Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 83

AnyHr, Много си необходима, много! Ти показваш на момичетата, които сега започват, че живота може да е нормален и след диагнозата. На мен ми бяхте като пътеводна светлина, ти, Хули (Светла и памет)и още няколко момичета, и ме наритвахте, когато трябваше.
Толкова хубави емоции, вчера пихме по едно 15годишно уиски с половинката, почерпих ги вкъщи, че младежа ми е болен.
Само хубави неща да ви се случват, в живота стават и чудеса!
В едно от ходенията ми на химиотерапия с преспиване в Сити, срещнах една възрастна жена, много бойна, и тя ми каза нещо, което запомних:
"То (рака) се опитва да ме бори, но аз не се давам. Лекарите ме отписаха отдавна, но аз съм тук, и не се отписвам.
И когато започна да си мрънкам, да си се оплаквам вътрешно на себе си, се сещам за тази жена...

Ани, супер, честито и само така
Наздраве с най-добри пожелания на двете рожденички, здраве и късмет им желая, както и на всички други мацки в темата

Моят тумор бе 100% естроген-зависим
Още от 2005 имах гинекологични данни за естрогенна доминантност
Гинеколози в БГ и шведско предлагаха отстраняване на матка
Ако знаех тогава за Золадекса, щях да настоя да ми го изпишат - сега напр го слагат на момичета с ... Как се казваше не помня - когато лигавицата нараства много и извън матката
Както и да е, сега се опитвам да намаля притока на естроген от храната, друго не мога да правя, надявам се да има полза
Относно стреса като причина - всички изпитваме стрес, няма как да се сложи пръст на точния момент, довел ни до тук, няма и смисъл според мен да ровим
Да живеем с надежда и поглед напред ми се струва най-важно
В работата съм сред студенти, преподаватели, изследователи, международна среда - много е приятно и стимулиращо въпреки умората и мозъчната мъгла


Опосум, честита рожба
Да е лесно дете, с щастливо детство и да ожените внуците
(ММ иска и ние така ама не знам, не мисля че на нашата възраст е подходящо, ще видим)

Бързо възстановяване на Малинче
Успех на всички, които са в началото на пътя

Лек ви ден
Аз освен всичко останало имам и котки да гледам, че съседката в болница
Миличките, усещам че се чувстват самотни, въпреки че ходя два пъти дневно да ги мачкам
Поне са расови и добрички и не вадят нокти ако прекаля
Денят ми започва и свършва с три пухкави топки

Честито на рождениците на патерици! Хубави новини и моменти за имаме! Шапка свалям на миналите отдавна по пътя.
Една такава, и аз съм проучвала въпроса със свързаността между гинекологични проблеми и рака, доколкото мога. Мисля си, че при мен имаше индикации, а именно обмислях хистеректомия заради миоми 2-3 месеца преди да дойде ракът. Цикълът ми беше силно болезнени кръвоизливи. Нямам инвитро. Имала съм преди 10-на години раничка на шийката, която третираха с лазер, но после пак се появи и я следяхме. Тогава за раничката правих и биопсия, и изследване за ЧПВ - отрицателни. Като дойде ракът гинекологът ми каза, че сега това е по-важно, а хистеректомията на заден план остава. Хормонозависим беше моят гад, но слабо и само от естроген. По време на химиотерапията миомите почти изчезнаха, но като почнах Тамоксифен и Золадекс се върнаха. Струва ми се много логична връзката между едните и другите полови органи без да подценявам стреса.

Честит рожден ден на рожденичките, малко със закъснение, но от сърце ви пожелавам да сте здрави, щастливи и благословени.

AnyHr,  честита годишнина!
Още 45г заедно ви пожелавам🤗

Благодаря на всички за пожеланията, желая на всички ви здраве от тук до края на света! Толкова хубаво и светло ми стана...ама тя темата така и почна- новини за бебе, после парти рокли, парфюми, рождени дни, сапфирени сватби - в живота има всичко, и болка, и препятствия, и радост, и незабравими спомени.. и диагноза като нашата не бива да засенчва нищо ярко и красиво. Този рожден ден ми беше най- тихия, но и може би най- щастливия. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило в живота. То ме е научило. За нищо не съжалявам.

Ани, честита годишнина! И влизай по-често тук, темата има нужда. Като прочетеш един такъв като твоя пост и си викаш "егати няма да се дам. И аз внуци ще гледам".

