Халил: Защо фабрика за детски играчки! Защото да играеш различни игри е нещо, което много развива детското въображение. Аз винаги говоря за това, че като дете съм имал много и различни играчки от чужбина и играех много с тях. Това развива въображението и помага за откриването на нови светове. Променя се светогледа. И около мен, споменах, че съм отраснал в Сивас там нямаше много хора, които да имат моите възможности и аз винаги споделях играчките си. Аз ги поделях и ги давах като подаръци и виждах щастието в очите на другите деца. Когато играчка, която имаш и те никога не са виждали им я дадеш като подарък искрите в техните очи предизвикват различни емоции. Това е по-приятно отколкото ти да играеш с играчката, защото друг е станал щастлив. Даваш му нещо, което то никага не е виждало в живота си. Това щастие много ме впечатлява. За това обичам децата. Обичам детството си, обичам много децата. Готов съм на всичко за да развивам тяхното въображение. Правя това от малък.
Всъщност като бях дете исках да стана пилот. Например, не е много известно, че аз наистина исках да бъда пилот на боен самолет /изтребител може би/, защото имах много самолети играчки. И тяхната скорост е различна.
В: Боен пилот, а?
Х: Да, да. Аз все още съм много впечатлен от самолетите и обичам големите кораби, например. Имах и играчки кораби. Това са неща, които карат хората да си създават хубави мечти. Има малка причина поради, която не успях да стана пилот. Да, аз имам добро образование , но после сменихме решението си и се преместих в машинното инженерство. Но сега съм актьор!
В: Усещам, че можеш да бъдеш Дядо Коледа и да доставяш подаръци на децата.
Х: Да, това много ми харесва.
В: Еманет/Наследство е твоето начало. Това е дневен сериал, не седмичен. Колко различен е Халил в началото на Еманет и в края на този сериал?
Х: Мога да кажа така: Участието в дневен сериал е сериозно предизвикателство за актьора. Защото мога да кажа, че съм участвал в 625 епизода на Еманет като погледнеш първия ден когато започнах и последният, когато си тръгнах можеш да видиш огромна промяна, защото това е училище. Това е много добро училище, където можеш да научиш всичко за актьорската игра. Аз съм доволен, че участвах в такъв проект. Място, където можеш да изразиш всички емоции заедно. Всъщност това се отнася и за актьорската игра и за техническата част. Защото актьорската игра, не е само играта. Има много техническо оборудване, светлини, камери, контролери, ти си като част свързана с тях.Това улеснява целия процес. И Еманет е проект, който улесни много живота ми в актьорската част. Доволен съм, че бях част от него. Доволен съм, че натрупах този опит, така че съм много щастлив. Това прави всичко по-лесно.
В седмичен сериал се снимат около десет страници на ден. Работиш с една емоция.
В: Възможно ли е ...?
Х: Но в дневен сериал снимаш 25 страници на ден. И тъй като много епизоди са преплетени, можеш лесно да възприемеш преходите на емоциите за кратко време, което е голямо предимство.
В: Възможно ли е да участваш в дневен сериал отново?
Х: Не.
В: Защо?
Х: Защото сега очакваш други неща да те задоволят по отношение на историята. Дневните сериали са добре. Аз никога не съм ги разделял на дневни и седмични, защото това е развлекателен бизнес. Даже дневните сериали работят много по-интензивно. Между другото поздравявам моите приятели актьори, които все още участват в дневни сериали, те заемат добри места и трябва да бъдат възнаградени за това. Те трябва внимателно да следят своите постижения и да учат какво могат да добавят. Но има различия между работа за дневна, седмична или дигитална история. Защото винаги искаш следващата стъпка, а дневният сериал е началото на това. В друг проект има други стъпки, има други стъпала и сега аз планирам да изкача други стълби.
В: Сега ти постигаш голям успех със сериала „Мръсна кошница”. Ти и Мелиса Донгел. Очакваш ли тази година да бъдете най-известната двойка в Турция?
Х: Мелиса ми е скъпа приятелка. Много добре са нещата при нас на сета. Между другото тя също е много талантлива актриса. Размяната на емоции между артистите е много важна. Без значение колко добър актьор си има хора които казват „Сложи стена пред мен и пак ще играя” Добре, ще минем през това, но е много ценно, когато партньорът пред теб има същите чувства и ти дава емоцията на героя. Ние постигнахме тази хармония с Мелиса /за тези, които не следят сериала това е съпругата, от която има дете и сега се разведе с нея – бележка моя/. Също така и с Джансу /това е домашната помощница, в която се влюби и очакваме развите. Феновете харесват двойката – бележка моя/. Емоциите на Мелиса и изграждането на образа на Мелиса са на много високо ниво. Фактът, че тази работа е красива, блести и хората я харесват, всъщност не е единозначна. Екипният дух там, размяната на емоции между актьорите и подкрепата един на друг е много добра, а от там идва и успеха.
В: Очакваш ли да бъдеш най-добра двойка? Да или не?
Х: Времето ще покаже.
В: Днес жънеш голям успех като актьор. Къде остана пеенето в твоя живот?
Х: Пеене и актьорство ...Сега не гледам на това като пеене, а от къде идва. Защото мога да кажа че това е среда, в която работата се прави с емоция. Композирането и писането на текстове не е нещо което се случва по команда. Имам предвид, че това не е нещо като да седнеш и кажеш „Трябва да напиша песен или трябва да композирам песен”. Моята цел при писането на песни не беше да изляза и да пея или да постигна милиони /гледания/. Аз пиша текстове, композирам песни и ги споделям с мои прятели артисти. Нека те да ги оповестят. Когато някой се чуди „Ооо, тази песен е толкова хубава, чудя се кой я е написал” и те видят Халил Ибрахим Джейхан там, това ме прави много щастлив. Защото по някакъв начин си докоснал/достигнал до този човек. Със изразяването на емоциите там. Това е ценното за мен. Нещо, което си написал, песен, текст. Много е приятно да го чуеш от някой друг и да го чуеш по начина по който го е усетил.
В: Къде се чувстваш по-силен – в пеенето или в актьорството?
Х: Актьорството... Мисля в него. Както споменах в началото ..... и аз обичам това цветно обкръжение. Характерите/героите, които можеш да изградиш са много и различни. В някой от тях играеш шеф на мафията, в друг случай си доблестен мъж, играеш луд човек или играеш много спокоен човек, доктор, инженер, пилот, така че много е различно. Така че много е приятно да имаш възможност да изградиш тези образи, серии и истории, които идват при теб и да бъдеш част от този живот. При пеенето има друго – работим емоционално, описваме определена емоция. Това е много лично. Това е място, което остава лично. Това е твоят вътрешен свят, така че твоят вътрешен свят е само за теб. Но актьорството е много по-широко.
В: Къде се чувстваш по-щастлив – в актьорството или в пеенето?
Х: Щастлив съм в актьорството. Мога да кажа, че актьорството и пеенето се подхранват едни други. Има различни герои които ти играеш. Емоциите на тези герои са различни и такива, каквито не би могъл да изпиташ в реалния живот. Какво изпитва той сега, как той изразява тъгата си, как той изразява възхищението си, как изразява щастието си. Ти чувстваш тези неща докато играеш този герой. Когато се върнеш към собственото си аз става по-лесно да напишеш песен за тези чувства.
В: Искаш ли да ми изпееш нещо?
Х: Песен. Ако искаш мога да ти изпея малко от последната песен, която пуснах. Пее..
Хубав ден на всички!