Рим - 27 тема

Рим е любимия ми град. Това е ясно на всичките ми близки и познати. Затова никой не се изненада, когато обявих, че пак ще го посетя. Само дето всички се чудят какво толкова ще гледам при условие, че ще ми е за четвърти път да ходя...
Ами да поразкажа какво толкова правих този път.
Решението за ново посещение висеше във въздуха, така да се каже, още след третото посещение октомври 2022 г. В началото исках да съчетая с посещение на Флоренция и после два дни в Рим, колкото да ми мине мерака. Но по ред причини се отказах от този план, но не и от идеята. И понеже  дъщеря ми е навита за пътуване решение набързо беше взето . Отиваме двете за студентския празник в Рим.
Летяхме на 7.12 с Уиз със следобедния полет. Всичко с полета беше наред и пристигнахме във Вечния град по светло. Решихме този път да се придвижим от Чампино до центъра с автобус 520 и метро. Не сме купували билети предварително, чекирахме с дебитни карти в автобуса и после в метрото. Дотук добре, но имаше една подробност, която отчетох едва седмица преди да тръгнем. При нас 8 декември е студентски празник, но в Италия е голям църковен празник - Деня на непорочното зачатие на Дева Мария или накратко Имаколата , ако правилно се изразявам. На всичкото отгоре се пада петък, неработен ден и в четвъртък в 16,00 имаше невероятни задръствания. Малко бавничко се придвижвахме с автобуса, но каквото такова. После с метрото е песен. Бяхме запазили малка стаичка в стара сграда на ул. Говерно векио. Слязохме на метростанция Република. Много е хубаво чувството, когато излезеш от станцията на метрото и изведнъж те връхлети шумът на града. Бях щастлива , че след една трудна за мен седмица ми предстояха два, три дни за удоволствие. Всъщност четири дни преди да тръгна ми се поду венеца и пристигнах в Рим с антибиотик и болкоуспокояващи. И макар че с всеки ден и всяко хапче проблемите в устата ми се бавно отминаваха, това малко разваляше удоволствието. Но такива неща не могат да се предвидят за съжаление.
 Площадът си беше все така красив. Коледните светлини пробиваха падащия мрак почти навсякъде. А още не бяха запалили официално тези по виа Дел Корсо.
Понеже бяхме само с ръчен багаж решихме да се придвижим до квартирата пеш. Така си направихме половинчасова разходка. Оставихме багажа и отново сме навън. Уличката, на която се намирахме е много хубава и на ключово място. Ако тръгнехме в едната посока излизаме на Пиаца Навона, а в другата  отиваме до Моста на Ангелите. На една крачка от нас е джелатерия Фригидарум. Като видни любителки на джелатото веднага се уреждаме с по едно. Направих грешка да си взема във фунийка и да поискам и шоколад отгоре, който при досега със джелатото се втвърди. С моите проблемни венци не можех да си отварям достатъчно устата и се наложи да поискам лъжичка. Но от джелатото не се отказвам. Тръгнахме на посоки, пък където излезем. Все пак сме в сърцето на града. Оказа се, че сме поели към Кастел Сант Анджело. Вечер замъкът е много хубаво осветен. Малка фотосесия си спретнахме на негов фон и решихме да отидем до Ботаническата градина в Трастевере да видим как стои въпроса със Тrame di luce. Тук е момента да си призная, че този път тръгнах без предварителна програма. Единственото нещо, за което бяхме решили с дъщеря ми да правим предварителна резервация беше за Палацо Фарнезе. Но един месец предварително явно е късно, защото до края на годината нямаше билети. И след като това отпадна решихме да я караме както ни дойде вдъхновението.
За този фестивал на светлината билетите бяха по 21 евро, че и опашка имаше. Дъщеря ми реши, че не и много интересно точно това и не си заслужава цената. Да си призная бързо се съгласих и решихме да потърсим нещо за вечеря. Тръгнахме по виа дела Скала. Минахме покрай старата аптека и решихме да влезем в нея да си купя обезболяващи прахчетата Окитаск. Не че аулинът не помага, ама тези прахчета се сипват под езика и можеш да ги използваш навсякъде, без да търсиш чаша, вода... Бяхме само ние вътре и ме досрамя  да се размотавам и снимам в аптеката, макар че имам какво.
