Да се оплачем... 2024

  • 908 199
  • 14 558
# 14 085
Не е Ковид.
Като парцал съм.
Виж целия пост
# 14 086
Аз също съм изтощена...
Нямам грам сила и енергия...
Днес почивах,имах намерение да ошетам вкъщи,но нищо не свърших,ни-що!
Искам само да спя....
Виж целия пост
# 14 087
Сърби ме клавиатурата да питам две- три неща Пийк, но май няма смисъл.

Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи
Виж целия пост
# 14 088
Моят внук ме разплака тази вечер, искаше да спи при нас и като ревна Cry чак на мен ми стана мъчно и го оставих да се оправят с майка си и татко си, не че утре няма да дойдат пак, ама...
 Да е здраво 40 дневното мъниче, наша Нелина става на 40 дни на 22- ри, а тогава било черешова задушница, та майка й ще пита в църквата как стои въпроса с молитва за този ден, нас ни няма, но все си мисля, че няма да има проблем.
Виж целия пост
# 14 089
Много ми беше напрегнато през последните две седмици.Причини колкото искаш,но сега като се замисля нито една от тях не си е заслужавала нервите,които изхабих.Защо обаче трябва да се случи нещо наистина неприятно,за да осъзнаем всъщност за колко дребни и незначителни неща се тревожим всекидневно.Вчера баща ми претърпя инцидент от който последствията можеше да са такива,че даже не ми се мисли.За негов късмет се отърва доста леко,с минимални поражения.Явно още докато бях в шок не спирах да се питам защо,защо.. трябваше да става така.Днес вече започнах да съм благодарна,че всъщност положението не е толкова тежко и можеше да е много по-зле.Въпреки това ни предстоят трудни дни,може би седмици,моля стиснете палци за бързото му възстановяване.А най-неприятното е,че имах пречувствия,че може да се случи нещо неприятно.
Виж целия пост
# 14 090
Емили, бързо възстановяване на баща ти. Добре, че е било малкия дявол!

Пийк, разбирам те и ти съчувствам.

Оплаквам се от от големите деца и мъжа Вече не ги понасям… сигурно звучи много гадно от устата на майка, но вече буквално си запушвам ушите и крещя “Спрете!!!!!”. Не понасям това мрънкане за всичко, все недоволни, все изискващи, все очакващи  баща им и те…
Чувствам се като разпъната на кръст.
Грешно съм разрязала хляба за сандвича. Пикльо! Вместо да ми каже “благодаря, мамо”. Ще правя сандвич на 11годишен катър. Не изключва ТВ, как издържа 15 часа на Тв и тел… Гаси за 4-5 мин и пак пуска. Излезнал му е херпес на пръста. Пак ли да тичам по лекари?!

Херпес имаше голямата на ръката преди 20 дни. Ще има и на гъз@! Години наред се скъсвам да обяснявам, че козметични мостри в магазин не се пипат, не се разменят козметики със съученички и т.н.

Днес на пазара яде немити череши. Правя забележка 1-2-8 -n пъти. То ме гледа като муле и преживя. Е какво не разбра?! Това си бил нейното тяло и неин проблем. Ми щом аз тичам по лекари с тях, значи е мой проблем.
Толкова време, енергия, ресурс съм вложила в тия деца и накрая нищо, пълен провал. Нито учене, нито отношение, нито нищо. Умирам от яд и гняв, поболях се!
Виж целия пост
# 14 091
Събудих се пак в 4 часа, отворих широко прозореца и аромата на липи е опияняващ, толкова е хубаво, де да можеше целогодишно София да мирише на липа.

Снощи заспах с Нурофен, сега пак бе съм на 100 процента, дано ми се поразкара малко.
Виж целия пост
# 14 092
Събудих се пак в 4 часа, отворих широко прозореца и аромата на липи е опияняващ, толкова е хубаво, де да можеше целогодишно София да мирише на липа.
Добро утро! Аз в 4.40 станах, изпих вече кафето и се чудя какво да правя. То си има работа за целия китайски народ, но да не шумя
Виж целия пост
# 14 093
И аз рано кукурясах,но ме мързи каквото и да е да пипна.
Виж целия пост
# 14 094
Направо съм поспалана с моето ставане в 6 . Напоследък се улавям че уикендните отделям прекалено много време за да се “ подготвям” за следващата седмица . Пера дрехи, обувки, подреждам храната в хладилника за да е удобна за взимане сутрин и вечер, зареждам пресен хляб и готвя . Преди се смеех на всички които ползват уикендите си за такива безполезности. Е, ето ме в редиците … супер ординарна и скучна , на прага на  малко плашещите 55. . А най  странното е, че се чувствам добре от всичко това . Сякаш съм отметнала голям товар зад гърба си като съм пренаредила гардероба. Докъде стигнах…
Виж целия пост
# 14 095
Ма какъв провал са тия съвсем обикновени тийнове, я не се ядосвай. Наистина живота е прекалено кратък за такива неща. Минава и заминава и някой ден те ще са пораснали и осъзнали се, а ти похабена.
G.D. колко хубаво правиш. А аз преслушвам приятелки да пием кафе, за да не пипам нищо вкъщи Stuck Out Tongue Winking Eye Оправдавам се, че тийна спи и да не му тропам Joy
Виж целия пост
# 14 096
Донау, от теб зависи да не си даваш толкова зор. Знам, че е по-силно от теб. Но трябва да се съхраниш. Аз го научох по трудния начин, след бурнаут и съсипано здраве. Моите помагат, имар задължения, които се увеличават с възрастта. Да, не е лесно. Постоянно се мрънка, ама защоооо аз, не правят нешата както искам аз но стискам зъби. Така се учат, нот трябва да пуснеш контрола. Една приятелка като теб ми се оплаква, как слугува на всички,как се съсипва от готвене и чистене. Децата и са колкото моите. Питам я те какво правят, да им делегира. Ооо, много били мртнкали, пък о било по-лесно тя да го свърши, отколкото да ги чака....Еми...
За Пийк, аз я разбирам. Казвате скандал да вдигне. Еми то сигурно и е писнало всеки ден да вдига скандали. Човек си има праг на търпимост. То не става всеки ден скандали и нерви. А другия не можеш да го променош, въпросът е колко можеш да търпиш и носиш...
Виж целия пост
# 14 097
Прави сте, ама не мога, не е толкова лесно. Досега не ми пречеше да прислужвам, ама вече ми писна да прислужвам под стрес. Писъците, крясъците, бутане, щипане, рев са буквално цели ден. Магарица на 14! Хвърля си косата по пода и мивката после квичи, че било мръсно. Прави мизерия навсякъде.
Опитвам се да ги карам да правят по нещо, изнервям се още повече, докато се разправям, увещавам, моля и заплашвам. През всички етапи минавам. Изхабена съм, да, изтощена от безспирни разправии. Големият учейки от кака си, започна и той вече да ми се зъби. Него пък го мързи да гледа, ще изгние пред телевизора. Нямало какво друго да се прави…
Малкият още може да се контролира, но големите са светъл пример, ще го развалят.

ММ вдигне две чинии, понякога излъска кухнята и хоп вече е жертва в своите очи. Така съм ги научила и ако бяха поне малко благодарни, нямаше да ми пречи.
Последните месеци като ми се появиха здр.проблеми взех да прескачам и чистене и готвене. Майната им!
Виж целия пост
# 14 098
Започвай да включваш на режим " здравословен егоизъм" докато не е станало късно. Преподреди преоритетите и мисли повече за себе си. Децата са достатъчно големи, за да си почистят когато им е мръсно, да подредят, когато им е разхвърляно и да си приготвят нещо за ядене, когато са гладни.
Всичко поднесено на тепсия е лесно и бързо , но живота много изненадващо показва дъното на тавата.
Пази себе си, за да си полезна после за другите.
На мен ми трябваха 20+ години да се осъзная, сега съм перде( опитвам се да си вярвам😉, но поне от външност  го докарвам).
Виж целия пост
# 14 099
Оплаквам се, че заспах в 2ч и се събудих в 8ч. А мислех, че ще спя до по-късно, ама уви.
А едно време се смееш на майка ми, като казваше че не може да спи повече.

Донау,  благодарност от деца на тази възраст не чакай.
Рядкост са онези, които усещат и биха били благодарни за нещо, а дори да го има това, то се появява на доста късна възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия