Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 83

Alatea,образуванието в дясната гърда  може да не е малигнено. И преди съм писала, познавам дама с отстранен яйчник, защото светнал на ПЕТ КТ. След хистологията се оказва, че няма нищо злокачествено в него.

При мултифокален тумор препоръчват мастектомия, но когато има мети май не се прави операция.

Съвременната медицина е в състояние да поддържа човек доста години даже в напреднал стадий. Има хора в ремисия и след 4. стадий. Важното е да се запази увереност в победата и да се започне лечение.

Няма други заболявания и е на 46г.Сега писах и на др.Иванов,да чуя и неговото мнение.Знам че метите се облъчват,но тя не предложи.Каза ще стопираме процеса.

Млада е. Имам пример за жена, на която първо откриха мети в костите и после първичният тумор в гърдата. Пета година се държи, на терапия е с хапчета в момента, но в началото беше на тежка химия. Така че ето пример за сериозно напреднало заболяване, което овладяха. Успех желая! И за мен проф. Тимчева е лекар на световно ниво.

Имам две познати с първоначален тумор в гърдата, операции, химия и лъче, херцептин /и двете са хер позитивни/ и 2-3 години след първоначалния тумор и двете получиха мети в костите, оттогава има 2-3 години още, но са добре - лекуват се  /едната беше с някакво съвсем ново лекарство/. Мисля, че и Пролия им слагат, или нещо подобно - денозумаб. Ще се справи, спокойно, просто намерете лекар, на когото да се доверите и действайте.

Алатеа, за няккава операция на сърцето ли беше писала в детска възраст на сестра ти или бъркам?
На свстра ми искаха мнение от кардиолог, преди химия, може заради това да ме искат химия. Комемтирайте би с други онколози, но не пропускайте тази информация.

ПП: за "светнал" на ПЕТ яйчник д-р Пиперкова попита на кой ден от цикъла е и каза "Ясно, овулаторна повишена активност, не мисля че има причина за друго".

Мен в другата гърда би ме притеснило повече, не като мера, а като друго... Питайте онколога дали не е по-добре биопсия и оттам преди начало на лечението.
Успех!

Операцията на сърцето,не я вземат в предвид,защото е била в детска възраст,междупредсърден дефект и дори не я следи кардиолог.Има обаче едни метални клипсове по пластиката,които никой не знае от какъв метал са и дали може да направи ямр,надявам се утре да разберем.Утре ще направим и томография за другата гърда,др.Иванов иска да я биопсира,но онколожката се съмнява,че някой ще може в предвид,че е малка.И още нещо на 5 ехографа при различни лекари,никой не видя дори възпалени лимфни възли.Онколожката гледа няколко пъти и сравнява имената.Помисли,че има грешка.Започнах и аз да се съмнявам.На пет скенера е имало в групата с нея още две жени с рак на гърдата.Възможно ли е да са объркали дисковете.

Дайте диска за второ мнение, за да не се чудите има ли грешка.
И не залагайте толкова на това, че на ехограф не са се видели лимфни възли, често не се виждат на ехограф.

Алатеа, за размера на тумора - и аз бях на ЯМР с размери 2/3 см, на пет скенера излезе 1,4-1,7. Взеха предвид ЯМР, пет скенера някак "смалява". Моят лимфен възел светна на ехограф, на ЯМР и на пет скенер, и на три места се видя. Дайте диска за второ мнение, ако се съмнявате.Успех на сестричката ти.
Олив, аз съм ХЕР позитивна, като те чета и изтръпвам. И на мен Консулова ми каза, че до две-три години не се ли завърне рака, после шанса да се появи става минимален. Явно ще се трепери три години.

Алатеа, много съжалявам за лошите резултати от пет скенера.
Много е важно да си намерите онколог, който да обяснява. Иначе притеснението ще е голямо, а според мен спокойствието, че правиш правилното лечение помага да го издържиш по-лесно.
Намерете начин да говорите с д-р Консулова. Дори да предложи същото лечение, поне ще ви обясни защо е така, какви следващи стъпки се очакват и ще ви е по-леко като знаете какво следва.

Haidi, появата на метастази в костите след няколко години е често срещано и не e само сред хер позитивните. Срещала съм по групите доста случаи на хормонопозитивни и хер негативни, които също имат костни мети след време.
Или в черния дроб.
Явно една клетка да остане след терапиите, независимо какъв е рака и отива в костите или черния дроб.
Даже за мен съм си направила извод, че не зависи и от това дали има разсейки в лв и колко от тях са извадени, както и дали е мастектомия или не.
Просто при някои жени се случва, при други не.
Дали е въпрос на късмет, дали защото човекът не е изключил от живота си това, което веднъж му е докарало рака, не знам.
На мен д-р Консулова ми каза, че след петата година, шансовете да се разболея от рак са равни с тези на всяка друга здрава жена. Което не го вярвам.
И чета за случаи на мети в кости и черен дроб и след петата година, така че никога няма да съм спокойна.

Аз вчера ходих за изследвания и скенер преди лъчетерапията. Утре ми е първата процедура.
Нарисуваха ме с маркер и залепиха отгоре върху някои знаци прозрачни лепенки, другите казаха мъжа ми да ги повтаря.
И ако се зачерви кожата около лепенките, веднага да ги махна и да ме рисува мъжа ми за да не се заличат.
Ужас, и това ще трябва да мисля.
А ако паднат тези прозрачни лепенки, продават ли се в аптеките, да си купя нови?

Продават се. Искай си да са хипоалергенни. И се къпи само с вода( в краен случай с бебешка козметика).

Това с петата година изобщо не го вярвам и аз, пък и примери около мен - много, за съжаление. При последната ми вливка втория път лежах за няколко часа с жена, на седмата година - мета в белия дроб. Казваше, тъкмо забравих за него и хоп - пак на въртележката.
И в тази връзка здрава психика си пожелавам, на вас също. Научаваме се (трябва!) да живеем с мисълта за него, нямаме друг избор.
Опусум, вторият път като много наясно по време на лъчето взех, че се къпах с олио за чувствителна кожа. Голяма грешка се оказа, явно колкото и да не съм търкала, кожата се възпали и стана на рани. Така че само вода. Облива се мястото и толкова.
За лимфните възли за кой ли път пиша - вторият път - микрометастаза, никакъв скенер и ехо не я хванаха. Първият път ми обясняваше Перчева, че имам само един уголемен възел, евентуално суспектен, това на ехо. Е, оказа се, че един здрав нямаше - даже след операцията останаха да светят три, които химията изчисти.

Мисля, че съвременната медицина доста успешно се справя с лечението на рака, даже и с неприятни странични ефекти, ракът е лечим.
Не бих казала това обаче за профилактиката. Независимо от вида и продължителността на терапиите непрекъснато научавам за случаи на рецидив. Даже още по време на терапията. Или когато човек вече мисли, че се е приключило. Дами споделят за повторение след 16, 18, 20, 22 години...

Според мен съвременната медицина няма сигурни инструменти за профилактика. Предполагам, че това е защото няма доказателства за причината, поради която ракът се проявява. Всичко е просто статистика,  т.е. постфактум.
Няма как да стопираш нещо,  дето не знаеш кога и защо се появява. Можеш само да трепеш, след като вече е налично.
За съжаление...

Ракът е нелечим. Контролиран до някъде, но нелечим. Пък нека ми обясняват, че след петата година съм наравно в статистиката със здравите хора.
Това, което на мен ми помага да вървя напред - не го поставям на първо място в живота си, не му отреждам главна роля (засега). Един доцент ми обясняваше, че трябва аз да съм центъра и всичко, което правя или не правя, да е с мисълта за рака и евентуалното му незавръщане. Иначе съм щяла да рева от безотговорност! Че що за живот е това, попитах? Как си представя човек да остане с всичкия си, ако ляга и става с мисълта, че е нелечимо болен и ако тръгне да умира от болестта, ще е в мъки? Мълча доцента, нищо не каза...
Извинявайте за отклонението. Само онкоболен може да разбере онкоболен. Останалите дори не мисля, че са наясно как да изразят съчувствието си.

Child of June, ще се самоцитирам:

Вела, уважавам изборите на всеки как да търси пътя към своята истина. За себе си знам как се стигна до рака - генетичната предразположеност се срещна с хиперлактация и немърливост от моя страна след нея. Много гняв и обида бях натрупала в себе си няколко години преди диагнозата. И да - тогава не бях на първо място аз, бях станала майка и смятах, че първо съм майка, после жена, съпруга и човек. Но не това ми докара рака. Когато дойде диагнозата изпитах облекчение. Огромно облекчение, че това е, което ми липсваше. Това е, което съм търсила няколко години - нещо, което да ме разтърси, да ми преобърне представата за света и за мен към мен. И тук идва голямото ОБАЧЕ. Станалото - станало. Направила съм всичко, което можеше да се направи. Следях се редовно. Промених си начина на живот, започнах да отделям време за себе си, за моите нужди. Започнах да казвам "не" и "това може да почака". Направих по свое желание мастектомия и вляво без никакви индикации, че е наложителна. Оказах се отново с рак. И изпитах гняв. Огромен гняв, че въпреки усилията ми, въпреки че съм била отговорна към здравето и съм се следяла на къса каишка, не го изпреварих. Отново. За себе си и за пътя, който съм извървяла досега, съм намерила най-добрата балансираща формула - винаги имай едно наум, но никога не ставай от леглото с мисълта аз имам рак.
Първият път като се събуждах сутрин, си казвах браво и тоя ден го посрещам. Сега си казвам, че живея с рака, не въпреки него.