Вече съм готова за вечеря. Решаваме да се пробваме за „Тонарело“, макар да знам че винаги има опашки. Всъщност доста бързо ни намериха маса, може би защото бяхме само две. То пък една маса... масичка. Но иначе е много задушевно. Съседите по маса млада двойка италианци запоръчваха, както си трябва, примо, секондо... Но ние с това джелато  преди това се ограничихме с карбонара. То нали Тонарело с това е известно. Заради антибиотика и вино не пих. Окито си беше свършило работата и бях готова за кулинарни „подвизи“. Всъщност след вечерята по план искахме да пробваме и сладоледът на „Оталег“. Каквото и да прочетеш за джелатото в Рим тази джелатерия е почти винаги сочена като една от най-добрите. Зима не зима, дори и на обезболяващи джелато трябва да се яде. Отпред имаше група англоговорящи придружени от кулинарен гид. На римляните зимата май не им се яде сладолед и в джелатериите има основно туристи като нас. Поръчахме си този път два вкуса, че ни е второ джелато за вечерта. Сега да си кажа, че не изпаднах в див възторг от него.  Сладоледът е хубав, очевидно от добри органични продукти, но за мен не е нещо повече от други добри джелатерии. Ако не ми е по път едва ли ще се довлека чак до тук, за да ям.
Решихме да се връщаме към нашия квартал. Пътят ни минава покрай църквата Сант Андрея делла Вале. Вече беше почти 20,00 часа, но тя беше отворена. Миналата година не успях да я разгледам и сега веднага се вмъкваме. По това време на годината във всяка църква има презепе. Тук обаче веднага след входа има цяла изложба на презепета от Малта. Много хубаво изработени при това. Поглеждам навътре в църквата и ми се стори че има служба. Оказа се че ще има от 20,30 концерт, който вероятно беше с изпълнители и оркестър от Малта. Посланикът им беше тук, както и някакъв кардинал от Ватикана. Първо стояха на първите редове, после ходиха до изложбата от презепетата. Имаше едно много голямо, което можеш да разгледаш от четирите страни. Та нещо му говореха до него на кардинала, нищо не им разбирам на традициите и тертипите, но пък видях цял кардинал. Решихме да останем за концерта. Понеже нямаше места по пейките бяхме правостоящи, но пък имах идеалната възможност да снимам с телефона. Акустиката в църквата е прекрасна. Концертът много ми хареса, но след като преполовихме програмата и по специално след изпълнението на Аве Мария решихме да тръгваме, че умората си каза думата и не ми се стоеше повече права.
Уж бяхме на една крачка от квартирата, а как се оказахме на Кампо дей Фиоре не мога да обясня. То не че и то не е наблизо , ама в тия малки улички, уж знаем пътя пък объркахме посоките. Беше станало студено и никоя не щеше да вади телефона. И така от кампо дей Фиоре отидохме на Пиаца Навона, там се замотахме да погледаме коледния базар, въртележката и презепето. Нещо не ме впечатли базара. Реших да се порадвам на въртележката, но от съседното стрелбище така викаше жената, че като се смесиха виковете и със сирената на една линейка окончателно решихме да обърнем гръб на площада и набързо се прибрахме. Така завърши първия ден от нашия престой.
8.12.2023 г.
Сутрин се събудихме с нулеви температури. Очертаваше се денят да е студен.
Днес беше и празникът на Непорочното зачатие и щеше да е лудница из центъра.
Закусихме в едно много кокетно кафене близо до квартирата и докато пихме кафето съставихме някакъв план за деня. Започваме от Палацо Алтемпс, който е в непосредствена близост до нас. В музея е изложена част от колекциите антично изкуство Лудовизи, Алтемпс, както малка колекция египетско изкуство . Ако обичате скулптура това е мястото. Историята на самото палацо също е интересна. Има малка красива църква вътре в самия дворец. В нея се съхранявали мощите на един от първите папи в Рим, но това после го прочетох ,та при самото посещение не видях къде са. Но най красивото място е терасата на втория етаж. За мен много хубав музей.
Като сме на вълна древна скулптура решаваме да посетим и палацо Масимо до гара Термини.
Отправяме се  по познатия път през Пантеона, пиаца Колона, на която вече са премахнали огражденията, през галерия Алберто Сорди, която си е все така празна и фонтана ди Треви. На пиаца Ротонда имаше много народ. Едва се разминавахме и опашката за Пантеона и тя се вие покрай фонтана и грам не можеш да се насладиш на гледката. Същата работа е на фонтана ди Треви. Спуснахме се бързо до пиаца  Република и ето ни до Палацо Масимо. Този музей много си заслужава. Тук са повечето популярни бюстове на римски императори , които някога ,някъде съм виждала. Дори си позволих да позная някои от тях. Да не говорим , че наскоро бях гледала първи сезон на сериала Домина и ми беше много интересно и за стаите на Ливия и вилата на Марк Агрипа. Направи ми впечатление колко много си приличаха бюстовете на  Гай и Тиберий с филмовите образи. Бижуто на музея си е боксьора от Куиринале. Наистина много впечатляваща статуя. Може да се разгледа от всички страни, просто я обикаляш и се наслаждаващ на майсторството на автора. И като се появи двойка американци с тяхното шумно „уау“ даже може и да ти стане весело.
Посещението в тези два музея не беше никак натоварващо, защото нямаше много туристи по това време на годината, а и не са от най-популярните в Рим.
Беше време за обяд. Вече бях взела вълшебното прахче оки и бях готова . Сутринта, докато обмисляхме какво да правим дъщеря ми пожела, докато сме наблизо да обядваме с пиците на „Пинсере“ и после джелато от „Коме ил лате“. Така че отидохме отново на пиаца Република. Решихме да надникнем в любимата ми църква Санта Мария дели анджели е дей Мартири. Дъщеря ми почти не я помни. Разгледахме слънчевия часовник,топчето на Галилей и тихичко се изнизахме, че имаше служба вътре. Освен това има скеле и нещо реставрират, но пак си е много впечатляваща. Върнахме на ул „20 ти септември „в познатия от предни посещения район. Ама днес нали е официален празник, „Пинсере“ не работи. Следва промяна в плана. Тръгваме по същата Виа „Флавия“ надолу към пицарията, която бяхме видели миналата година. Ще направим опит без предварителна резервация да обядваме там. Все пак днес дъщеря ми празнува, а и аз все пак съм била студентка, така че трябва да се поглезим. Пицарията се казва „50  Kalò di Ciro Salvo”. Отвън има десетина чакащи. Нареждаме се около топлещите лампи и ние. Ако нямате резервация една дама излиза записва името и броя на желаещите маса и когато се освободи подходяща, кани групата. И зачакахме да ни дойде реда. Дали защото сме само две, но и този пък доста бързо се намери маса за нас. Пицарията работи от миналата година, нова е и е по- широко и комфортно от старите ресторанти и тратории. Обслужването е бързо. Пиците са разкошни. Не мога да се сетя да съм яла по-вкусна пица. И не е безбожно скъпо. Една пица е между 10 и 15 евро.
Наобядвахме се, стоплихме се и е време да се „охладим“. Отиваме на съседната улица при джелатото на „Коме ил лате“. Три вкуса в кофичка ,сметана и вафлена коричка топната в шоколад. Блаженство, което дъщеря ми държи  в ръка с ръкавица. Увековечих този момент със снимка. В тази джелатерия си пекат фунийките и са много вкусни , но риска да се омажат ръкавиците беше голям и не тя не го пое.
Със сладолед в ръка излизаме на Виа Венето. То тази улица винаги има някакви арт инсталации. Миналата година бяха анимационна герои, а тази са скулптури в черно и златно. Стигаме до парка „Боргезе“. Лежерно се разхождаме по алеите. Има изграден някакъв парк за Коледа за децата и натам се носят тумби семейства. Ние се отбиваме до езерото с патиците и после отиваме до любимата тераса пред казина Валадиер. Наближава 16,00 часа и по график папа Франциск трябваше да дойде на пиаца ди Спаня да се помоли пред статуята на Дева Мария. През целия ден избягвахме местата, на които ходеше Папата, за да не се бутаме в навалицата, но тук вече се „срещнахме“ Искахме да видим елхата на Диор на стълбите и да се поснимаме. Още горе пред църквата минахме полицейска проверка на чантите преди да ни пуснат. Долу беше черно от народ и на пиацата и пред фонтана и по виа Кондоти. Навсякъде ограждения и полиция. Аз нямам мераци да го видя папата. Ако случайно го мерна добре, но иначе на това това място абсурд да се бутам. Дъщеря ми пък ненавижда навалици и като слязохме долу поехме в противоположна посока по Виа дел Бабуино. За толкова пъти в Рим за пръв път минавам по нея. Най накрая да го видя този Бабуин. Вече се свечеряваше и коледната украса по улицата беше включена. Оригинална и много красива. Бяха отдали почит на представители  на италианската култура и изкуство. Минахме и покрай известния Hotel de Russie, който беше пищно коледно украсен. Излязохме на площад Дел Пополо, на който тази година беше поставено коледното дърво на Рим. Понеже  на осми декември официално запалват светлините му и тези на Виа дел Корсо от 18,00 часа и там имаше много народ. Нямахме намерение да чакаме тази тържествена част и обратно на човекопотока тръгнахме по виа дел Корсо да позяпаме малко по магазините. Така стигнахме до пресечката с Виа Кондоти, където пред магазина на „Фенди“ има винаги интересна коледна елха. Вечер на площадчето пред нея танцуват хип хоп танцьори. Тази вечер така се случи, че имаше едно малко момченце Акиле, което явно много обича да танцува. И когато пуснат музиката започва сам да си играе както той си знае. Танцьорите го забелязаха и го извикаха при тях. Получи се много приятно, весело шоу и аз отдавна не се бях забавлявала така. Изобщо петък, събота по Корсо се изявяват много улични артисти , музиканти и съм попадала на страхотни изпълнения. Спомням си при първото си посещение в Рим през 2015 г. , на пиаца дел Пополо сутринта  много добър китарист изпълняваше Пинк флоид. Площадът беше почти празен, и беше и странно, но и много хубаво.
След шоуто на Акиле решихме да се прибираме. Цял ден бяхме навън и се уморихме. Пътьом пак влязохме в църквата „Сант Андрея дела Вале“. Сега вече я разгледахме на спокойствие. Много е красива. Забелязах че вече в много църкви са поставени огледала, за да се разгледат по-детайлно таваните. И тук има такова. Обаче тези огледала се използват повече за инстаграмски снимки и клипчета и се образуват направо опашки. Аз нали съм по- старичка ги подминавам и си „чупя“ врата.
 Дали защото беше петък вечер или беше празник, но пред повечето тратории и ресторанти на нашата улица се виеха големи опашки от чакащи за вечеря. А такива по Говерно Векио има много. Голяма навалица е вечер. Нещо не ни се ядеше и се прибрахме в квартирата.
Малко по-късно все пак реших да отида до Карфур наблизо за вода и нещо за гризане. Като излязох от магазина ме осени идята да  се отбия до “Two Sizes” да купя от прословутото им тирамису. То също е на нашата улица, ама като стигнах образно казано се хванах за главата Опашката завиваше зад ъгъла и края не се виждаше. Така че днес нямаше да  опитаме най- доброто тирамису в града. Решавам да отида до „Ла романа“ срещу църквата „Сант Андрея дела Вале“. В тази джелатерия си спомням, че продават джелато в кутии за в къщи. С моя развален италиански успях да поръчам една за 8 евро с два вкуса и търпеливо изчаках да ми опаковат поръчката. И докато вървях към квартирата се чудех какво толкова слагат в чантата. Много се смяхме с дъщеря ми като я отворихме. Вътре имаше малки вафлени фунийки, ьмь наистина малки, както и малко пакетче с цели лешнищи, брошурка с предлаганите панетонета от тях и поздравче за Коледа. Умеят  не само да го правят джелатото, но и да го продават с финес.