Познавам хора с различни разбирания - примерно католичка и православен с успешен брак. Никой от тях не е фанатичен, уважават си традициите. Имаха сватба и беше прекрасна, смесени традиции и уважение към произхода и на двамата.
Такова нещо наистина е напълно ок и работи.
Прекалено фанатизирани, разни сектанти, пък били уж християни… те си се женят помежду си от църквата. Там си се събират и си намират себеподобни. Дъщеря на приятел на татко залитна по тия църкви. Там намери съпруга си, ожениха се, имаха църковен брак в такава църква и всичките им приятели на сватбата бяха от църквата.
С такъв субект абсурд да се хвана и да имаме сговор.
Помаците са работливи хора, но разбирания от преди векове! Излизала съм с такова момче в тийнейджърските си години. Беше от Родопите, живееше в София. Имаше българско име, родителите му също. Ня пръв поглед съвсем нормален младеж. Докато не го опознаеш малко и не видиш как буквално козирува на баща си. Как той няма право на мнение, каквото каже баща му, това става.
Имаше известна ревност, искаше да се чуваме по телефона по сто пъти (нямаше смартфони още). Аз такова нещо не понасях, бързо му показах, че няма как да ме следи или да ми иска отчети. Дори ми говореше как не било проблем ако забременея, тоо и неговите родители рано са го направили. А бяхме още в последните класове на гимназията, аз бях в шок. Като цяло нямаше как да се получи нищо между нас, нито исках да раждам на 17-18, нито да се съобразявам с цялата му рода.
Такова нещо наистина е напълно ок и работи.
Прекалено фанатизирани, разни сектанти, пък били уж християни… те си се женят помежду си от църквата. Там си се събират и си намират себеподобни. Дъщеря на приятел на татко залитна по тия църкви. Там намери съпруга си, ожениха се, имаха църковен брак в такава църква и всичките им приятели на сватбата бяха от църквата.
С такъв субект абсурд да се хвана и да имаме сговор.
Помаците са работливи хора, но разбирания от преди векове! Излизала съм с такова момче в тийнейджърските си години. Беше от Родопите, живееше в София. Имаше българско име, родителите му също. Ня пръв поглед съвсем нормален младеж. Докато не го опознаеш малко и не видиш как буквално козирува на баща си. Как той няма право на мнение, каквото каже баща му, това става.
Имаше известна ревност, искаше да се чуваме по телефона по сто пъти (нямаше смартфони още). Аз такова нещо не понасях, бързо му показах, че няма как да ме следи или да ми иска отчети. Дори ми говореше как не било проблем ако забременея, тоо и неговите родители рано са го направили. А бяхме още в последните класове на гимназията, аз бях в шок. Като цяло нямаше как да се получи нищо между нас, нито исках да раждам на 17-18, нито да се съобразявам с цялата му рода.
