Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 83

  • 38 128
  • 775
# 300
An_Mary, мисля че допускаш грешка
Конпресиращият следоперативен сутиен е много важен след мастектомия
Предпазва от лимфодем и събиране на течност, държи тъканите на място
В шведско препоръчват да се носи месеци, вкл и нощем
Аз моите ги поръчах веднага щом се събудих и видях какво са ми сложили

Ето подобни
https://apteka.framar.bg/30075675/липоеластик-фиксиращ-следоперативен-сутиен-pi-active-variant

https://donnaforte.bg/magazin/damsko-belio/sutieni/sledoperative … tien-8002-selene/
В Амоена ми обясниха ,че компресиращ сутиен е показан само при реконструкция на гърди / вкл.уголемяване на бюста с импланти и др.подобни процедури/.Този който ми препоръчаха и купих не е компресиращ ,а памучен с предно закопчаване за след мастектомия.Аз обясних на момичетата ,че няма да имам  реконструкция, само мастектомия.Аз нямам нужда от компресия.

А този е компресиращ за след реконструкция

Посочените от valkyrian линкове са за сутиени след реконструкция с гръдни импланти.
Виж целия пост
# 301
Здравейте, извинявам се предварително че така се намърдвам във вашата тема, но просто не знам накъде да се насоча, а тук ми се сторихте най-позитивни и постоянни в подкрепата си. Не съм оперирана от рак на гърдата, а на яйчник, което се надявам да е достатъчно да ме приемете Heart . За съжаление съм на 27 години и претърпях пълна хистеректомия, а дори не ми позволиха да мисля за бременност. Днес ще ми е първата химиотерапия и треперя от страх. Разказаха ми подробно за страничните ефекти от лечението, но сякаш ми се иска от някой минал по този път да разкаже как се чувствахте след първата вливка и подобряваше ли се всичко с всяка следваща. Благодаря ви предварително за приема във вашата тема!
Виж целия пост
# 302
Патето Яки, съжалявам за това, което ти се случва, особено на тази ранна възраст.
Мога само да те успокоя, че страхът е повече от истинското изживяване, химиотерапията отдавна не е това, което е било преди, сега ще ти сложат премедикация, обикновено усещането е, че се разболяваш от грип - главата ти тежи, запушен нос, общо неразположение, но не е някакво непоносимо нещо. Задължително поискай рецепта за Зофран или нещо подобно за повръщане после и няма да имаш и този проблем в първите 2-3 дни.
Стискам палци да е леко!
Виж целия пост
# 303
Ех, Пате, къде го пипна това на тази крехка възраст... Sad

Успокой се, вече няма нищо страшно в химията, както е писала Олив. Мисли си, че правиш най-доброто за себе си и че и това ще мине. Стискам палци Hands Pray
Виж целия пост
# 304
Патето Яки, съжалявам за това, което ти се случва, особено на тази ранна възраст.
Мога само да те успокоя, че страхът е повече от истинското изживяване, химиотерапията отдавна не е това, което е било преди, сега ще ти сложат премедикация, обикновено усещането е, че се разболяваш от грип - главата ти тежи, запушен нос, общо неразположение, но не е някакво непоносимо нещо. Задължително поискай рецепта за Зофран или нещо подобно за повръщане после и няма да имаш и този проблем в първите 2-3 дни.
Стискам палци да е леко!

Благодаря Олив, това звучи повече от прекрасно. Опитвам се да гледам на химиотерапията като на едно лечение с доста доста силен антибиотик, нали и там страничните ефекти са подобни. За сега не ми се получава. Confused Надявам се,че след днес страха ще премине.

Ех, Пате, къде го пипна това на тази крехка възраст... Sad

Успокой се, вече няма нищо страшно в химията, както е писала Олив. Мисли си, че правиш най-доброто за себе си и че и това ще мине. Стискам палци Hands Pray

