Много копнея за бебче, но не сме готови...

Присъединявам се.
Самото заглавие на темата, включващо "бебче" говори достатъчно.

Имаше едни кукли, които се гледат, като истинско бебе. Имаха много и различни функции. Преди години, когато дъщеря ми взимаше съответния клас, донесе такава у дома.
Общо взето всички се грижехме за "бебето" защото беше много активно и нуждаещо се. В един момент и аз, самата исках да му извадя батериите
Предполагам, че въпросните кукли вече са много по-усъвършенствани.
Може би авторката и съпруг трябва да се сдобият с една такава и да видят, как ще балансират време, грижи и пр. След това да го умножат по 100, да извадят баби и дядовци от уравнението  и да помислят отново.

Чети книжки как се гледат деца, гледай видеа в ютюб за раждането, и все пак се оженете първо, подготвяй си сватбата най-напред.

Завърши си образованието намери си прилична работа и тогава мисли за деца.
Не разчитай на баби и дядовци, да не останеш неприятно изненадана.
Днешните баби вече не искат да гледат внуци, а инвестират време и ресурси в себе си.
Не прави необмислени неща да не патиш после.

Вие не копнеете да сте добра майка, а да се видите в различна светлина, да видите какво е с дете, защото ви е поомръзнала досегашната рутина и ви е вече леко скучно. Има разлика между искам да мина през родилното и искам да бъда добър родител. Бебешкият период е много труден, както и нататък другите възрасти. Не е просто да го нахраните и приспите. Вие отговаряте 24 часа от 24. Умората е убийствена и който ви каже друго, просто не си гледа той детето. Мислите си, като ги гледате навън с родителите децата, че ще се справите и ще балансирате, но не сте извънземно, човек сте. Ще спите ли, ще учите ли, ще работите ли, памперси ли ще сменяте, на мъжа си внимание ли ще обръщате? Не е толкова лесно, колкото си го представяте. Бебе не може да бъде оставяно само дори за миг, защото може да е фатално. Повечето родили на вашата възраст живеят с усещането, че пропускат живота и са вързани към пеленачето, което им отнема всичко - забавленията, свободата, приятелите, парите, спокойствието, всичко.  Повечето от родилите малко по-късно имат възможността да се посветят на семейството и детето и не ги привлича вече характерния за по-младата възраст живот. Във всички случаи обаче е много трудно, ако детето получава необходимото и се гледа както трябва. Защото от това дали може да купите времето ще зависи включително здравето му, освен всичко останало. Светът днес е много яко бизнес и пари и хората нямат никакво значение. Имате ли интелекта и парите да се борите? Ако не - първо тях си осигурете, за да не гледат чужди хора детето ви по 10 часа дневно и да изпуснете всички емоции, свързани с развитието му. Може да имате цигулка, но тя не ви прави музикант с това, че я притежавате. Музикант ви прави умението да свирите. Вие, поне от написаното оставам с такова впечатление, се впечатлявате от това, че други са избутали някак си, справили са се. Само че това не е справяне, заради което има страшно много проблемни деца. Децата нямат нужда от ден да мине друг да дойде, а от родители, способни да им дадат физическа, емоционална и финансова грижа. Послушайте хората тук, прави са. Поне завършете висшето образование.

Напий мъжа си и действай възползвайки се. Но преди това си определи периода за зачеване

Авторке, мъжът на колко години е?

Хипотетично всички умират да гледат "бебчета", което  и на мен е смешно това бебче, реално си го гледат родителите.
 Без илюзии. Ако ти е омръзнало ученето,  зарязвай  и  си отгледай  бебе. То расте , става дете, тийн....та  и му се приисква "бебче" в един момент.
 Няма грешно решение, но да разчиташ на родители да те издържат, сериозна специалност не позволява  да работиш  и бебе да гледат, три дини поне + още  по-дрбни с тях.

 Май още те издържат и  отглеждат теб.

Имам забележка по това. Не знам защо се живее с идеите как баба и дядо ще гледат внучета. Явно е останало от времето, когато баба и дядо са се пенсионирали на 55, детето тъкмо изкласило висше и то самото създава дете, перфектен тайминг.
Има едно очакване как едва ли не дъртите нямат друга работа в живота, освен да изгледат още едно дете, докато родителите на същото дете ходят да пиянстват по кръчмите или да се правят на културтрегери на пиано бар, понеже принципно много рано са се обебили и да не вземат нещо да се прецакат със забавленията.
Моите родители ще се пенсионират много късно, на ММ вече са пенсионери. На тези години не са точно със здравето на 25годишни. То ние с ММ сме на по 37... Само им трябва да им изтърсим едно дете, че да идем да лочим бира с аверите или на море, без чавето да ни пречи.

Някои живеят с тази идея, защото нас например с брат ми ни е отгледала баба. И до ден днешен ми е ясен спомена как майка се връща уморена от работа, след нея татко, а ние си висим с баба.
Това едно на ръка.
Второ : масово бабите и дядовците нямат търпение за поява на внуче, ентусиазмът трае 2-3 месеца, след това вече всички са заети.
И да никои не е длъжен да ни гледа децата, но човек винаги има нужда от рамо и помощ, за да продължи да е "тамън" с акъла си. Особено пък, ако бебето е ревливо и не спи добре.
Айде стига сме ставали герои, как сами на 100% ще си изгледаме децата, медал няма да получим, така че тези от вас които имат баби и дядовци в добро здравословно състояние, дайте им тези деца малко, поемете глътка въздух и напред 😉 /за протокола, гледам две деца сама с таткото, веднъж в месеца мога да ги оставя за 2 часа / и да ТЕЖИ ми.

Оффффф, съвсем друго казвам - не си правете сметка без кръчмар. Щом на теб ти тежи, как според теб се чувства майка ти, която е на години и със съответните болежки?
Веднъж в месеца е нормално, все пак тия деца са си ваши с мъжа ти, не техни. Да не очаквате някой да ви гледа децата 50% от времето?

Знаете нещо за болежките на майка ми ли? Или живеете вкъщи и сте чували за нашите сметки????
Казвам, че когато има помощ е добре, когато няма е в пъти по трудно, пък вие си пишете по инерция.

Изядохте ме за думата “бебче” (но като си наричате децата “малкия/малката” - проблем нулев, въпреки че по този начин го отъждествявате като нещо по-низшо и малко от вас?) Пък как едва ли не бабата и дядото ще го гледат, за да “лоча бира с аверите”… пределно ясно ми е, че няма те да го гледат! Та те работят, млади са! Нима не ви помагат с вашите деца бабите?! Просто знам, че и да забременея, винаги семействата ни ще са зад гърба ни.
Буквално исках съвет, за това как да си избия тези мисли от главата, защото очевидно осъзнавам, че сега не е най-подходящият момент. Получих репчене от доста коментари.

И да, на 24 е НОРМАЛНО човек да ражда и да му минават такива мисли през главата.
Благодаря за всички мнения, но тази злоба, отяждане и отклоняване на темата са излишни.

Какво значи отяждане, в случая?

Никога баба/дядо не са ни помагали с мъжа ми. Нито сме искали.

П.П. При работещи баби как точно се очаква да помагат? Освен ако под "помощ" не се разбира гледане веднъж в месеца, в почивен ден за няколко часа.

Я по-спокойно с тона! Ти пишеш по инерция, да си споделиш колко ти е тежко и да даваш акъл, без да знаеш кой какви възможности за помощ има. Изборът да имаш деца е твой и не трябва да е съобразен с това дали ще има на кого да ги оставиш. Не е сложно за разбиране...уж.