Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 15
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:16 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 22:21 ч.
# 2 030
25 май 2024, 19:11 ч.
gargamela, напомни ми на една забавна поредица реклами за английския:
Виж целия пост
# 2 037
26 май 2024, 14:23 ч.
За 
с ❤️
"Поболя се тъщата и след седмица почина.
Взехме тъста при нас. Място има, няма да кукува сам. Взехме и кучето на тъщата, черен рошав гад, за наше нещастие.
Хапе наред, сере наред, вие, беснее, по двама го водим на разходка. Децата зиме и лете с дънки и дълги ръкави, да се не виждат следите. Дядо си жалят.
Ходихме по доктори, кинолози, баячки. Всички викат - "Приспете го". А дядото вика: "Приспите ли го, и моя ред е дошъл."
Есента съвсем го хванаха бесните. А трябва и да се подстригва. Тука, там, никой не ще с тоя бяс да се занимава. Стари кучкари накрая ме насочиха към опитен специалист. Отивам. Завличам и оная гад до там. Викам ѝ с упойка, ако щете (нека пукне от нея, сили няма вече), парите са без значение, ама го оправете. А тая едно дребно хубаво миньонче, само се врътна, хвана го за каишката и вика: ,,Ела след час". Отивам аз, гледам тая стриже между ноктите някакъв друг гъзарски пес. Лапнал един портокал, изпънат като гвардеец на парад... а, бе, изобщо. Чак като ме погледна с бялото на очите, разбрах, че е нашия. А мацката вика: "Трябва и зъбите, вика, да му чистите и ноктите да подрязвате". ЗЪБИТЕ, виждаш ли, да съм му чистел! Какви зъби, ма!? И като почнах! Цялата история и разказах.
Тя помълча и каза. "Вие знаете, че тъщата Ви е починала, ама той не знае. И мисли, че сте го откраднали от нея. Вижда, че и мъжът ѝ страда. Не може да го изостави, но прави всичко, за да го изгоните, понеже не може да избяга."
Качихме се в колата и право в къщата на тъщата. Отворих му, празно вътре, необитаемо. Разправям му, той си трае, поне не ръмжи. После го заведох на гроба. Показвам му. Мина съсед, седнахме, отворихме шише, разговорихме се. И тогава той разбра! Вдигна муцуната, зави, после я завря под лапите. Не го припирах. Когато чак сам стана, се прибрахме. А у дома го гледат и не вярват.
Синът грабна якето и ключовете и тръгна към вратата. "Ще се женя, вика, за нея! Щом е разбрала песа и мен ще разбере!"
След три месеца се ожениха. Сега дъртият пес гледа внучетата."
Автор: Владимир Борисов
Превод: Иван Богданов
Виж целия пост
с ❤️
"Поболя се тъщата и след седмица почина.
Взехме тъста при нас. Място има, няма да кукува сам. Взехме и кучето на тъщата, черен рошав гад, за наше нещастие.
Хапе наред, сере наред, вие, беснее, по двама го водим на разходка. Децата зиме и лете с дънки и дълги ръкави, да се не виждат следите. Дядо си жалят.
Ходихме по доктори, кинолози, баячки. Всички викат - "Приспете го". А дядото вика: "Приспите ли го, и моя ред е дошъл."
Есента съвсем го хванаха бесните. А трябва и да се подстригва. Тука, там, никой не ще с тоя бяс да се занимава. Стари кучкари накрая ме насочиха към опитен специалист. Отивам. Завличам и оная гад до там. Викам ѝ с упойка, ако щете (нека пукне от нея, сили няма вече), парите са без значение, ама го оправете. А тая едно дребно хубаво миньонче, само се врътна, хвана го за каишката и вика: ,,Ела след час". Отивам аз, гледам тая стриже между ноктите някакъв друг гъзарски пес. Лапнал един портокал, изпънат като гвардеец на парад... а, бе, изобщо. Чак като ме погледна с бялото на очите, разбрах, че е нашия. А мацката вика: "Трябва и зъбите, вика, да му чистите и ноктите да подрязвате". ЗЪБИТЕ, виждаш ли, да съм му чистел! Какви зъби, ма!? И като почнах! Цялата история и разказах.
Тя помълча и каза. "Вие знаете, че тъщата Ви е починала, ама той не знае. И мисли, че сте го откраднали от нея. Вижда, че и мъжът ѝ страда. Не може да го изостави, но прави всичко, за да го изгоните, понеже не може да избяга."
Качихме се в колата и право в къщата на тъщата. Отворих му, празно вътре, необитаемо. Разправям му, той си трае, поне не ръмжи. После го заведох на гроба. Показвам му. Мина съсед, седнахме, отворихме шише, разговорихме се. И тогава той разбра! Вдигна муцуната, зави, после я завря под лапите. Не го припирах. Когато чак сам стана, се прибрахме. А у дома го гледат и не вярват.
Синът грабна якето и ключовете и тръгна към вратата. "Ще се женя, вика, за нея! Щом е разбрала песа и мен ще разбере!"
След три месеца се ожениха. Сега дъртият пес гледа внучетата."
Автор: Владимир Борисов
Превод: Иван Богданов
Препоръчани теми