Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 433

[/Като няма филм,поне нови снимки,новини,интервюта да има.Енгин бързо е забравил Тахир,който казваше,че трябва време да се забрави навика,а нашия навик ,за тази вечер е среща с Тахир и Фара.
      
      Ще препиша италианците.Хубава вечер.

Едно зимно утро.От вътрешната страна на прозореца се е облегнал Мехмет  отпивайки от висока чаша кафе,гледаш деня отвън  ,нито слънчев ,нито мъглив,нито  топъл ,нито студен.Едно такова неопределено време каквото е и неговото настроение.Всяка година през декември е така,не съм суеверен,но наближи ли датата на раздялата ми с Тахир ,не разбирам какво ми става.
--Баде,хайде закъсняваме,по бързо се оправяйте.
В стаята влиза Баде облечена с червено палто,барета на главата,но още носейки чехли с извит,дори смешен връх на малките си крака.
--Мехмет,има време,Мустафа стана ,облечен е ,само да хапне мъничко и тръгваме.Мислех,че се бяхме освободили от твойта припряност.
--Така е ,но вече е декември.
--А,ясно.Минаха 5 години ,а ти още не можеш да се простиш с Тахир.
--Отдавна съм се простил.При неговата смърт станах носещ се от вятъра  окапал лист от дърво.Всяка сутрин благодаря на съдбата,че ти намери сили и ми прости,стана моя спътница ,а когато взехме и Мустафа  се почувствах отново,не не отново,а за първи път човек,с цел и посока ,семеен,някой който има за кого да мисли.
--Мисля си,че остаряваш.Говориш като романтик,а не като глав комисар. А  Защо под седалката в колата още има чорапи бордо.Единствения който носи такива чорапи е Керимшах,но те са големи за него.
Влиза едно момченце ,около 3 годишно,облечено,леко намръшено ги пита ще тръгваме ли ,баба обеща да ме води в парка ,да не закъснеем.
--Честно,уж съм полицай ,но явно от хора нищо не разбирам.Никога не съм си представял,че не друг ,а Перихан ще стане наша баба,по нейно настояване ще гледа детето ни.Та нито аз .нито ти сме и някакви.
--Знаеш ,ли сега когато и Гюнюл чака дете,аз преглеждах за детски градини,Перихан ще е заета,но тя видя брошурата и се скара с мен,тя нямало да си дели внуците ,както ще гледа детето на Гюнюл,така ще гледа и Мустафа.Света се изменя,ако се наложи ще вземем една прислужница,но грижата за децата е нейна.Хайде излизай.

       На другия край на континента,виждаме Тахир,който носи чай в едната ръка,а с другата се опитва да си отвори вратата.Зад него  идва Гюлсима носейки едно яке,и се чува.
--Сине ,ти май излизаш необлечен.
--Но мамо аз само да си изпия чая,виж какво слънце е навън,но заради теб ще се върна да наметна нещо.
--Стой ,стой ,само заради тебе ставам толкова рано да ти нося дреха всяка сутрин.
--Почти като ритуал.
--Че какво лощо има в ритуалите,ето сутрин като се видим и поздравим деня ми става по светъл,аз съм тук където не съм и мечтала със сина си ,дъшеря си и внук си.Хайде обличай се и върви,докато чая е топъл да си го изпиеш.
Тахир излиза в двора който не е много голям но цялата долна страна е с по ниска ограда,за да се открива гледката към океана.Той сяда на пейката в беседката ,оставя си чащата и замислено се вглежда в морската шир.Не е усетил,колко време е минало и кога Фара е дошла,само усеща нейната ръка да се вмъква в неговата.Обръща се ,пресяга се под покрива на беседката и вади едно одеяло с което я загръща.и прегръща.
--Не разбирам,защо мама всяка сутрин ме кара да се обличам,а ти винаги идваш така и на теб нищо не ти казва.
--Глупчо,мама много добре знае ,че за мен никой не може да се погрижи по добре от теб,затова когато съм с теб,тя дори и не се замисля.Но ти,тези дни все по често идваш тук,да няма проблеми .
--Не цялата продукция от лозето е продадена,долу в селото ресторантчето ,особено сега около празниците е запълнено,всичко е наред.
--А ясно наближава нова година.
--Необяснимо е,но по това време на годината гледката на водата ме успокоява,като,че ли наблюдавам родния Истанбул и гледам Босфора.