Ех… и аз се чудя от къде ми дойде на главата. Обвинявах се, търсих причина в себе си, но близките ми и най-вече мъжът ми ми повтарят, че аз изобщо нямам вина за случващото се. Благодаря за подкрепата ! Heart
Виж целия пост
# 305
Здравейте, извинявам се предварително че така се намърдвам във вашата тема, но просто не знам накъде да се насоча, а тук ми се сторихте най-позитивни и постоянни в подкрепата си. Не съм оперирана от рак на гърдата, а на яйчник, което се надявам да е достатъчно да ме приемете Heart . За съжаление съм на 27 години и претърпях пълна хистеректомия, а дори не ми позволиха да мисля за бременност. Днес ще ми е първата химиотерапия и треперя от страх. Разказаха ми подробно за страничните ефекти от лечението, но сякаш ми се иска от някой минал по този път да разкаже как се чувствахте след първата вливка и подобряваше ли се всичко с всяка следваща. Благодаря ви предварително за приема във вашата тема!
Ехх, младо момиче ❤️
Аз вчера бях на първа химиотерапия и получих паническа криза, а всъщност нямаше нищо страшно. Дават много премедикация, имаше едно гадене и мааалко температура 37,3( това не значи че и при теб ще има), искам да кажа че страхът беше по голям, от действителността. Надявам се все така да продължавам и да се чувствам нормално.
Не се страхувай, всичко ще мине, ти си млад човек, здрав организъм, всичко ще мине ❤️
Виж целия пост
# 306
Прави са. Разкарай всякакви мисли от главата си, че ти си виновна и защо точно на теб. Лош късмет просто.
Остави размислите за смисъла на живота за когато се пенсионираш. Сега се стягай Hug
Виж целия пост
# 307
Патето Яки, ще се справиш! Не знам какви точно са лекарствата, които ще прилагат. Различни са със сигурност от тези, които аз търпях. Но, един път лежах с една дама с рак на яйчника. Тя казваше, че понася почти без проблеми химията. Отбелязваше само умора в продължение на седмица, без други гадости. Много жалко наистина, че си толкова млада, но ще минеш през тази гад като експресния влак през малка спирка! Успех!
Виж целия пост
# 308
Патето яки, успех и кураж и от мен!!! Горе главата!!! Не знам каква, ще ти е химията, но ако имаш въпроси за страничните ефекти питай. Един съвет от мен: не спирай да се храниш, за да може организъма ти да се в кондиция и да понесеш по-леко терапията. Прави си сок от ябълка, морков и сварено червено цвекло.
Виж целия пост
# 309
Не съм си мислила че хора, които не познавам ще ми вдъхнат толкова кураж. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ! Аз все още си чакам вливането, вярвам че всичко ще е наред, особено щом го чувам от хора преминали през това. Обещавам да се включа след това и се надявам по същия начин и аз да кажа, че няма нищо страшно. Heart Още ми е трудно да свикна с косата, казаха че ще опада, но се колебая дали изобщо има смисъл да се залъгвам с перука или просто да си взема няколко по-цветни кърпи, които да си съчетавам с дрехите и така да се чувствам по-добре. Знам че това е последното, за което трябва да мисля сега, но пък е единственото, което е в моя контрол.
Виж целия пост
# 310
За перуката е въпрос на вътршно усещане. Аз не съм носила. Слагах кърпи, че беше посред лято и да не ми гори главата. Наскоро рабрах, че понеже не съм изглеждала болна, а ведра и съм ходила по купоните, хората са си мислели, че това просто ми е стила. Така, че....
Като изключим първата химия, заради неизвестността, другите ги карах като пич. Излизах, лапвах цигара и пътувах 5 часа до дома.

Пожелавам ти и ти така да си!
Виж целия пост
# 311
Patitoyaki! 🫠 Браво, дете!
Последният ти пост ми харесва!
Това е начинът да се справиш с кофти ситуацията!
Със сигурност съм била на друга химия (с РМЖ съм, пък и преди 23 години...), но си пушех след химията- значи съм си била ОК.
Косата..., стресово е, но после расте по- гъста и къдрава.
Ще се справиш, мила!
Ние всички се справихме!
Да пишеш и да споделяш! Никой няма да те разбере по- добре от нас! 😘
Виж целия пост
# 312
Патето Яки, жалко, че на толкова млада възраст се налага да преминеш през това.
Аз съм на терапия четвърта седмица и за момента се чувствам напълно добре. Нямам сериозни оплаквания и не се чувствам "като болна". Ходя си и на работа, която не ми е свързана с физически усилия. Моята терапия е същата като на жена с рак на яйчниците, с която се запознах в болницата. Косата ми започна да пада след втората седмица. Отрязах я и ходя с перука, коята доста напомня за оригиналната коса с променена прическа. Хората около мен ми честитяха прическата, не знам дали личи, че е перука. Избрах перуката, защото не съм разправяла на всички, че имам рак и съм на теапия и така ще избегна въпросите около мен. Иначе е доста неудобно. Под нея ми дадоха да слагам една шапчица като чорап, която ми стяга цял ден главата и нямам търпение да се прибера и да я сваля.
Виж целия пост
# 313
Скрит текст:
Патето Яки, жалко, че на толкова млада възраст се налага да преминеш през това.
Аз съм на терапия четвърта седмица и за момента се чувствам напълно добре. Нямам сериозни оплаквания и не се чувствам "като болна". Ходя си и на работа, която не ми е свързана с физически усилия. Моята терапия е същата като на жена с рак на яйчниците, с която се запознах в болницата. Косата ми започна да пада след втората седмица.
Отрязах я и ходя с перука, коята доста напомня за оригиналната коса с променена прическа. Хората около мен ми честитяха прическата, не знам дали личи, че е перука. Избрах перуката, защото не съм разправяла на всички, че имам рак и съм на теапия и така ще избегна въпросите около мен. Иначе е доста неудобно. Под нея ми дадоха да слагам една шапчица като чорап, която ми стяга цял ден главата и нямам търпение да се прибера и да я сваля.
Аз също ходех с перука и тези които не знаеха, че съм болна ми честитяха новата прическа, честно казано изобщо не си личеше, че не моята коса, взех перуката от Амоена. Не съм слагала никаква шапчица под перуката, не разбирам какъв е смисъла, защото самата перука е направена така, че да има въздух и да не ти се запарява главата.  След химията, когато започна да ми расте косата отидох и си купих от тях една, която прилича на много тънък чорап, ползвах я много кратко време, функцията беше да не разрешава на новата коса да избута перуката, в един момент приключих с перуката, успех Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 314
Шапчицата служи и, за да не се цапа перуката от главата, доколкото разбрах. Да, като тънък чорап е, но е доста стегнат ластика, поне за моята глава 😊 Може да пробвам и без нея по някое време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия