Неразбирателство - раздяла - страх

  • 2 989
  • 42
# 15
Наспете се тази нощ и утре помислете. “Номера” от него, пък той така ще иска да сте, пък вие той да е иначе… този мъж не сте го прежалили. Децата, докъм тийнейджърска възраст са живи егоисти, направо садисти, най-добре да не се лъжем, хич не е лесно и за сериозно денонощно напрежение става въпрос. Който го отрича, просто лъже. Така като ви чета - това е моментна емоция. 14 години заедно не са малко време. Идва ви нанагорно и на двамата, което не е ненормално, и прибързвате. Въобще не ми приличате на жена, която може ей така да се разведе и да е щастлива след това. А той, така както сте го описали, въобще не ми прилича на мъж, който не ви обича - и вас, и децата. Само да ви напиша, че перфектният не ви чака зад ъгъла на блока.  Премислете, идват нанагорно битовизмите, а и всички сме устроени така, че да искаме все тръпката, разнообразието, но и това да успеете заедно е не по-малка емоция. Поговорете си, не бързайте да се обвинявате.
Виж целия пост
# 16
Да не би да има биполярно разстройство?
Виж целия пост
# 17
Още много пъти ще си го изливаш, докато вземеш решение….
Не си готова.
Виж целия пост
# 18
Не си готова, но зрееш. Ще дойде вероятно мъничко нещо, което ще отбележи края.  Може да е дума, жест, поглед - ще е нещото, което после ще предъвкваш като "онзи момент, в който осъзнах, че аз бях дотук". При мен се случи по време на или даже преди мъжът ми напълно целенасочено да ме подложи на унижение. Не че не се беше случвало и преди и то още по-гадно, но точно този път гледката на ехидната му и самодоволна физиономия отбелязаха края на брака ни. Подчиних се, изпълних послушно каквото беше наредил, върнах се и кротко му казах: "аз бях дотук".
Възможно е, разбира се, да останеш с него цял живот и като излетят децата, да се разминавате в апартамента като срещуположни влакове. Съвет не мога да дам, но стискам палци да намериш правилното решение.
Виж целия пост
# 19
Много пъти съм си мислела за биполярното...
Но на мен ми писна вече 10 години, откакто имаме дете, го оправдавам. Като направи някаква глупост, го оправдавам с детските му травми. То ми писна да слушам как заради децата се жертвал, заради децата нямал живот, не можел да ходи по купони и да прави каквото си иска, не че го спира някой.

Явно още не съм готова, но се чудя какво чакам. До кога шансове?
Колко още обиди? Кънти в главата ми поредното обвинение как децата му завзели от личното пространство и си казвам "Боже, какво си отгледах"....
Виж целия пост
# 20
Както описваш и двамата не ми изглеждате като зрели и отговорни хора. Трудно ми е да разбера като как точно за родители на две малки деца ще са толкова важни личното им пространство и кривите им настроения, струва ми се, че и на двамата приоритетите  и начините за разрешаване на конфликти трябва да са малко по други.
Изглеждате ми като хора без сериозни проблеми, които просто са си омръзнали и се чудят за каква глупост да недоволстват у другия.
Виж целия пост
# 21
Обсебена си от любовта към децата си и за мъжа ти няма място в сърцето ти. Пречи ти да бъдеш отдадена на децата ди и на собствения си живот/ кеф. Когато измислиш как да го накараш да финансира по- нататъшния ти живот ще му покажеш пътя.
Виж целия пост
# 22
Много се отклони темата, ама и аз се подведох да пиша Simple Smile

Мисля че в първата страница получих отговори, явно съм очаквала нещо по-различно да прочета, но явно ако не се вземе взаимно и поне привидно осъзнато подобно решение, пътят ще е трънлив. И трябва да свикна с тази мисъл.
Виж целия пост
# 23
Психоложката не я посещавайте повече - говори ви общи брътвежи за травмите от миналото и дрън-дрън. Мъжът ви е привързан към вас, определено и то след толкова много години. Липсата на внимание в детството не е задължително да има общо. Мъжете обичат жената да се грижи за тях, ние също обичаме да се грижат за нас, нормално е. За хобитата трябва да разговаряте сериозно - ако вие лично разтоварвате с излизания без него и децата, те трябва да ви се случват, всеки отпочива по различен начин. Тук съм съгласна, че не е прав. Неговият начин включва и да сте само двамата, доколкото разбирам от написаното. Не е ненормално, толкова много мъже не отчитат жените си, не знам колко точно са де, но има доста такива оплаквания от жени, че мъжете не им обръщат внимание. За настроението… след 40-годишна възраст  започва да се променя по-често, биология, и други промени са застанали на пътя. На мен също понякога ми прескача много настроението.
Виж целия пост
# 24
Стойте си при него тогава.
Хем боли,хем сърби.За съжаление тук не е като САЩ ,мъжът да плаща издръжки до гроб и жената да вземе почти всичко Такъв е живота тук,вече зависи кое цените повече ,свободата или сигурното.Много страхливи и нерешителни хора не уважавам,но и импулсивни също.По-добре се консултирайте с адвокат.И да се надявате на друга жена че да Ви остави,ако имаше друга жена в картинката още по-зле според мен.Ще го навива,ще му мели на главата,ще гледат още повече да Ви прецакат.
Виж целия пост
# 25
Говориш за мъжа си, а описваш малко дете.
Виж целия пост
# 26
Чудесен баща, който нарича децата си “неблагодарни копеленца”… Има някакво разминаване между първата и втората част на поста. Съветите за адвокат вече са дадени.
Намесиха се биполярност, травми от детството.. класика.
Виж целия пост
# 27
Аз разбирам авторката особено в частта как мъжът й я ревнува от собствените си деца. Живяла съм с такъв инфантил. То е ежедневна битка.
Виж целия пост
# 28
Този коментар към децата е много грозен, но все пак възможно ли е човекът  просто да е преуморен?
Ако авторката работи някаква символична работа, то значи мъжът й работи за да издържа 4 човека. Това хич не е лесно в днешно време.
Може би човека си мисли, че не получава реципрочно на усилията си - той бачка като роб в себеотрицание, а тя изпитва отвращение от него и не желае да правят дори секс.
Дали ситуацията не може много да се промени, ако авторката му отделя по 10тина минути, дори не всеки ден, колкото да му окаже някаква (м)орална подкрепа, да се почувства и той един вид отблагодарен.
Другия вариант е да поговорят и авторката да започне друга работа и да поеме по-голяма, макар и не равна на неговата, част от издръжката на семейството. Тогава той ще може малко да си отпочине и да поеме дъх.
И това от човек като мен, който е абсолютно ЗА развод в проблемни семейства. Просто си мисля, че тук има какво да се направи, защото той още я обича (или поне така изглежда отстрани).
Виж целия пост
# 29
Каквото и да работи, каквото и да прави, на каквото и да е подложен, не можеш да наречеш децата си "неблагодарни копелета"!  "Неблагодарници" - да, "лигльовци" - да; "егоистчета" - да (въпреки, че не го одобрявам), но "неблагодарни копелета" - НЕ!
Среден вариант няма. Или късаш и се оправяш сама или търпиш и мълчиш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия