Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 19

  • 50 547
  • 753
# 180
Просто престани да даваш оценки "на изуст".Става твърде махленско.😊
Виж целия пост
# 181
Искам да се запиша в темата. Дъщеря ми след три месеца ще стане на 10. Ами, има промяна и в поведението, и в тялото и през последната година. Споделените от вас истории и опит са ми интересни и информативни. Ще следя Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 182
Аз не виждам проблем да се споделят подобни неща, инкогнито.
Понякога, ние родителите си мислим, че е твърде рано за някои разговори, а и в забързаното ежедневие не се и сещаме. Точно "такива истории" могат да провокират разговор с детето.
Има деца, които се притесняват да споделят, а разговор инцииран от родителя може да накара детето да се отпусне и да си каже какво го мъчи.


Виж целия пост
# 183
Аз смятам,че ако чакаш подобна случка,за да говориш,си изпуснал влака,почти безнадеждно.
Аз имах/м яки родители и нямам тема табу.Моето дете има същите.Всеки си знае своето,наистина.Но,за нас,това е най-доброто решение.Детето ни знае всичко/поднасяно според възрастта му с времето/ и няма проблем да споделя и търси съвети,ако иска.Аз също нямам проблем с това.

На конкретната потребителка май съм и трън в очите.Аз нямам спомени за нея,но май тя все ми скача след някое мнение.Няма значение,всъщност.😊
Виж целия пост
# 184
Именно де, от "чуждата" случка да тръгне разговора.
Аз, за много неща се подсещам от тук, от форума. За някои не ми идва на ум, а за други си мисля, че е прекалено рано, а то не е.
Имайте предвид, че децата още от ДГ се "обработват" да не казват всичко вкъщи, това продължава и в началното училище. И когато учителя е възприеман в семейството като "супер авторитет", а не като нормален човек, то е нормално децата да му се доверяват да си трайкат.
Мойто си казва всичко, но имахме случки в ДГ, беше много трудно да изкопча какво я мъчи. След като изплю камъчето, взе да си казва всичко, та каза че и в началното така ги обработвали, та и сега ги "съветвали" някои учители, че пък били вече големи и нямало нужда да "хленчат" у дома.
Виж целия пост
# 185
В нашето училище беше забранено да се говори в къщи за неща,които учителите правят.Детето казваше,както и други деца,когато сме говорили с родители,но беше голяма дипломация да се защитят и едновременно да не излезе,че те са казали.
Аз не научавам нищо ново от форума.😊
Виж целия пост
# 186
Моето от малко още от ДГ е научено да си казва всичко у дома. Поне засега това е факт.
Виж целия пост
# 187
Моето също до скоро всички си казваше. Сега я усещам, че премълчава някои неща. След време споделя и тях, когато се почувства ОК. Струва ми се, че предпочита първо сама да ги преработи.

Обаче се сещам за самата себе си в тази възраст. Майка ми винаги е мислела, че й споделям всичко. Така и беше до едно време. После спрях, но се оказа, че тя не е подозирала, че не съм й казвала всичко - говорихме си по темата когато аз самата вече бях майка и тя се изненада като й споменах, че съм спряла да споделям някои неща. А причината да спра да споделям не беше в нея. Просто в мен нещо се промени под влияние на пубертета, не знам и аз, така го почувствах тогава. Не съм имала страх че ще ми се кара, нито е било липса на доверие в нея.

Та сега съм подготвена, че и щерка ми няма да споделя всичко. Говорила съм й за всичко и продължавам да й говоря, нямаме теми табу, винаги съм насреща, ако има нужда да сподели и я подкрепям. Вярвам, че не пропускам важни теми, за които да я подготвя, но все пак имам своите притеснения, защото светът, в който живеем е наистина брутален .
Виж целия пост
# 188
Никога не споделят всичко. Споделят каквото искат или каквото на момента им е важно. След години ми е споделяла неща, които според мен са били важни, но тя не ги възприема така. И по-добре в случая, защото явно леко е преминала през нещо, което мен би ме тревожило
Виж целия пост
# 189
Бих се радвала, ако ми споделя всичко и съответно бих се чувствала по-спокойна, но от друга страна намирам това, че спират да споделят всичко като неминуем етап от израстването и стъпка към самостоятелността. Защото споделянето на всичко, освен доверие, е и търсенене на потвърждение и одобрение от родител. Щом не споделя, значи се справя сама. И все пак, искам да знае, че винаги може да се обърне към мен или баща си, ако нещо наистина много я тревожи и не може сама да го разреши и преодолее.
Така се успокоявам аз, но на моменти ми е притеснено, че все по-малко знам какво ѝ е в главичката и дали "расте" в добра посока.
Виж целия пост
# 190
Бих казала, че ми споделя всичко, но се сещам за майка ми, която вярва, че е знаела всичко за мен, а истината е, че не знаеше нищо. Аз нищо не споделях, освен оценките в училище и разни дребни историйки. Това, което ме вълнуваше и тормозеше беше скривано от нея. От както се е родила дъщеря ми се старая да не позволя това да се случи и между нас. Виждам обаче, че допускам грешки в реакциите си (тя много се ядосва, когато критикувам някого, а аз май често го правя) и по този начин я отблъсквам. Когато я видя да плаче, а тя е много екпресивана и реве все едно светът е свършил, не мога да не настоя да ми каже причината. Мисля си толкова ужасни неща. Помолох я в тези ситуации да ми казва поне, че никой не я наранил, за да съм по-спокойна и я оставям, а тя идва след 5 минути да се гушка и да ми разкаже.
Виж целия пост
# 191
Изобщо нямам илюзии, че ми споделя всичко, знам какво си е мислила майка ми и какво е било реално. Тя си има право на пространство, на лична комуникация и живот извън дома. Обаче искам да знам важните неща, ако има проблем, ако нещо я тревожи, ако има нужда от съвет или помощ, да знае че във всяка минута аз, кака и татко и сме на линия. Тя е бърборана, казва доста, но със сигурност има и “тайни”
Виж целия пост
# 192
Не е и здравословно да нямат лично пространство и съкровени, лични неща, които да пазят само за себе си. Достатъчно ми е важните неща да споделя и да знае, че винаги може да разчита на мен - за проблем или за хубаво, няма значение.
Забелязала съм, че споделя повече, когато не я разпитвам. Хубавите неща няма търпение да сподели, проблеми споделя по-трудно. Винаги я усещам, когато нещо я мъчи и изчаквам да узрее момента, когато ще си каже мъката. Не съм я хващала да крие важни неща до сега, но не я дебна. Много е грозно поведението на постоянно дебнещата, проверяваща, подозираща майка, предизвиква само кофти поведение в отговор. Аз също споделям много с нея, така я карам да чувства моето доверие и в обратна посока. Гледам да си имаме и нашите, само женски моменти чат-пат. С глезенето, с шушукането, с тайните. Да имаш дъщеря е голяма благословия.
Виж целия пост
# 193
Важни според кого? Родителите или според детето. Та това са две отделни вселени. За някой родител може да са, за друг не. За детето може да са маловажни. Примери до тук, чета много.
Виж целия пост
# 194
Моята споделя с леко закъснение ,а и се съмнявам,че е всичко,но за важните за нас неща,мисля че всичко е наред.
Дано и занапред да е така.

Много се е зарибила по найкове и козметика - почти всяка седмица се поръчва такава,последната любов е Centella -  олио за почистване.
Bellebox  и т.н.
В училище се справя доста добре,като изключим мързелът вкъщи Bowtie
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия