Как да съхраня себе си, то ясно, че така ще си остане нейното поведение.
Виж целия пост
Да се оплачем... 2024
- Публикувана: 1 ян. 2024, 00:11 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2024, 19:20 ч.
# 14 160
17 юни 2024, 17:01 ч.
# 14 162
17 юни 2024, 19:18 ч.
Сега успявам да се включа и забравих какво да кажа 
Болестта на малкия силно разтърси семейството ни. Преди това кога със зор, кога с увещания, големите не бяха чак така. Или може би, защото са били и по-малки, е било по-лесно да ме послушат.
След моето отсъствие от дома, заварих коренно различни деца. Синът депресиран, зомбиран пред Тв и телефон, дъщерята с претенции, че е пораснала. И двамата зарязали ученето, щото няма кой да им е пъдар.
Виждам ги че са жадни за вниманието ми. Дъщерята беше 5 дни с класа , синът само се лепеше в мен. Днес я водих на УНГ (изписаха поредното лекарство), лепи се и тя за мен, не се е случвало да сме сами.
Като са тримата връз главата ми е буквално борба, кой да спечели. Различната възраст предполага и различни интереси, та няма как заедно. С малкият играем на едни игри, с големият други, каката вече не иска дори настолни игри.
Виж целия пост
Болестта на малкия силно разтърси семейството ни. Преди това кога със зор, кога с увещания, големите не бяха чак така. Или може би, защото са били и по-малки, е било по-лесно да ме послушат.
След моето отсъствие от дома, заварих коренно различни деца. Синът депресиран, зомбиран пред Тв и телефон, дъщерята с претенции, че е пораснала. И двамата зарязали ученето, щото няма кой да им е пъдар.
Виждам ги че са жадни за вниманието ми. Дъщерята беше 5 дни с класа , синът само се лепеше в мен. Днес я водих на УНГ (изписаха поредното лекарство), лепи се и тя за мен, не се е случвало да сме сами.
Като са тримата връз главата ми е буквално борба, кой да спечели. Различната възраст предполага и различни интереси, та няма как заедно. С малкият играем на едни игри, с големият други, каката вече не иска дори настолни игри.
# 14 163
17 юни 2024, 19:26 ч.
donau_janine2, като си дойдете в България има ли кой да ти даде едно рамо? Да отдъхнеш малко?
А децата ти са си ок, просто и те са уплашени, не по-малко от теб. Много тежък момент сте преживяли, ще ви трябва време, може би и външна помощ. Кураж и нагушкай децата.
Виж целия пост
А децата ти са си ок, просто и те са уплашени, не по-малко от теб. Много тежък момент сте преживяли, ще ви трябва време, може би и външна помощ. Кураж и нагушкай децата.
# 14 164
17 юни 2024, 19:52 ч.
Вече майка я няма. Брат ми е там, физически няма да ми помага, най-много да ги изведе до магазина:)
Психически ми е по-добре там, с комшиите, някоя и друга приятелка.
Псих.помощ тук много обичат да оказват, на мен ми тежи. Днеска бяхме с малкия на музик.терапия, ееей не спря да ме човърка тя, ама защо 2м.ще седите в Бг, ама това, ама онова. Накрая казах, моля, спрете, не виждате ли, че не съм адекватна.
Виж целия пост
donau_janine2, като си дойдете в България има ли кой да ти даде едно рамо? Да отдъхнеш малко?
А децата ти са си ок, просто и те са уплашени, не по-малко от теб. Много тежък момент сте преживяли, ще ви трябва време, може би и външна помощ. Кураж и нагушкай децата.
А децата ти са си ок, просто и те са уплашени, не по-малко от теб. Много тежък момент сте преживяли, ще ви трябва време, може би и външна помощ. Кураж и нагушкай децата.
Психически ми е по-добре там, с комшиите, някоя и друга приятелка.
Псих.помощ тук много обичат да оказват, на мен ми тежи. Днеска бяхме с малкия на музик.терапия, ееей не спря да ме човърка тя, ама защо 2м.ще седите в Бг, ама това, ама онова. Накрая казах, моля, спрете, не виждате ли, че не съм адекватна.
# 14 165
17 юни 2024, 19:54 ч.
Главата ме боли, очите ми парят направо се чувствам като парцал. Не мога да спя, а имам важна работа.
Виж целия пост
# 14 166
17 юни 2024, 19:59 ч.
Свиквай, от ЕГНто е - възрастова характеропатия, ще минете през старчески егоизъм, после ще дойдат по-сложните диагнози като склероза, Паркинсон, Алцхаймер. Гледай да я поддържате на добро физическо ниво - да може да ходи, да се обслужва сама. С лекарства или добавки да отложите максимално момента с памперсите и забравянето.
Тази част от сериала съм я играла и с двамата старци. Бяхме сами с дъщерята /10 - 14г/, не обръщахме внимание на реплики, дуплики и подобни - все едно радиото дърдори.
Съгласявахме се, извинявахме се, не се обяснявахме - да, виновни сме за всичко. Поемах вината с добро мезе вечер, у дома. До следващия път - само спокойствие.
Оплаквам се от внука - хич не ме слуша докато го прибирах от занималня. Да сме бягали, да правим състезание, защо не мога да тичам. Ми баба е дебела и не и се тича, пък!
Виж целия пост
Как да съхраня себе си, то ясно, че така ще си остане нейното поведение.
Свиквай, от ЕГНто е - възрастова характеропатия, ще минете през старчески егоизъм, после ще дойдат по-сложните диагнози като склероза, Паркинсон, Алцхаймер. Гледай да я поддържате на добро физическо ниво - да може да ходи, да се обслужва сама. С лекарства или добавки да отложите максимално момента с памперсите и забравянето.
Тази част от сериала съм я играла и с двамата старци. Бяхме сами с дъщерята /10 - 14г/, не обръщахме внимание на реплики, дуплики и подобни - все едно радиото дърдори.
Съгласявахме се, извинявахме се, не се обяснявахме - да, виновни сме за всичко. Поемах вината с добро мезе вечер, у дома. До следващия път - само спокойствие.
Оплаквам се от внука - хич не ме слуша докато го прибирах от занималня. Да сме бягали, да правим състезание, защо не мога да тичам. Ми баба е дебела и не и се тича, пък!
# 14 167
17 юни 2024, 20:06 ч.
Донау, има ли някакъв вариант поне веднъж седмично да излизаш за 2 часа с всеки от големите поотделно? А мъжът ти да остане с другите. Да си правите нешо женско с каката, ако ще и да седнете някъде да си сподели, какво я вълнува или тревожи. Да и споделиш и ти колко се радваш че я има и че искаш да имате хубави отношения, че имаш нужда от помощ в домакинството. Че ако свършите работата ще имате повече време за вас. Друг ден пък с баткото, да ти говори там за игри или каквото го вълнува.
Уикенда гответе двамата, ако той е помагал да направите пица или паста или каквото обича може би ще си хапне. Смени подхода, опитвай, аз не знам каква в диагнозата на малкото, но явно целият ти ресурс е насочен към него и другите “ викат” за внимание по техен начин.
Дано в България сте по- спокойни всички
Виж целия пост
Уикенда гответе двамата, ако той е помагал да направите пица или паста или каквото обича може би ще си хапне. Смени подхода, опитвай, аз не знам каква в диагнозата на малкото, но явно целият ти ресурс е насочен към него и другите “ викат” за внимание по техен начин.
Дано в България сте по- спокойни всички
# 14 168
17 юни 2024, 20:37 ч.
Оплаквам се, че в Пловдивско ни разтресе. Дано няма повече трусове.
Оплаквам се, че корема ми е като на бременна от лекарството което пия.
Виж целия пост
Оплаквам се, че корема ми е като на бременна от лекарството което пия.
# 14 169
17 юни 2024, 20:46 ч.
Нищо не усетихме у нас . И кучето не реагира. Много странно . Айде на мен ми е простено - още свалям напрежението след срещата на очния лекар и майка ми ( с две пердета е, любезно уведоми докторката ,че с молитви ще се излекува ) , ама домашните и те нищо не разбраха - ни съпружието, ни кучето .
Виж целия пост
Оплаквам се, че в Пловдивско ни разтресе. Дано няма повече трусове.
Оплаквам се, че корема ми е като на бременна от лекарството което пия.
Оплаквам се, че корема ми е като на бременна от лекарството което пия.
# 14 170
17 юни 2024, 20:55 ч.
Току що малката дъщеря ми звънна да се похвали, че са си купили пералня и каза, че ги е разтресло, те са на 8 етаж зад стадион Хр. Ботев.
Като ви чета за родителите- добре, че ги имате, ама проблемите със старостта не прощават. Мъчно ми е, че рано останахме с моя мъж сами, но пък се моля и аз така да си отида, без да съм в тежест на децата.
Виж целия пост
Като ви чета за родителите- добре, че ги имате, ама проблемите със старостта не прощават. Мъчно ми е, че рано останахме с моя мъж сами, но пък се моля и аз така да си отида, без да съм в тежест на децата.
# 14 171
18 юни 2024, 00:29 ч.
На 8 етаж съм преживявала като студентка едно земетресение и си беше страшно.
Пернишкото имах чувството, че земята ще погълне леглото, такъв тътен се усещаше и леглото сякаш се въртеше.
Виж целия пост
Пернишкото имах чувството, че земята ще погълне леглото, такъв тътен се усещаше и леглото сякаш се въртеше.
# 14 172
18 юни 2024, 13:10 ч.
Оплаквам се, че никой не пише днес, чак ми е странно такова всеобщо мълчание
Виж целия пост
# 14 174
18 юни 2024, 13:14 ч.
Можеше да е по-зле, мой познат е на Анталия и там било 40 градуса, завалията...
Виж целия пост
Препоръчани теми