Съвети как да показваме интерес към мъжете/да инициираме взаимоотношения с тях ?

Ако търсиш отношения, а не само 1 път- разбира се, че има значение как се държиш.

В държавата, в която аз живея (също Западна Европа) запознанствата с цел връзка стават осносвно в сайтовете за запознансвта. На работното място никой не смее да припари до никого. На други места са доста предпазливи. Овен това понеже са активни онлайн не си правят труда да са активни при контакти на живо, където не знаят какъв ще е изходът. Почти всички са ангажирани по един или друг начин, какъвто ги устройва в момента. Това, че живеят сами не значи, че наистана са сами и не е задължително всички да знаят, че са в някакъв тип връзка. В момента, в който са свободни и искат някакъв тип връзка се пускат отново онлайн.
Моят съвет да се регистрираш в местни сайтове и да си отворена за контакти с местни мъже. Ще се изненадаш от реакциите. Живееш от години в страната, а много ти е ограничена средата, само от българи. Това не е нормално.

Здравейте,
Хрумвало ви е да смените подхода напълно и да приемете, че ако се опитвате да излизате с мъже,  най-вероятно няма да имате успех от първия път? Не непременно и от втория, третия, итн.
Помислете как би ви се отразило ако претърпите неуспех в 'мисията' си? Ще сте разбита ли или ще се поотупате и ще продължите?
По принцип ще промените нещо, когато вече не ви изнася статуквото.

Поздрави!

Аз обикновено правя първата крачка, но то става някак си между другото.

Винаги съм мила към обекта на интерес, правя му комплименти, интересувам се от хобитата му, какво харесва, какво не.

Ако видя че има интерес, го каня да си пишем в Месинджър и обичам да пращам песни с някакво скрито послание.

Закачам го, шегувам се, такива работи.

Според мен най -важното е да бъдеш себе си, да не се преструваш че харесваш нещо си или си еди-каква си, за да се харесаш някому.

Забелязала съм, че поне мъжете които съм сваляла много им харесва да питаш за хобитата им и да проявяваш интерес към тях като личност.

Двете твърдения важат 1:1 и за жените. Даже 1:2 ; 1:3. Една жена на хваща ли окото поне малко, всякакъв интелект е безполезен. За съжаление. Включително и мое.

Не знам в какви офиси работиш и какво облекло е позволено но ако облече бял панталон и отдолу червени прашки, трябва да са малоумни да го пренебрегнат.
Аз разбирам мъже за секс или каквото падне. Такива, така се впечатляват.

А не, ако е куха като градинска лейка, външността може да привлече първоначално, но не всеки би могъл да изтърпи да и слуша тъпотиите за повече.
Освен ако не приказва много в леглото и преди него
Оплакват се, ама ги искат. Иначе някой скромен залюхан смотльо ще си умре девствен ако не се промени.

“Залюхан смотльо” би следвало да се промени, да.

Много от съветите, които се дадоха до сега, са добри. Бих искал да добавя и следното - много мъже харесват чисто визуално много жени, но не правят първата крачка. Причините за това могат да са различни (не винаги е страх от отхвърляне), но важното е, че ако жената не покаже по някакъв начин интерес, напълно възможно е мъжът да я харесва по принцип, но да не се получи нищо, защото никой не е направил нищо.
Освен това жените, които винаги чакат да бъдат "преследвани", като че ли си ограничават избора и възможностите до тези мъже, които направят първата крачка спрямо тях. С това не казвам, че жената трябва да действа първа, но ако наистина си хареса някого, нека му го покаже по някакъв начин....и после може да остави на мъжа инициативата.

Новачка, аз съм леко крайна и категорична, но ще си дам мнението под формата на ферман. Факт, е че аз също подочувам напоследък, жените станали напористи..  : )

Твоят подход трябва да е един същ - съобразен единствено и само с усещанията ти за ситуацията, с усещането ти какво би могло да се случи с този мъж. Ако отсреща стои ТВОЯ човек, то нещата ще се получат. Друго - търсим запознанство само за плътско удоволствие, или за сериозни отношения?
Ако е първото - винаги съм директна и казвам какво искам, всичко точно, без занимавки, свалки, губене на време, сваляне на звезди, Луни и Слънца. Моите условия и начин са такива и такива, твоите какви са - срещаме ли се по средата.
Ще дам пример защо изрично казах по-горе, че трябва да си си ти, а не да се съобразяваш какво искали мъжете. Две ситуации еднакви, еднакво държание от моя страна - единият мъж ми казва - стори ми се много мила и не знаех как ще реагираш, ако предприема стъпка; другият мъж - предприема не стъпка, а овчарски скок прави (явно е разчел знаците, че ще бъде 'допуснат'). Така че - не се омотавай с мисли каква да (не) си, защото .. разни хора, разни идеали. Зависи си и от мъжа.

Ако е второто и разгледаме ситуация 'на живо' - пак бъди мила, бъди себе си, изглежда подаваш сигнал към  мъжа, не си дърво, ако той има интерес, ще го покаже (и разбира се, не е той дървото). Мъжете, които си заслужават, не са тъ-пи! Погледи, усмивка, кимване - лично за мен е достатъчно, ако не предприеме следваща стъпка, аз няма да отида при него. Това са си едни неписани правила, на които аз лично държа. Той е ловецът, той трябва да ме улови, да започне ухажването, това е природата ни. Айде стига с тая еманципация във всеки аспект.

Ако пък имаме ситуация с онлайн запознанство - не знам дали изобщо търсиш такова, но все пак. Тия работи с комплиментите, песничките (някъде в другите коментари прочетох), мяу мяу историите - никога не съм го правила, не е моето, не мисля, че типа мъже, които аз харесвам, се кефят на подобни неща. Не каня, не се съгласявам на бързи срещи, не задавам прекалено много въпроси, дори никакви, не ме вълнува къде живее, какво работи, къде ходи. Така правиш в процеса на разговор и го предразполагаш, че той сам си казва всичко и няма усещането, че е на разпит, аз също не обичам подобни въпроси Или още по-лошо - поредното писане-клише с жена. Ако не се чувстваш готова да излезеш с някой, не го прави. Обаче не го и лъжи, аз казвам още в началото - виж, какво, трябва ми време, искам да преценя ставаш ли, или не - през което време всеки е фрий да прави каквото си иска. Не желая да си похабявам часове от живота всяка седмица, излизайки с хора, с които сме си разменили 100 реда писане. Ако те устройва - ок, ако не, по живо по здраво. Като се убедя, че искам да се видим, тогава дори аз самата ще те поканя. Можеш да покажеш внимание по простички начини - като се интересуваш как е минал деня му, успял ли е да се наспи, вън е студено, да се облече добре, обядвал ли е, ако е имал много работа - така показваш реален интерес към този човек и тези въпроси имат стойност.
Мъжете приемат и оценяват да си коректен с тях, а не да ги залъгваш, както и ти трябва да чувстваш, че наистина желаеш да излезеш с някои и си заслужава.
Точно качества като коректност, честност, любезност, загриженост, да бъдеш земен и мил - ценят се, защото се срещат все по-рядко... и при жените, и при мъжете, уви.

На мен ми е трудно, да не кажа невъзможно, да ме заинтригува мъж само с външен вид до степен да искам да имам нещо общо с него. Може да харесам някого на вид, но не науча ли нещо (друго) за него, което да ме впечатли, си го отчитам като готин и с това всичко приключва Ако ме заинтригува с интелект, постижение, постъпка, хоби, характер, начин на мислене, чувство за хумор или въобще някаква такава характеристика, то интересът идва от само себе си и просто му давам воля, а той вече си проличава без да правя нещо умишлено. Веднъж впечатлена от хоби например, задавам въпроси, интересувам се, но то не е план и стратегия, ами е плод на искрено любопитство. На мен ми е приятно и обогатяващо да чуя нещо, което да ме развълнува. Пък до сега не съм попадала на човек, на когото да му е неприятно да споделя нещата, които са му страст. В този смисъл, човекът може за мен да не е привлекателен на вид, но заинтригува ли ме като човек, се получава комуникация. Оттам вече е лесно да се усети има ли някаква химия - то си показва. Ако няма, може да завържем познанство с обща тема, практикуване на общо хоби, дори по-близко приятелство или пък просто да си останем с мимолетни положителни впечатления. Самата аз имам доста занимания и интереси, покрай които се срещам с хора, с които вече имаме нещо общо и ако се случим на една вълна се получават страхотни моменти. Даже "се оплаквам" от друго - вече омъжена и с деца, пък ненадейно се случва да прехвърчат искри където не трябва, но границите за сега издържат.
Насилените, захаросани, фалшиви, направени с нарочна цел неща, не водят до нищо добро в дългосрочен план. Ако си себе си, може да не се радваш на широко и всеобщо внимание, но привлечеш ли наистина някого, шансът да е точно правилният човек се увеличава многократно.

За какво ти трябва да ги сваляш ти - остави ги те да те свалят. Само трябва да се поставяш в социални ситуации, където да срещаш нови хора.
За мъжете е важно да знаят как да свалят жени, но за жените е важно просто да изглеждат добре и да имат мил или поне нормален характер (да не са кучки, кифли, надувки и т.н.)
Ако не изглеждаш добре, каквито и умения за сваляне да имаш, едва ли ще се получи, или поне не с мъжете, които искаш. Затова не мисля, че някой може да дава съвети на жена как да има успех сред мъжете и да е желана, без да я знае как изглежда.

Е досега нали е била себе си и не е сработило? То човек ако направи някои промени, пак е себе си, но подобрена версия на себе си.
Все едно ако искам някоя мечтана работа, но нямам нужната квалификация, да ми кажеш "просто бъди себе си и ще те вземат" - ми не, няма да ме вземат. Но ако променя и подобря себе си, тогава вече може и да ме вземат.

Ааа, да ти кажа - кучките добре се котираме сред мъжете.

Да бе, Янтра, как ще обясниш този феномен?
ПП - това съм го виждала когато бях във възрастта за гаджета. Единственото, което си спомням, че гаднярките бяха и красиви. Сега, аз не бих си причинила кофти характер за никаква красота, но ето че има и такива хора под слънцето.

Нямам обяснение. Просто посочвам факта. Понеже както е видно аз не съм кротка и сговорчива, хич никак.