Много се радвам, че не само аз отварям с банковата карта наред.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 8)
- Публикувана: 17 ян. 2024, 08:30 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2024, 19:56 ч.
# 165
8 фев. 2024, 13:05 ч.
# 166
8 фев. 2024, 13:54 ч.
Уморена съм до неадекватност. Излизам рано сутринта, свършвам си работата и се прибирам. Заставам пред входната врата, свалям си очилата и поглеждам през шпионката. Отвън. Ще кажеш, че само със сканиране на ретината се влиза у нас. Естествено нищо не се случва. Мозъкът ми започва да осъзнава, че нещо не е наред. Натискам копчето за осветлението на стълбите. Посред бял ден, изобщо не се забелязва, че лампата е светната. Стигам до извода, че не се отваря вратата, защото няма ток. В този момент осъзнавам, че съм пред входната врата на апартамента и просто си отоврих, защото не е и заключено. Не съм чела книга, в която да се споменават подобни неща, телевизия не гледам, само някакви турски сапунки, в които скенери на ретина няма. Не знам откъде ми хрумна.
Сигурна съм, че някой ден ще се събудя в някоя паралелна вселена и ще се окаже, че съм била някоя бета версия пусната за експеримент.
Другата тъпотия от същия ден е, че си паркирах колата на паркинга, който е с бариера с камера. Открит паркинг, пешеходците минават покрай бариерата. Аз застанах пред камерата и чаках да се вдигне бариерата, за да изляза. Добре, че и там не се надупих да си сканирам ретината.
Виж целия пост
Сигурна съм, че някой ден ще се събудя в някоя паралелна вселена и ще се окаже, че съм била някоя бета версия пусната за експеримент.
Другата тъпотия от същия ден е, че си паркирах колата на паркинга, който е с бариера с камера. Открит паркинг, пешеходците минават покрай бариерата. Аз застанах пред камерата и чаках да се вдигне бариерата, за да изляза. Добре, че и там не се надупих да си сканирам ретината.
# 168
9 фев. 2024, 12:58 ч.
Аз пък се сетих за един период в живота си, когато при уговаряне на среща с някого, винаги си поглеждах ръката, все едно че си гледам часовника, който не е на ръката ми, понеже не нося часовници. Още по-смешното беше, че даже не се усещах, че правя това, докато не ми го каза мой колега, който естествено беше много озадачен.
И за друг случай се сетих. Преди години имах едно Рено, на което прозорците не се затваряха автоматично при напускане на колата и вечер, прибирайки се вкъщи, го паркирах зад блока, където е пълна тъмница. На следващия ден излизаме сутринта със сина ми да го водя на училище, сядам си спокойно и само чувам отзад, абе мамо да не сме си взели котка, без да си ми казала. Обръщам се и го виждам седнал отзад с една мръсна улична котка в скута си и веднага ми стана ясно какво е станало. Прозорецът на колата е останал отворен през нощта и писаната се е вмъкнала вътре, поспала си е доволно на задната седалка и естествено беше овършала навсякъде, ама кой да види предварително.
Виж целия пост
И за друг случай се сетих. Преди години имах едно Рено, на което прозорците не се затваряха автоматично при напускане на колата и вечер, прибирайки се вкъщи, го паркирах зад блока, където е пълна тъмница. На следващия ден излизаме сутринта със сина ми да го водя на училище, сядам си спокойно и само чувам отзад, абе мамо да не сме си взели котка, без да си ми казала. Обръщам се и го виждам седнал отзад с една мръсна улична котка в скута си и веднага ми стана ясно какво е станало. Прозорецът на колата е останал отворен през нощта и писаната се е вмъкнала вътре, поспала си е доволно на задната седалка и естествено беше овършала навсякъде, ама кой да види предварително.
# 169
9 фев. 2024, 13:39 ч.
Вчера на кръстовище, след което е обущарското ателие, в което трябва да занеса обувки: Спираме първа кола на червен светофар и аз като човек, силно ценящ времето, съзирам безценна възможност да спестя 30 секунди като скокна и отида до ателието, докато мъжът мине светофара и търси къде да спре.
Скачам самоотвержено бързо, дори си хващам зеленото човече, минавайки пред колата. В момента, в който стигнах тротоара, осъзнах, че обувките са в багажника. Вече ми беше червено и не можех да се върна към колата, а мъжът ми умираше от смях.
Виж целия пост
Скачам самоотвержено бързо, дори си хващам зеленото човече, минавайки пред колата. В момента, в който стигнах тротоара, осъзнах, че обувките са в багажника. Вече ми беше червено и не можех да се върна към колата, а мъжът ми умираше от смях.
# 170
10 фев. 2024, 13:01 ч.
Муня Натка ще пече нещо. Бърка там, уж точно 5 съставки на кръст, последно се добавя разтопено масло. Разбъркала съм всичко, разтопявам маслото внимателно в микровълновата, за да не го изтърва и да я опръска цялата (тук ще ме разберете, хич не е трудно да си го причиниш това 
). Пускам, спирам, проверявам и така няколко пъти. След последното спиране вече насипвам сместа във формички, ръся старателно сусам отгоре, псувам новите формички че са от много мек силикон обаче все пак ги слагам да се пекат. А маслото? Правилно се сетихте, стоеше си в микровълновата 
Виж целия пост
). Пускам, спирам, проверявам и така няколко пъти. След последното спиране вече насипвам сместа във формички, ръся старателно сусам отгоре, псувам новите формички че са от много мек силикон обаче все пак ги слагам да се пекат. А маслото? Правилно се сетихте, стоеше си в микровълновата
# 171
10 фев. 2024, 13:05 ч.
Натка, пробвай да разтопяваш на функция размразяване, а не на топлене.
Виж целия пост
# 172
10 фев. 2024, 13:24 ч.
На размразяване го правя, но беше малко количество и пак трудно да преценя, стават и така сакатлъци.
Виж целия пост
# 173
10 фев. 2024, 15:09 ч.
Скоро решавам да правя брауни, че детето искаше, правила съм го и преди по някаква рецепта в интернет, ама беше отдавна, та пак влизам в интернет и търся точна рецепта. Обаче на повечето, които откривам са в грамове, а не ми се търси сега къде съм прибрала кантара и продължавам да ровя за рецепта, която да е с чаши и лъжици за мерилки. През това време вече разтапям шоколада с маслото на котлона, това съм го запомнила. Намирам една започвам дословно да я следвам и слагам една чаша ОЛИО, брашно, какао и т.н. добавям и разтопеното МАСЛО с шоколад, пека и давам на детето да опита, като е готово. Яде доброто прасе. Аз вечерта решавам да опитам какво съм направила...мазно, мазно.
И тогава се усетих, че то в едната рецепта е масло, в другата олио ...пък аз и двете...
Виж целия пост
И тогава се усетих, че то в едната рецепта е масло, в другата олио ...пък аз и двете...
# 175
10 фев. 2024, 15:18 ч.
В коридора върху шкафа за обувки държа сгънати две-три платнени торбички за пазаруване, а върху тях стои автоматичния повод на кучето (едно голямо флекси). Не знам вече за кой път тръгвам на пазар и вместо торба взимам повода. Днес се усетих след като заключих вратата. Някой ден ще стигна до магазина, сигурна съм. 
Виж целия пост
# 176
10 фев. 2024, 19:15 ч.
Аз днес си правя заливката за мусаката - яйца,сода,сол,чер пипер,брашно, вода,магданоз и бъркам ли бъркам!
Но нещо не ми се получава,така както си я правя! 🤔 Бъркам и се чудя! В един момент загрях,че съм забравила киселото мляко 😂
Виж целия пост
Но нещо не ми се получава,така както си я правя! 🤔 Бъркам и се чудя! В един момент загрях,че съм забравила киселото мляко 😂
# 177
11 фев. 2024, 17:00 ч.
Днес пак бях на Витоша и разбира се паднах. Тоест, аз не паднах, а гледах колко е красиво небето...
Обаче мунското е, че 10 секунди след като съм си влязла на РАВНИЯ килим в хола си изкълчвам пръстите на десния крак и се пльосвам като талпа (Шепи, която се беше устремила да ми се гали реши, че е по-безопасно да избяга).
Хубавото е, че коляното спря да ме боли, кръвта на палеца ми засъхна и почти мога да си свивам пръстите. Е, свиването е съпроводено със зверска болка, ама...
Утре, ако чуете, че училището е паднало да не се учудите.
Виж целия пост
Обаче мунското е, че 10 секунди след като съм си влязла на РАВНИЯ килим в хола си изкълчвам пръстите на десния крак и се пльосвам като талпа (Шепи, която се беше устремила да ми се гали реши, че е по-безопасно да избяга).
Хубавото е, че коляното спря да ме боли, кръвта на палеца ми засъхна и почти мога да си свивам пръстите. Е, свиването е съпроводено със зверска болка, ама...
Утре, ако чуете, че училището е паднало да не се учудите.
# 178
11 фев. 2024, 17:24 ч.
Уф , като истинска бяла птица (патка) хванах с ръка включената преса да видя дали е топла. Ми топла беше . Сега съм с изгаряне 2 ра степен.
Виж целия пост
# 179
11 фев. 2024, 17:39 ч.
Колкоо пъти съм си изгаряла ушите и челото с преса..а помните ли едно време как се изправяхме с ютия, а?
Виж целия пост
Препоръчани теми