Специално за PE04 🙃 малко различна перспектива.......на любим момент:
https://www.instagram.com/reel/C3lNiLJtdFe/?igsh=MXE3OWg0M29zbDFpbA==
Виж целия пост
https://www.instagram.com/reel/C3lNiLJtdFe/?igsh=MXE3OWg0M29zbDFpbA==
💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори - тема 113
- Публикувана: 15 ян. 2024, 14:12 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2024, 11:44 ч.
# 646
21 фев. 2024, 11:40 ч.
Привет, дружки 
Жаки, благодаря!
Ками, Пепи, Диве, Дани, благодаря! Страхотни неща сте споделили Невероятна двойка бяха Киво и Серенай, ще се помнят много дълго АсДев 
Ако някога направят заедно някаква любовна комедия ще бъде страхотно, много им се получават тези сцени. Пардон! 
https://vk.com/feed?z=video-42893472_456246397%2Fea1c665666103d6 … _-42893472_263971
Още снимки от събитието излизат
Не знаех за обиците на Серенай на носа и пъпа. Единия се дупчи, другия се татуира, и двете неща не бих си причинила, но, щом на тях им харесва, супер.
Наистина здраво е изгоряла, така и не разбрахме на кои острови е, но искрено и завидях ето за това:
https://vk.com/feed?z=video-42893472_456246399%2F2f02eec9b23928e … _-42893472_263982
Имайте хубав ден, дружки
Виж целия пост
Жаки, благодаря!
Ками, Пепи, Диве, Дани, благодаря! Страхотни неща сте споделили
Невероятна двойка бяха Киво и Серенай, ще се помнят много дълго АсДев Ако някога направят заедно някаква любовна комедия ще бъде страхотно, много им се получават тези сцени. Пардон! https://vk.com/feed?z=video-42893472_456246397%2Fea1c665666103d6 … _-42893472_263971
Още снимки от събитието излизат
Не знаех за обиците на Серенай на носа и пъпа. Единия се дупчи, другия се татуира, и двете неща не бих си причинила, но, щом на тях им харесва, супер.
Наистина здраво е изгоряла, така и не разбрахме на кои острови е, но искрено и завидях ето за това:
https://vk.com/feed?z=video-42893472_456246399%2F2f02eec9b23928e … _-42893472_263982
Имайте хубав ден, дружки
# 648
21 фев. 2024, 16:30 ч.
Дани, много благодаря 🤗 Качвай водиш ли нещо интересно. Аз уж я гледам тази страница, но видеото с погледите съм го пропуснала, а то не е за изпускане 😍
Фени и аз не бих си причинила подобно нещо, но те са артистични личности и сигурно гледат по друг начин.
Ками, като по поръчка ми излезе клип и направих гифчета 😛
Липсват и на Серенай тези ласки 🤣😅
Къванч си има някои характерни привички на героите му, целувка по челото, целувка по нослето, сега добави и това характерно погалване.
Виж целия пост
Фени и аз не бих си причинила подобно нещо, но те са артистични личности и сигурно гледат по друг начин.
Ками, като по поръчка ми излезе клип и направих гифчета 😛
Липсват и на Серенай тези ласки 🤣😅
Къванч си има някои характерни привички на героите му, целувка по челото, целувка по нослето, сега добави и това характерно погалване.
# 649
21 фев. 2024, 17:53 ч.
Привет! 🍀
Благодаря за всичко, което споделяте.
Приятно е да ви чета. 🌼
Едно красиво видео 🩷
Лека и спокойна вечер!
Виж целия пост
Благодаря за всичко, което споделяте.
Приятно е да ви чета. 🌼
Едно красиво видео 🩷
Лека и спокойна вечер!
# 650
21 фев. 2024, 18:41 ч.
Определено препратка към филма е този жест 😁
Ако не бяхме го видяли във филма, щеше да ми се стори странно.
Виж целия пост
Ако не бяхме го видяли във филма, щеше да ми се стори странно.
# 651
21 фев. 2024, 21:18 ч.
Оо да точно това си казах, като видях тази снимка днес
Айре, страхотно е това, че си получила харесване вълнение си е
И аз нямам търпение да започнем преговора, липсват ми ужасно АсДев, обичам ги скоро няма да има такива като тях
Виж целия пост
Определено препратка към филма е този жест 😁
Ако не бяхме го видяли във филма, щеше да ми се стори странно.
Ако не бяхме го видяли във филма, щеше да ми се стори странно.
Оо да точно това си казах, като видях тази снимка днес
Айре, страхотно е това, че си получила харесване
вълнение си е И аз нямам търпение да започнем преговора, липсват ми ужасно АсДев, обичам ги
скоро няма да има такива като тях
# 652
21 фев. 2024, 22:56 ч.
https://philosophia-bg.com/archive/philosophia-26-2020/psycholog … -characteristics/
Качвам една много дълга статия на тема психологическа характеристика на актьорите. Ако на някой му е интересно.
Наистина ми е интересно как излизат от образ и как не смесват реала със сериала.
Айре, видях и други да споделят отговори на Башак ♥️ били са в добро настроение 😍
Рони за преговор някой трябва да даде тон 😍
И един много любим момент за лека нощ 🤗🤗🤗
Виж целия пост
Качвам една много дълга статия на тема психологическа характеристика на актьорите. Ако на някой му е интересно.
Наистина ми е интересно как излизат от образ и как не смесват реала със сериала.
Айре, видях и други да споделят отговори на Башак ♥️ били са в добро настроение 😍
Рони за преговор някой трябва да даде тон 😍
И един много любим момент за лека нощ 🤗🤗🤗
# 653
21 фев. 2024, 23:29 ч.
Пепи, аз пък гледах поздравите на изявените фенки, които познавам и не видях коментар от Башак. но сигурно съм пропуснала някой 
а за преговор, всички ли имате сериите с превод ? нали с това се занимавам в момента, така че малко търпение.
Благодаря ви за хубавите постове, и че новите момичета се включват!!
лека!!
Фенче
, това го обичаш 
HOŞÇAKALIN SOYKANLAR (Aile Final)
https://mycapella.org/2024/02/21/hoscakalin-soykanlar-aile-final/
Виж целия пост
а за преговор, всички ли имате сериите с превод ? нали с това се занимавам в момента, така че малко търпение.
Благодаря ви за хубавите постове, и че новите момичета се включват!!
лека!!
Фенче
, това го обичаш HOŞÇAKALIN SOYKANLAR (Aile Final)
https://mycapella.org/2024/02/21/hoscakalin-soykanlar-aile-final/
# 654
22 фев. 2024, 11:27 ч.
Привет, мили дружки!!!
Благодаря ви за споделеното!!!
Влизам да помръдна темата и да се види,
че има редакция на последния пост.
Приятни занимания, дружки!!!
Виж целия пост
Привет, мили дружки!!!
Благодаря ви за споделеното!!!
Влизам да помръдна темата и да се види,
че има редакция на последния пост.
Цитат
Когато бяхме деца, ни казваха, че животът е като река, която тече напред. Река, от която няма връщане, но от която могат да се научат много уроци. Докато плуваме в тази река, понякога търпим много тежки загуби, носим тежести, с които се чувстваме така, сякаш никога няма да можем да се справим, а понякога може да се окаже, че не можем да дишаме. Понякога изпитваме голяма радост и щастие, което кара сълзи в очите ни. Но също така е факт, че решенията, които вземаме, и стъпките, които предприемате, ще ни отведат някъде в тази река. За мен да живея този живот не означава да се изгубя в течението на реката, а да намеря посока в тази река. Всъщност съм много щастлив, че Девин и Аслан намериха своя собствен път в реката на живота, насочиха тази река и най-накрая заживяха живота, за който са мечтали.
... ... ...
https://mycapella.org/2024/02/21/hoscakalin-soykanlar-aile-final/
... ... ...
https://mycapella.org/2024/02/21/hoscakalin-soykanlar-aile-final/
Приятни занимания, дружки!!!
# 655
22 фев. 2024, 11:42 ч.
Привет, дружки
Благодаря ви за споделеното!
Пепи, благодаря за статията, много интересно ми беше да я прочета
поздравления и тук за коментара на Башак, какво ти пука дали е отговорила и на други, важното е, че теб те е отбелязала. Прекрасна жена!
Ооо, много благодаря за анализа на Симай Демир!
Ето го и него:
21 ФЕВРУАРИ 2024 г. ФЕОМЕЛАН0НЕКА ГОВОРИМ ЗАЕДНО
СБОГОМ СОЙКАНИ (Семейство финал)
Автор: Симай ДЕМИР
Когато бяхме деца, ни казваха, че животът е като река, която тече напред. Река, от която няма връщане, но от която могат да се научат много уроци. Докато плуваме в тази река, понякога търпим много тежки загуби, носим тежести, с които се чувстваме така, сякаш никога няма да можем да се справим, а понякога може да се окаже, че не можем да дишаме. Понякога изпитваме голяма радост и щастие, което докарва сълзи в очите ни. Но също така е факт, че решенията, които вземаме, и стъпките, които предприемаме, ще ни отведат някъде в тази река. За мен да живея този живот не означава да се изгубя в течението на реката, а да намеря посока в тази река. Всъщност съм много щастлива, че Девин и Аслан намериха своя собствен път в реката на живота, насочиха тази река и най-накрая заживяха живота, за който са мечтали.
Девин Aкън Сойкан, всеки път, когато чуя това име, първото нещо, което ми идва наум е колко ценно е да не се предаваш. За мен Девин е пример как съпротивата и борбата рано или късно ще доведе човек до това, което иска. Представете си, тя упорито получи семейството, за което мечтаеше през целия си живот. Когато Аслан я видя за първи път, тя каза, че значението на името и е да продължи. През цялото това време гледахме една Девин, която не стоеше и не се предаваше. Е, кой би могъл да вини Девин, ако се беше предала ? Въпреки всичко, което направи баща и, докато носеше майка си и сестра си на гърба си години наред, без да се измори, можеше в един момент да спре и да се откаже. Вярваше, че е сама в този живот и че от никой няма да поиска помощ. Всъщност, въпреки че казвам в статиите какво е добавила Девин към Аслан, именно Аслан научи Девин на нещо много важно: Ние съществуваме заедно. Причината, поради която Девин беше уморена и винаги бягаше, беше, че смяташе, че никой в живота и няма да продължи вечно. Това малко момиченце, изоставено от баща си, се научи да не вярва на никого заради баща си. Аслан дойде и научи Девин при цялата съкрушеност в нея, че мъжът може да обича жена си повече от всеки друг и че можете да оцелеете, като останете заедно, без да се изоставяте. И всичко това той обясни по един начин: Ние сме семейство.
Девин всъщност се беше оставила на реката на живота, докато не срещна Аслан. Преди Аслан тя вярваше, че любовта е само нещо, което причинява тъга и смърт, така че тя затвори всичките си врати за всичко, което включваше любовта. Но след като срещна Аслан, тя осъзна, че любовта и обичта не са това, което си мисли и вижда. Любовта не беше нещо, което убиваше, напротив, любовта беше единственото нещо, което можеше да възкреси една мъртва душа. Любовта беше единственото нещо, което лекуваше, растеше, умножаваше се и правеше хората по-красиви, докато се размножаваше. Мисля, че затова Девин искаше да роди детето си въпреки възможността за смърт, защото любовта и към Аслан беше много по-голяма от страха и от смъртта и тя беше сигурна, че тази любов ще я защити. Ще запомня Девин като боец, която винаги е отстоявала себе си, никога не се е отклонявала от това, което е смятала за правилно. Дали Аслан все пак не се влюби в тези нейни черти?
Ще запомня Аслан като човек, който отхвърли това, което животът се опита да му наложи, и се бореше, защото искаше да живее. За мен беше голямо удоволствие да гледам борбата на Аслан да изкарва собствения си хляб, неговата отдаденост към семейството му и любовта му към Девин. Мисля, че любовта на Аслан към Девин беше крайъгълен камък за него. Защото преди Аслан да срещне Девин той не знаеше истинското значение на това да си семейство, нито да бъдеш обичан. Точно както Девин се научи да бъдат заедно и да останат заедно от Аслан. Освен това Аслан научи от съпругата си, че не трябва да носи сам грижата за хората, които обича, и че да си семейство означава да споделяш. Първоначално текстът, който пишеше на огледалото си, само за да подчертае опасността, която представлява за себе си и семейството си, се превърна в "Ние“ с Девин и стигна до точката на подчертаване на семейството. Точно както си го представяше; "Щастливо семейство." Докато най-големият му страх беше да не бъде като баща си Юсуф Сойкан, сега той се превърна в баща и любящ съпруг, когото всяко дете би искало. По време на този процес Аслан научи, че семейството не е само кръв, но и живот. Той видя, че не е възможно да стане семейство с всички, които са свързани по кръвна линия и че любовта и вярността са достатъчни, за да наречеш някого "моето семейство“. Въпреки че загуби брат си в този процес, той ще запази името му живо в сърцето си и в сина си завинаги. По този начин, докато това семейство и неговият син са щастливи, Джихан също ще бъде щастлив и винаги ще бъде с тях.
Джихан винаги ще остане много специален герой за мен. Според мен той е един от крайъгълните камъни на способността на Девин и Аслан да станат семейство и да бъдат щастливи днес. Неговата саможертва, любовта му към брат му и това, което направи за семейството си, бяха възхитителни за мен. Джихан знаеше много добре какво означава семейство, като човек, който никога не е изпитвал чувството за семейство. Защото той беше човек, който беше изгонен от любимото си семейство, пренебрегнат от майка си и хвърлен в тъмните ями след смъртта на баща си. Всичко, което искаше, беше да обича и да бъде обичан. Докато присъствието на Джихан беше щит за семейството, смъртта му се превърна в обединяващата сила на семейството. Според мен неговото и на баба Сехер напускане не само сплотява семейството, но и променя много хора. Докато задължителната заедност и връзката на интерес в семейството с баба Сехер изчезнаха, с Джихан се появи истинска лоялност. Защото семейството е разбрало, че техните близки трябва да бъдат ценени и да живеят, докато са живи, така както го правят сега, както Хюлия се опитва да прави в момента. Мисля, че Хюлия определено беше в челните редици на опитите за промяна. Точно когато Хюлия си помисли, че го е намерила, тя загуби Джихан и осъзна, че трябва да прегърне още по-здраво близките си.
Хюлия беше една от героините, чието развитие на характера ми хареса най-много. Тя никога не е била част от това семейство, винаги е искала да бъде управляващата сила на семейството или поне така си мислеше. Затова твърде късно разбра какво означава да си семейство и да се жертваш за семейството. Всъщност не я обвинявам за това. Гнилият характер на нейния съпруг, разхищението му от хора и жестокостта на света, в който живеят, накараха Хюлия да се превърне в чудовище. Това чудовище нарани най-много двама души: Лейла и Джихан!
Пристрастеността на Хюлия към властта я превърна в изключително контролиращ човек. Тя не приемаше истината, различна от тази, която знаеше, и затова не чу писъците на дъщеря си. Желанието на Лейля да установи собствен живот и да се отдалечи от майка си, тоест да пренебрегне авторитета на майка си, кара Хюлия да излезе извън контрол. Затова превърна живота на дъщеря си в ад. Двете най-големи събития, които отварят очите на Хюлия, са победата на Лейла и смъртта на Джихан. Оцелявайки въпреки всичко, Лейла показа на майка си предаността си към децата си като майка и че силата на жената идва от сърцето й, а не от парите или мъжете. Искаше да свали този дебел слой от сърцето на Хюлия с любов, но не се получи. За да забие това кораво сърце отново, трябваше да бъде разбито от болката на загубата на дете. Когато Хюлия погребваше сина си, тя се сети, че е майка ...
След смъртта на Джихан тази завеса пред очите на Хюлия изчезна напълно и тя се изправи очи в очи със себе си. Докато беше властолюбива и пристрастена към управлението чрез страх, тя започна да се променя и лекува в момента, в който осъзна, че истинската любов и мирното семейство са най-голямата печалба. Разбира се, Хюлия не е единственият човек, който започна да се лекува и да стане красив, има още един човек, който много се радвам да видя оздравял и да създаде семейство: Ямур, разбира се.
Според мен Ямур е най-добрият пример как човек може да оздравее и да стане красив с любов. Докато искаше да умре, тя отново се вкопчи в живота с любовта на сестра си. С безкрайната любов на Бедри тя имаше голямото и щастливо семейство, което винаги е искала. Ямур каза на Джейлян един ден: "Не се вълнувам от храната, а от храненето на семейна маса.“ Това е, което тя толкова много искаше да има - голямо, щастливо семейство. Най-накрая тя има съпруг, който я прегръща с любов, свекърва, която е най-милата на света, и семейство, което е по-голямо и по-щастливо, отколкото някога е искала. Нека винаги е щастлива.
Ще ми бъде наистина трудно да се сбогувам със семейната вселена. Първо бих искала да започна с две имена, които се завърнаха на екраните след много години. На първо място, беше съвсем различно удоволствие да видя Аслан Сойкан, създаден от Kъванч Taтлъту, като напълно различен герой, далеч от героите, които е играл досега, от главата до петите, с цялата му болка и страдание. Надяваме се да не се откъсва дълго време от екраните. За щастие Kъванч Taтлъту вдъхна живот на Аслан по време на нашето невероятно пътуване
Серенай Саръкая… Беше невероятно приятно да тръгна на това пътуване с нея. Въпреки, че Девин е много сложен герой с много сложен вътрешен свят, мисля, че Серенай Саръкая го изобрази чудесно. Плакахме с Девин и се смеехме с Девин, докато придружавахме всяка емоция на Девин по време на пътуването ни. Радвам се, че пътищата ни се пресякоха.
Мисля, че Серенай Саръкая и Къванч Татлъту имат страхотна хармония на екрана. Седмици наред гледах невероятно партньорство на екрана. Бях свидетел на много специална любов във всеки момент, надявам се да можем да ги гледаме отново.
Бих могла да опиша целия актьорски състав тук на няколко страници, защото "Нямаше нито един човек в този актьорски състав, за когото да си мислех, че не му се получава“. Гледахме великолепен актьорски рецитал, особено с ветерани актьори като Неджат Ишлер и Нур Сюрер. Поради тази причина бих искала да благодаря на кастинг директорите на сериала.
Сега да преминем към основния проблем... Мисля, че причината, поради която толкова много харесахме нашия сериал, беше, че всеки герой имаше различна история и дълбочина. Честно казано, в момента, в който си мислехме в първите епизоди, че ще бъде трудно да продължим този сериал след 15 епизода, силата и изтънчеността на писането на Хакан Бономо ни приветстваха. Той отвори историята толкова добре с къси пасове в тясна зона, че след известно време не можехме да си затворим устата, докато гледахме. Поради тази причина запазих най-голямата благодарност за него. Прекрасна история, с уникална гледна точка към понятието семейство, тя ни разказа толкова красиво за борбата на хора, които са наранени от миналото си и не могат да видят бъдещето си, да се съберат, че не можахме да сдържим сълзите си в последната сцена. Благодарение на нашия учител и според него на усилията на целия екип се радвам, че пътищата ни се пресякоха.
Така завърши нашето пътуване. Обичам щастливия край и ако беше иначе, щяхте да четете 2 параграфа за бунт. За щастие не се случи... С надеждата да се срещнем отново в една по-добра вселена, сбогом Сойкани... Никога няма да ви забравя.
Честно казано, за миг не съм си мислила, че ми е трудно да догледам Семейство след 15 серии, напротив! Ако зависеше от мен, бих гледала още 60 серии продължение на Семейство, защото си заслужава.
Диве,
https://vk.com/feed?z=video-62215399_456244525%2F6d40794b7703d0a … _-62215399_279791
Имайте хубав ден, дружки
Виж целия пост
Благодаря ви за споделеното!
Пепи, благодаря за статията, много интересно ми беше да я прочета
Скрит текст:
Айре Какво да кажа ... винаги съм знаела, че този труд изобщо не е за подценяване, затова и наистина великите актьори получават милиони за един филм, жалко е, че не е така навсякъде по света. А интелектуалния труд е доста по- тежък от физическия, но поне у нас не се оценява. Отстрани винаги е много лесно, разбира се Хареса ми и това, че се сравнява учителската професия с актьорската в тази статия, ами наистина има нещо общо между двете професии като се замисли човек 
И на тях им се налага да влизат в различни роли, и те са хора, които психически, емоционално, че и физически се раздават с риск за здравето си. Е, поне наистина добрите, също както и сред актьорите, които горят в професията.
Хареса ми и това, че се сравнява учителската професия с актьорската в тази статия, ами наистина има нещо общо между двете професии като се замисли човек И на тях им се налага да влизат в различни роли, и те са хора, които психически, емоционално, че и физически се раздават с риск за здравето си. Е, поне наистина добрите, също както и сред актьорите, които горят в професията. поздравления и тук за коментара на Башак, какво ти пука дали е отговорила и на други, важното е, че теб те е отбелязала. Прекрасна жена! Ооо, много благодаря за анализа на Симай Демир!
Ето го и него:
Цитат
21 ФЕВРУАРИ 2024 г. ФЕОМЕЛАН0НЕКА ГОВОРИМ ЗАЕДНО
СБОГОМ СОЙКАНИ (Семейство финал)
Автор: Симай ДЕМИР
Когато бяхме деца, ни казваха, че животът е като река, която тече напред. Река, от която няма връщане, но от която могат да се научат много уроци. Докато плуваме в тази река, понякога търпим много тежки загуби, носим тежести, с които се чувстваме така, сякаш никога няма да можем да се справим, а понякога може да се окаже, че не можем да дишаме. Понякога изпитваме голяма радост и щастие, което докарва сълзи в очите ни. Но също така е факт, че решенията, които вземаме, и стъпките, които предприемаме, ще ни отведат някъде в тази река. За мен да живея този живот не означава да се изгубя в течението на реката, а да намеря посока в тази река. Всъщност съм много щастлива, че Девин и Аслан намериха своя собствен път в реката на живота, насочиха тази река и най-накрая заживяха живота, за който са мечтали.
Девин Aкън Сойкан, всеки път, когато чуя това име, първото нещо, което ми идва наум е колко ценно е да не се предаваш. За мен Девин е пример как съпротивата и борбата рано или късно ще доведе човек до това, което иска. Представете си, тя упорито получи семейството, за което мечтаеше през целия си живот. Когато Аслан я видя за първи път, тя каза, че значението на името и е да продължи. През цялото това време гледахме една Девин, която не стоеше и не се предаваше. Е, кой би могъл да вини Девин, ако се беше предала ? Въпреки всичко, което направи баща и, докато носеше майка си и сестра си на гърба си години наред, без да се измори, можеше в един момент да спре и да се откаже. Вярваше, че е сама в този живот и че от никой няма да поиска помощ. Всъщност, въпреки че казвам в статиите какво е добавила Девин към Аслан, именно Аслан научи Девин на нещо много важно: Ние съществуваме заедно. Причината, поради която Девин беше уморена и винаги бягаше, беше, че смяташе, че никой в живота и няма да продължи вечно. Това малко момиченце, изоставено от баща си, се научи да не вярва на никого заради баща си. Аслан дойде и научи Девин при цялата съкрушеност в нея, че мъжът може да обича жена си повече от всеки друг и че можете да оцелеете, като останете заедно, без да се изоставяте. И всичко това той обясни по един начин: Ние сме семейство.
Девин всъщност се беше оставила на реката на живота, докато не срещна Аслан. Преди Аслан тя вярваше, че любовта е само нещо, което причинява тъга и смърт, така че тя затвори всичките си врати за всичко, което включваше любовта. Но след като срещна Аслан, тя осъзна, че любовта и обичта не са това, което си мисли и вижда. Любовта не беше нещо, което убиваше, напротив, любовта беше единственото нещо, което можеше да възкреси една мъртва душа. Любовта беше единственото нещо, което лекуваше, растеше, умножаваше се и правеше хората по-красиви, докато се размножаваше. Мисля, че затова Девин искаше да роди детето си въпреки възможността за смърт, защото любовта и към Аслан беше много по-голяма от страха и от смъртта и тя беше сигурна, че тази любов ще я защити. Ще запомня Девин като боец, която винаги е отстоявала себе си, никога не се е отклонявала от това, което е смятала за правилно. Дали Аслан все пак не се влюби в тези нейни черти?
Ще запомня Аслан като човек, който отхвърли това, което животът се опита да му наложи, и се бореше, защото искаше да живее. За мен беше голямо удоволствие да гледам борбата на Аслан да изкарва собствения си хляб, неговата отдаденост към семейството му и любовта му към Девин. Мисля, че любовта на Аслан към Девин беше крайъгълен камък за него. Защото преди Аслан да срещне Девин той не знаеше истинското значение на това да си семейство, нито да бъдеш обичан. Точно както Девин се научи да бъдат заедно и да останат заедно от Аслан. Освен това Аслан научи от съпругата си, че не трябва да носи сам грижата за хората, които обича, и че да си семейство означава да споделяш. Първоначално текстът, който пишеше на огледалото си, само за да подчертае опасността, която представлява за себе си и семейството си, се превърна в "Ние“ с Девин и стигна до точката на подчертаване на семейството. Точно както си го представяше; "Щастливо семейство." Докато най-големият му страх беше да не бъде като баща си Юсуф Сойкан, сега той се превърна в баща и любящ съпруг, когото всяко дете би искало. По време на този процес Аслан научи, че семейството не е само кръв, но и живот. Той видя, че не е възможно да стане семейство с всички, които са свързани по кръвна линия и че любовта и вярността са достатъчни, за да наречеш някого "моето семейство“. Въпреки че загуби брат си в този процес, той ще запази името му живо в сърцето си и в сина си завинаги. По този начин, докато това семейство и неговият син са щастливи, Джихан също ще бъде щастлив и винаги ще бъде с тях.
Джихан винаги ще остане много специален герой за мен. Според мен той е един от крайъгълните камъни на способността на Девин и Аслан да станат семейство и да бъдат щастливи днес. Неговата саможертва, любовта му към брат му и това, което направи за семейството си, бяха възхитителни за мен. Джихан знаеше много добре какво означава семейство, като човек, който никога не е изпитвал чувството за семейство. Защото той беше човек, който беше изгонен от любимото си семейство, пренебрегнат от майка си и хвърлен в тъмните ями след смъртта на баща си. Всичко, което искаше, беше да обича и да бъде обичан. Докато присъствието на Джихан беше щит за семейството, смъртта му се превърна в обединяващата сила на семейството. Според мен неговото и на баба Сехер напускане не само сплотява семейството, но и променя много хора. Докато задължителната заедност и връзката на интерес в семейството с баба Сехер изчезнаха, с Джихан се появи истинска лоялност. Защото семейството е разбрало, че техните близки трябва да бъдат ценени и да живеят, докато са живи, така както го правят сега, както Хюлия се опитва да прави в момента. Мисля, че Хюлия определено беше в челните редици на опитите за промяна. Точно когато Хюлия си помисли, че го е намерила, тя загуби Джихан и осъзна, че трябва да прегърне още по-здраво близките си.
Хюлия беше една от героините, чието развитие на характера ми хареса най-много. Тя никога не е била част от това семейство, винаги е искала да бъде управляващата сила на семейството или поне така си мислеше. Затова твърде късно разбра какво означава да си семейство и да се жертваш за семейството. Всъщност не я обвинявам за това. Гнилият характер на нейния съпруг, разхищението му от хора и жестокостта на света, в който живеят, накараха Хюлия да се превърне в чудовище. Това чудовище нарани най-много двама души: Лейла и Джихан!
Пристрастеността на Хюлия към властта я превърна в изключително контролиращ човек. Тя не приемаше истината, различна от тази, която знаеше, и затова не чу писъците на дъщеря си. Желанието на Лейля да установи собствен живот и да се отдалечи от майка си, тоест да пренебрегне авторитета на майка си, кара Хюлия да излезе извън контрол. Затова превърна живота на дъщеря си в ад. Двете най-големи събития, които отварят очите на Хюлия, са победата на Лейла и смъртта на Джихан. Оцелявайки въпреки всичко, Лейла показа на майка си предаността си към децата си като майка и че силата на жената идва от сърцето й, а не от парите или мъжете. Искаше да свали този дебел слой от сърцето на Хюлия с любов, но не се получи. За да забие това кораво сърце отново, трябваше да бъде разбито от болката на загубата на дете. Когато Хюлия погребваше сина си, тя се сети, че е майка ...
След смъртта на Джихан тази завеса пред очите на Хюлия изчезна напълно и тя се изправи очи в очи със себе си. Докато беше властолюбива и пристрастена към управлението чрез страх, тя започна да се променя и лекува в момента, в който осъзна, че истинската любов и мирното семейство са най-голямата печалба. Разбира се, Хюлия не е единственият човек, който започна да се лекува и да стане красив, има още един човек, който много се радвам да видя оздравял и да създаде семейство: Ямур, разбира се.
Според мен Ямур е най-добрият пример как човек може да оздравее и да стане красив с любов. Докато искаше да умре, тя отново се вкопчи в живота с любовта на сестра си. С безкрайната любов на Бедри тя имаше голямото и щастливо семейство, което винаги е искала. Ямур каза на Джейлян един ден: "Не се вълнувам от храната, а от храненето на семейна маса.“ Това е, което тя толкова много искаше да има - голямо, щастливо семейство. Най-накрая тя има съпруг, който я прегръща с любов, свекърва, която е най-милата на света, и семейство, което е по-голямо и по-щастливо, отколкото някога е искала. Нека винаги е щастлива.
Ще ми бъде наистина трудно да се сбогувам със семейната вселена. Първо бих искала да започна с две имена, които се завърнаха на екраните след много години. На първо място, беше съвсем различно удоволствие да видя Аслан Сойкан, създаден от Kъванч Taтлъту, като напълно различен герой, далеч от героите, които е играл досега, от главата до петите, с цялата му болка и страдание. Надяваме се да не се откъсва дълго време от екраните. За щастие Kъванч Taтлъту вдъхна живот на Аслан по време на нашето невероятно пътуване
Серенай Саръкая… Беше невероятно приятно да тръгна на това пътуване с нея. Въпреки, че Девин е много сложен герой с много сложен вътрешен свят, мисля, че Серенай Саръкая го изобрази чудесно. Плакахме с Девин и се смеехме с Девин, докато придружавахме всяка емоция на Девин по време на пътуването ни. Радвам се, че пътищата ни се пресякоха.
Мисля, че Серенай Саръкая и Къванч Татлъту имат страхотна хармония на екрана. Седмици наред гледах невероятно партньорство на екрана. Бях свидетел на много специална любов във всеки момент, надявам се да можем да ги гледаме отново.
Бих могла да опиша целия актьорски състав тук на няколко страници, защото "Нямаше нито един човек в този актьорски състав, за когото да си мислех, че не му се получава“. Гледахме великолепен актьорски рецитал, особено с ветерани актьори като Неджат Ишлер и Нур Сюрер. Поради тази причина бих искала да благодаря на кастинг директорите на сериала.
Сега да преминем към основния проблем... Мисля, че причината, поради която толкова много харесахме нашия сериал, беше, че всеки герой имаше различна история и дълбочина. Честно казано, в момента, в който си мислехме в първите епизоди, че ще бъде трудно да продължим този сериал след 15 епизода, силата и изтънчеността на писането на Хакан Бономо ни приветстваха. Той отвори историята толкова добре с къси пасове в тясна зона, че след известно време не можехме да си затворим устата, докато гледахме. Поради тази причина запазих най-голямата благодарност за него. Прекрасна история, с уникална гледна точка към понятието семейство, тя ни разказа толкова красиво за борбата на хора, които са наранени от миналото си и не могат да видят бъдещето си, да се съберат, че не можахме да сдържим сълзите си в последната сцена. Благодарение на нашия учител и според него на усилията на целия екип се радвам, че пътищата ни се пресякоха.
Така завърши нашето пътуване. Обичам щастливия край и ако беше иначе, щяхте да четете 2 параграфа за бунт. За щастие не се случи... С надеждата да се срещнем отново в една по-добра вселена, сбогом Сойкани... Никога няма да ви забравя.
Диве,
https://vk.com/feed?z=video-62215399_456244525%2F6d40794b7703d0a … _-62215399_279791
Имайте хубав ден, дружки
# 656
22 фев. 2024, 12:34 ч.
Здравейте Благодаря за споделеното Интересни неща сте публикували Айре честит лайк и коментар от Башак
As per Bulent Cankurt, Kivanc and Basak bought a farmhouse in Lüleburgaz, 1.5 hours away from Istanbul. They visit the home often and even hosted their friends Ozge Ozpirincci and Burak Yamanturk there
https://www.sabah.com.tr/yazarlar/gunaydin/cankurt/2024/02/22/ko … -ev-satin-aldilar
И едно клипче от боксовата вечер
https://www.instagram.com/reel/C3kwQEzIKra/?igsh=NTc4MTIwNjQ2YQ%3D%3D
Виж целия пост
As per Bulent Cankurt, Kivanc and Basak bought a farmhouse in Lüleburgaz, 1.5 hours away from Istanbul. They visit the home often and even hosted their friends Ozge Ozpirincci and Burak Yamanturk there
https://www.sabah.com.tr/yazarlar/gunaydin/cankurt/2024/02/22/ko … -ev-satin-aldilar
И едно клипче от боксовата вечер
https://www.instagram.com/reel/C3kwQEzIKra/?igsh=NTc4MTIwNjQ2YQ%3D%3D
# 657
22 фев. 2024, 12:52 ч.
Привеет
Благодаря ви за споделеното!!
KıvançTatlıtuğ & BasakDizerTatlituğ, които са известни с любовта си към животните, най-накрая реализираха мечтата си за селска къща, като купиха скромна селска къща в Люлебургаз, на 1,5 часа път от Истанбул. Двойката отива в дома си на село със сина си Курт Ефе при всяка възможност.
Фенче, много мерси, че си постнала анализа на БГ!! 
и това клипче май не е слагано
https://twitter.com/KT_Fans/status/1760165634447466990
.................................
Мустафа Гюмюш, фризьор в #aile за Kivanc „Несъмнено най-ценният актьор на Турция, какво чувство е да имам честта отново да работя с теб ❤️👑“ #kivanctatlitug За #aile: „Най-специалният проект в моята кариера. Означава много за мен. Гордея се, че завършвам такъв красив проект"
Виж целия пост
Благодаря ви за споделеното!!
KıvançTatlıtuğ & BasakDizerTatlituğ, които са известни с любовта си към животните, най-накрая реализираха мечтата си за селска къща, като купиха скромна селска къща в Люлебургаз, на 1,5 часа път от Истанбул. Двойката отива в дома си на село със сина си Курт Ефе при всяка възможност.
Фенче
, много мерси, че си постнала анализа на БГ!! и това клипче май не е слагано
https://twitter.com/KT_Fans/status/1760165634447466990
.................................
Мустафа Гюмюш, фризьор в #aile за Kivanc „Несъмнено най-ценният актьор на Турция, какво чувство е да имам честта отново да работя с теб ❤️👑“ #kivanctatlitug За #aile: „Най-специалният проект в моята кариера. Означава много за мен. Гордея се, че завършвам такъв красив проект"
# 659
22 фев. 2024, 21:26 ч.
Привет, момичета 🤗🤗🤗
Благодаря ви за всичко споделено.♥️
Статията я прочетох, но в момента въобще не мога да мисля 🤣🤣🤣
Ето за какво мечтаят някои фенове. 😛
Без проблем ще се справят 👍
По повод публикуваното от Ками 🤗😅
Лека от мен 🤗🤗🤗
Виж целия пост
Благодаря ви за всичко споделено.♥️
Статията я прочетох, но в момента въобще не мога да мисля 🤣🤣🤣
Ето за какво мечтаят някои фенове. 😛
Без проблем ще се справят 👍
По повод публикуваното от Ками 🤗😅
Лека от мен 🤗🤗🤗
Препоръчани теми