Хасково
Най-добре ще бъде тук, но не знам апаратът какъв е.  Четох преди време, че ще закупуват нов апарат,  защото имали някакъв вече извън срок на употреба, но те знам дали са го направили  Дали ако мъжът ми отиде да разпита, ще му кажат?
Иначе Пловдив или Стара Загора, като Стара Загора ми е по-близо.
Д-р Щерев се обажда на негови познати лекари и те за Стара Загора препоръчаха болница Берое.

Опусумче аз съм от Хасково и правих лъчетерапията си тук.Наистина апарата е нов.Ако мога да помогна с нещо можеш да разчиташ на мен!❤️

Yordanka, много ти благодаря, писах ти лично съобщение.

Здравейте дами! Давам отчет: посетих д-р Валентин Иванов -кабинета му е много малък и прилича на склад. Видеозона е по-стар. Бях в кабинета на "6ти септември"82. Посрещна ме добре. Прегледа трая 10 Мин за 90 лв. Остави ме сама да реша и избера от три възможности: Да се оперирам, да ми направи кор биопсия или да изчакам как ще се развие. Каза ми, че е виждал хиляди такива, но не може категорично да го определи. Давал едни 20%възможност за злокачественост. С една дума пак съм в изходна позиция.

Една Такава 737236, то си е ясно, че ти си избираш доктора, а в случая и процедурата. Ако се спреш на кор биопсия, от последвалата хистология ще научиш какъв е тумора и ще знаеш кое е най-добре. Сега си в неведение.
Кор биопсията се прави с местна упойка, кратка е и не е болезнена.

Аз можех да избирам между биопсия-операция, операция с гефрир и корбиопсия. Последната ми спести доста ядове  които щяха да ми се случат при другите варианти. Посетих 4 различни хирурзи.

Всяка от нас се лута и прави своя избор, но е по-добре информиран избор, отколкото първият възможен...

Една такава, при мен първо беше корбиопсия. Хирургът не ми е давал проценти или изобщо избор, така че не мога да дам съвет кое да е, но колкото и стресиращо да е, не го чакай да го гледаш как се развива, а действай!

Чакането, за да видиш как ще се развие, ще е най-голямата грешка!
И моето на ехограф и напипване не им изглеждаше на злокачествено. Сама си поисках операцията

Една такава, не си в изходна позиция, защото вече имаш достатъчно информация за да вземеш решение.
По принцип винаги имаш избор и лекарите никога не решават вместо теб. Затова се подписва съгласие преди всяка процедура, тоест ти решаваш, а лекарят просто изпълнява.
Разбирам, че ти се иска ехографът да покаже със сигурност какво е, но образната диагностика никога не е точна. Това е само изображение.
Най-сигурна е хистологията, защото това не е картинка, а реално изследване на клетките.
При теб хубавото е, че имаш 80% надежда. На мен и четиримата лекари ми бяха казали от първата минута 100% злокачествено.
За Валентин Иванов - не се подвеждай от размера на кабинета или техниката. Той е талантлив лекар и единствено той и доцент Консулова си направиха труда да ми обясняват и дори да ми рисуват какво се случва с тялото ми.
Освен това смятам, че бързо и добре се възстанових от операцията, която той ми направи.
Ти така или иначе ще махнеш образуванието, защото и един процент вероятност за карцином да има, пак е много.
Но не знам защо се колебаеш за биопсията? Това е лека процедура, поема се от здравната каса, не боли, после може да има лека болка като от ударено няколко часа и това е. За половин час минава и заминава. Единствено в някои болници искат хоспитализиране, заради пътеката, но може да го приемеш и като почивка, полагат ти се и болнични.
Пак не е на 100 процента сигурен резултат като операцията, но е по-добре от това да се чудиш.
Каквото и да е, не го мисли дълго.
Страхът така става по-голям, отколкото като си наясно за какво става въпрос.
А при теб прогнозите са доста оптимистични. Действай и остави това зад гърба си.

Момичета, разболях се и аз след мъжа ми. Все се надявах да ми се размине, хем почти постоянно бяхме с маски вкъщи.
Имам силна хрема, носът ми е като чешма, отпадналост, главоболие. Болките в тялото не знам от какво са, след химията и инжекцията растежен фактор боли всичко тройно.
Изолирана съм и гледам малката за по няколко минути от вратата. Само се моля някак да устои поне тя и да не се разболее.
Тази нощ вдигнах малко температура, свалих я с ибупрофен.
Пия само ибупрофен и парацетамол, защото за тях имам изрично разрешение, че мога да ги пия по време на терапията.
Дано не се влошава нещата и да не се налагат други лекарства.
Изобщо, каръшка история.
Надявам се да ми мине до седмица и да не попречи на последната вливка, защото много искам вече да свърши.
Някой бил ли е болен по време на химиотерапия? Как се справихте?