--Турския телефон е включен вече нали.Това са 5 години,а те все още се обаждат.
          --Какво не ти е ясно Тахир,тези които звънят години наред са те чувствали като семейство.Търсят мен,питат за Керимшах и Сибил опитват се да ни подкрепят,заради теб.Само по това ,можеш да разбереш какъв човек си бил.Бекир управлява ресторанта който ти ми подари преди развръзката и всеки месец внася нашата част от печалбата на сметката.Всички смятат ,че се издържаме с тези пари  и макар ,че те съвсем не са малко пак питат да ми помогнат ли.Добре,че още в началото казах ,че всеки разговор с когото и да е от тях ме кара да си спомням,а една среща би ме съсипала,и те разбраха,никой не настоява да се видим,но и сам знаеш, че пощенската кутия която ти нае и аз им дадох като контакт се пълни с подаръци за рождените дни на децата.Но през декември на всички спомените се връщат и всеки иска да разбере ,че не е сам в самотата по теб
--Така и не разбрах,защо каза ,че Севим се казва Сибел.
--Исках,хем да е близко ,хем малко различно за по сигурно.
--Севим още ли спи.
--Тя прилича изцяло на теб,но обича да си поспива като мен.
--Тя ще се събуди,хайде да вървим
--Севим е само на 4 годинки,но ти вече прекаляваш.Не трябва постоянно да я носиш.Твоята работа е да я научиш да ходи стабилно сама,да разчита на себе си,а ако падне да знае как да стане с най малки поражения.
--Като Керимшах,той е достатъчно разумен за годините си ,благодарение на теб и твоето възпитание.
--И в този спор ,ще загубиш,да аз винаги съм била до Керимшах,но ако се замислиш по голяма част от житейските уроци е усвоил от теб.Щастливи сме с този обикновен живот,платихме много,сега е време да се порадваме.
--Знаеш ли Фара ,моите чувства не са се изменили ,и всеки ден чакам първо твоя глас,и тогава разбирам че живея,
Почти нищо не се чу за баш главния ,но помниш,че само  след2-3 седмици стана пътен инцидент и той загина.Тогава се смениха и много началници в полицията,Али Галип и Орхан са вече история.Нали още миналата година Орхан е получил удар и не е могъл да се възстанови,и сега си лежи в затворническата болница така както преди това бе подредил брат ми.Иска ми се да пратя на Мехмед едно кашонче от нашето вино,естествено с фалшив етикет от източна Турция и картичка от твоя ученик.Толкова млади полицай обучи,няма и да се усъмни,но аз ще знам,че когато отпива пие това което съм направил с честен труд,
--Чудесна идея,ставай да се прибираме,знаеш ,че настоявам Севим поне само сутрин да ходи на детска ,да свиква и с други хора и характери.
    Същата сутрин,виждаме ресторанта на Фара,сега управляван от Бекир.На бар плота са седнали Адил и Хайдар отпиват от кафето и се жалват един на друг.
--Чичка,какво ще кажеш за новия готвач,уж е добър,посещенията се увеличиха.
--Увеличиха се ,защото посетителите никога не са опитвали нещо което е приготвил шефа,Един омлет дори да направи така го правеше,че и насън усещах вкусът му.Майсторлъка е да го приготвиш с желание.
--Не говори не ми припомняй ,толкова премеждия заедно минахме ,а накрая си отиде  точно когато имаше за какво да живее.
През вратата влиза Хъсър,леко умърлушен,поомачкан .
--Моето кафе готово ли е.
--Хъсър,идваш от собствения си нощен бар,сега си отиваш да спиш,но всяка сутрин идваш за кафе тука.Ти стиснат ли си или какво.

    
--Не бе брат,просто не ми е сладко да пия с чужди хора,вие сте ми братя,затова.А вие защо ходихте да ми уреждате да купя тоя бар до вас,като не съм ви приятен.
--Е,и ние така,ти си завещан да те наглеждаме от шефа затуй.
 През вратата с бодра стъпка влиза Бекир,и от вратата им казва.
--Да не съм ви чул да споменавате за Тахир и Фара.Гюнюл всичко чува и ако ви чуе ще се разстрои,а знаете какво и е положението.
--Нали вчера бяхте на лекар,разбрахте ли какво ще е детето.
--Не ,тя се заинати и не пожела да и каже лекаря,само здраво да е.Обещах ,ако е момиче ще се казва Фара.Иска ако имаме дъщеря да е такава борбена,смела жена.Жена която би се изправила срещу всеки и всички,за да защити хората които обича.
Адил се намесва--Съдба,нито можеш да я промениш,нито да я отхвърлиш ,остава ти само да я приемеш.