има хора за всичко.
На мен док направо си ми каза, че ако ще и сутринта да ме оперира, след това до другия ден ще съм в реаниамция и чак като изляза от там ще ми дадат бебето. Не знам как ще се моля, но смятам да пробвам всичко възможно да не сме разделени толкова време. И все пак, ако сме, ще искам да знам подробно за храненето му през това време (затова смятам и да се консултирам с Хедра преди раждането. да знам какво да питам предварително и какво да си искам вече в ситуацията).

И, за да сменя малко темата, ето една снимка на куче и бебе докато аз си работя Grinning Тъкмо снимах и малкия почна да рита мощно, та накара горкото малко куче да се премести...
Скрит текст:
Виж целия пост
# 107
То първия ден след секцио така минава, че изобщо не знаеш на кой свят се намираш. Мен ме оперираха към 8, след това единствения ми спомен е как се будя от упойка с някакви зверски болки, само питах детето ми  живо ли е и успях да кажа, че много ме боли. След което си спомням как ме успокояват, че сега ще сложат болкоуспокояващо и някакви такива неща. Следващия ми спомен е как вече вечерта ( как е минал целия този ден нямам идея) докараха при мен друга току що родила жена, но не с пълна упойка, която викаше и стенеше ужасно и и направиха забележка, че не е сама в стаята.
След което вече на следващата сутрин ме събудиха за тоалет и да ме преместят вече в стаята.
Общо взето целия ден минава на магия, защото си като надрусана от всички медикаменти. Но може при друг вид анестезия да не е така.
Нека някоя мама с различен от моя опит се включи и да разкаже как минава първия ден.
Виж целия пост
# 108
При мен първи ден след секциото протече по същия начин. Бях със спинална упойка, но не ме хвана и се наложи да ме приспят. По средата на операцията се събудих и пак ме приспаха. След това се събудих в реанимация, питах как е детето, почнаха ужасни болки и ме преместила в стая. Болеше ме толкова много, че почти не помня нищо. Вече като сложиха и системата с окситоцин и се примолих да ми сложат нещо болкоуспокояващо. Първи ден няма как да си поемеш грижите за детето, че и втори даже. Много зависи как е раждането, как се чувстваш, как се държи с теб персонала, психически кое как ще ти понесе.
Виж целия пост
# 109
Да и втория ден е така. Абе, момичета, не че искам да ви плаша, но смятам, че е добре за всеки да е подготвен добре. Секциото си е операция коремна и си е тежък момент за тялото. Боли, страшно много. След пускането на упойката, в моментите, в които трябва да се раздвижиш. Аз по стечение на обстоятелствата родих в държавна болница. На сутринта след като ме преместиха в стаята, ми казаха в 13ч. иди Еди къде си да си видиш детето. Беше в интензивно отделение. Никой не дойде да ме раздвижи, никой не дойде да ми даде съвет или поне нещичко, знам ли. Може би раздвижването е било вдигането от леглото в реанимация, сядането в инвалидната количка и после лягането в новото легло.
Единственото, което ми даде сили, беше, че аз на всяка цена трябва до 13ч. Да съм в състояние да стана и да се придвижа до стаята с кувьозите, за да зърна детето си.
Болка, сълзи, отчаяние, мисли, че не мога, после нови сили от някъде и така.
Оф, много черно стана описанието, но моето първо раждане ми донесе само това. Мъка и тревоги. Затова, аз обичам да казвам, че за мен рождения ден на моето дете е датата, на която го изписаха и го докоснах за първи път. Тогава вече наистина почувствах тази толкова бленувана еуфория, от това, че си станала майка.
Виж целия пост
# 110
Страшно ме окуражихте с тези секционни писаници 🤪
Както съм писала и преди, надявам(х) се да се случат нещата естествено при мен, но има вероятност този новопораснал миомен възел да насочи нещата към секцио 😒

Моя хемоглобин също е 117. Според проследяващия ме трябва да друсна и малко желязо; според докторката, с която се запознах днес и може би ще ме изражда, за момента няма нужда, но да пусна все пак едни контролни идната седмица и ще го преценява 🤷‍♀️

Тони, куч е много як Simple Smile)) Моя е свикнал сутрин да се вмъква при мен и да ми спи на кравай до корема като лежа настрани, нооо напоследък явно го ритат по-осезаемо, че даже ме сръмжава възмутен и бяга при мъжа от другата страна 🤣 иначе връз мен вече не се хвърля, защото е 25кг и явно много добре осъзнава, че човечка също расте.
Виж целия пост
# 111
Мен не ме болеше секциото съжлявам Simple Smile Но родих по Щарк и съм споделяла и преди че диарията ме боли повече .
И контракциите ме боляха повече. И нямах такива неща аз в реанимация.
Макар че бях предрусала с епидурална упойка брутално ама брутално , 2 часа не бях на тя планета драйфах не можех да си отворя очите и да дишам м после нещо ми направиха осаферих се дремнах 1 час , и после бях пушка , ни ме е боляло ни нищо. Даваха ни обезбол на всички в реанимация на кой в задника на кой в вената на кой като мене през епидурания катетър. Лафихие си с момичетата приказвахме си приказки , оказа се че се знаем от Бг мама.Ядохме шоколад после ни сложиха по един коктейл ща сън , спахме станахме почнахме с газовете 😀радвахме им се , раздвижиха ни , това ми беше гадно но нац вече заради това че ми се виеше свят , и си отидох в стаята , до 8 вечерта ми беше кофти от 3 те конеца които имах но нищо фрапиращо да не беше като на спа процедура . Но даже не пих нищо обезболяващо. А съм топ лабилна на болка 10 от 10.
Махна ми Вецев конците изправих си гръбнака и тва е 😀Сега вече и конци няма само лепило. Вчера си говорих и му казах добре аз не разбирам как може контракциите да ме болят повече от операцията обесни ми не разбирам. Той ми каза че просто секциото по щарк с това не разрязване нма как да причини същата болка като Пфаненщил и Контракция туй то 😀Разбрахме се че вбаг остава в историята и тва е , но такава е процедурата и в самото шейново , те си дават обезбол венозно най вече в самата реанимация  и идват за тоалет през 2 часа
Виж целия пост
# 112
И аз бях по Щарк, в деня на операцията започнах да си усещам краката едваа вечерта, през почти цялото време спах, както и през ноща. На сутринта ни раздвижиха и ни качиха в стаята, казаха ми към 13, че ще докарат бебка. През това време умирах от глад и реших да сляза до бара за нещо (няма да му споменавам името, но не беше супа и беше доста засищащо), а то трябвало да се захрани човек постепенно, като първоначално само супа 🤷♀🤷♀🤷♀ Обаче кой да знае 🙄 Като стана 13 часа никой не ми докара бебето и отидох аз да си я взема и те така ☺ Не е спала при мен, истината е че много ме беше страх в началото от всичко, как ще го направя, дали ще се справя.. изобщо беше ми филм. Сега съм по уверена, но ще видя дали ще спи при мен, ще умувам.
Виж целия пост
# 113
Аз не знам дали ще искам бебето да е при мен постоянно от ден едно. И не защото няма да ме остави да спя, а защото ме е страх, че ще го уморя по някакъв начин 🤣 Надявам се да ми дойде смелостта, като го видя. От сега съм казала на таткото, че всички страшни дейности като къпане, почистване на пъпче и рязане на нокти, са изцяло за него. Макар че сега като чета какво сте писали, май съм останала с погрешното разбиране, че в стаята с бебетата постоянно има човек, който ги надзирава? Защото ако ги оставят сами, хептен страшно ми се вижда.
Извън горното днес бях на преглед. Това дете упорито не иска да се обърне, законтрило си е главата под дясното ми ребро и така си живурка 🥲 до сега не е имало преглед в който да не е със задника напред, барем да видим че може и правилно да застане. Не ще и това е.
Виж целия пост
# 114
Bochinka, и ти ли си била вчера на преглед? Аз бях от 18, ама влезнах някъде 18:40.
27+5 съм, ама нищо не каза за трета фетална.
Следващия преглед ми е на 5.01
Виж целия пост
# 115
Аз също съм била секцио не по Щарк и смея да кажа, че не ме е боляло зверски, просто ми беше некомфортно да се изправя напълно първия ден. Даваха ни профенид и аз съм си слага и направо хвърчах, като нас ни раздвижиха на 6тия час след операцията. Оперираха ме сутринта след 6 часа ме вдигнаха още с катетъра за тоалет и от тогава не седнах, но заради изследвания на бебетата ни ги даваха на другата сутрин и си е била при мен от 10ч на другата сутрин до края на престоя.
Виж целия пост
# 116
Бла, нашето момиче е по същия начин- шава ,мърда, рита, но е с дупето надолу от няколко месеца и аз си я виждам по формата на корема, от ляво ми е " празен", ако мога така да се изразя🙄.Вчера бях на преглед, док казва - има време да се обърне,спокойно!

Аз не знам дали ще искам бебето да е при мен постоянно от ден едно. И не защото няма да ме остави да спя, а защото ме е страх, че ще го уморя по някакъв начин 🤣 Надявам се да ми дойде смелостта, като го видя. От сега съм казала на таткото, че всички страшни дейности като къпане, почистване на пъпче и рязане на нокти, са изцяло за него. Макар че сега като чета какво сте писали, май съм останала с погрешното разбиране, че в стаята с бебетата постоянно има човек, който ги надзирава? Защото ако ги оставят сами, хептен страшно ми се вижда.
Извън горното днес бях на преглед. Това дете упорито не иска да се обърне, законтрило си е главата под дясното ми ребро и така си живурка 🥲 до сега не е имало преглед в който да не е със задника напред, барем да видим че може и правилно да застане. Не ще и това е.
Виж целия пост
# 117
Момичета, като ви чета за изживяванията с операциите ме хваща шубе от секцио още повече. Дано да се задържат нещата при мен и да си родя отново нормално🙏 Каката я раждах вечерта в 19 часа..без никакви упойки..родих много бързо....до 22 ни оставиха тримата (с дечко и таткото) в следродилна зала (по молба на таткото)  и тогава ме настаниха в стая, като ми взеха детето за вечерта по нареждане на доктора за да мога да си почивам. Сутринта в 6:30 ми я донесоха и не сме се отделяли. Според мен беше много полезно бебето да е при мен понеже може да се каже, че основните неща ми ги показаха в болницата - как да сложа памперс без да дразни пъпчето, как да сложа на гърда и т.н. Дори когато я взимаха за тоалет ни викаха за да гледаме как се къпе бебе ☺️ макар, че първите 2 месеца таткото беше нагърбен с тази задача 😁 Та предпочитам да си е про мен, някак по-спокойно ще ми е. Не стига, че малкия човек изживява шок появявайки се в един непознат свят, ами и да го отделят от единственото, което познава и да го затворят с шепа плачещи набори....тц....Поне аз съм на това мнение.
Виж целия пост
# 118
Не знам, колкото повече наближава, толкова повече почва да ме хваща страх. 😃 Нищо, че уж вече съм минавала по този път.  Много ми се искаше да пробвам VBaC, обаче докторът ми направо заговори за дата за секцио. Ама все пак ще си направя устата другата седмица на прегледа.
От друга страна като слушах крясъците на жените, които раждаха нормално, имах чувството, че се намирам в някой филм на ужасите. 😂
Не знам какво ми става, от хормони ли от какво, напоследък много ме хвана страх от раждането. Иначе въпреки неприятните първи дни след моето секцио, на десети ден след операцията бях напълно възстановена. А в деня на изписването, като ме взеха мъжът ми и близките  отидохме да събираме багаж от квартирата, защото точно тогава се местихме и планът беше като вляза в 9 месец да сме вече в новото жилище. И като стана така, аз си казах, че повече в онази квартира няма стоя и в деня на изписването ми, вместо да се радвам на новородено бебе вкъщи, аз събирах багажи и се местих.
Трудното беше до този момент. Затова наистина ще се окаже вярно, че колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-лесно е възстановяването.
Този път се надявам да раждам в частна болница, тъй като и те имат вече неонатология и ако не дай си Боже пак стане нещо, няма да ме отпратят, а екипът им го познавам покрай първото ми дете и имам пълно доверие.

И моят хемоглобин е 117 и от днес съм на Тотема за 20 дни. Направо ми се плаче, защото ми е отвратителна и след предното раждане едвам я пих 1 седмица, сега доста повече, но каквото такова.
Смятам и б12 да увелича, понеже ми е назначен 1 хапче през ден, но след предишното раждане ме направиха на решето буквално от инжекции, заради дефицитите ми.
От днес съм в 29 седмица. На 19 декември ще ходим на последната фетална морфология и се надявам всичко да е наред и да стигна поне до януари. Миналия път отидох на същата фетална, всичко беше топ и точно след 5 дена ме приеха и родих.
Виж целия пост
# 119
Аз бях в понеделник на преглед Миша Simple Smile Не помня вече в колко влезнах 😀Но ние не си говорим с него кога какво следва те вече толкова ме значт че последно самотго питах «Целим минимум средата. на феритина нали » вика ми да точно така и ако нее правим вливка , викам супер разбрах , за да не те викам тормозя Simple Smile Вика ако бяха всички толко разбрани щеше да е супер 🤣Неиго казвам за да се похваля нещо просто вече съм толко В нещата че изобщо не го питам кога какво що той си знае и тва е , аз трета май няма иида правя той каквото направи направи , на 3.01 съм на преглед и ще пишем тонове вече.
Иначе ми се ще да родя привечер за да мога да се раздвижа по бързо ама надали ще стане защото трябва да не ям иище умра цял ден от глад.
Но не зависимо че родих секцио и не ме боля пак си ме е страх , повече от самата упойка чесно казано макар че аз правих тестове за алергии за тези упойки и от това не мее толко страх ами това предозиране ми дойде повече малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия