Номинации за най-голяма муня (тема 8)

Оттогава не ме е питал дали искам кафе.

Ако събере смелост,може за другото да те попита 😂😉

Имам познати, с които си правим подобни шеги, но не бих си го позволила с всеки.

Смее ли?

Веднъж така срещам бивш колега, разминаваме се на тротоара ама и двамата забързани, буквално се отминаваме докато се поздравим, без да се спираме. Колегата обаче набързо предлага да се видим на кафе. При което Натка рязко отвръща "А да бе, кафе, покани ме на бира като ще ме каниш!" Изхилваме се и двамата и всеки си продължава по пътя.
Както вече казах, не сме се спирали а вече се отминаваме с бодра крачка при тия реплики. Съответно те вече се разменят с подвикване. Това е в 5 и нещо следобед, на тротоара на централна улица, пълен естествено с хора. Физиономиите насреща ми бяха безценни

   С приятелки си бяхме изплагиатствали един лаф от един сериал. Много ни хареса: "Хайде да се видим на по кафе. Под кафе разбирам бира, а под бира - водка."

Пак съм аз и пак пека Същото нещо, със същите точно 5 (пет) съставки. Този път много внимавах да сложа маслото, не че не се изяде и без него предния път... и познайте какво?
Бакпулверът ми стои на плота, внимателно отмерен в една малка чашка Това естествено го видях като мина половината време за печене...
Добре че е кето печиво и вероятно няма да има особена разлика, то не бухва много. Но не знам вече да се смея ли със себе си или що.
5 неща са бе, не 25. В това число и бакпулверът, смятайте колко е сложно

И аз така от сто години правя класически кекс с шест яйца. Веднъж гледам нещо глетаво, смотано ми седи като го сипвам в тавата за печене. Бях забравила яйцата...изсипах обратно в купата, сложих яйца, то не се разбива, Абе бърках там нещо, после му се чудиха у дома що не е така пухкав както обикновено, аз се тюхках, че сигурно брашното е скапано...

Доста е атрактивно да забравиш яйцата, обикновено с тях се почва.
И аз реших снощи да си помогна, като изпържа каймата за днешната мусака. Направих я, изстудих я и като тръгнах да я прибирам в хладилника, се усетих, че не съм сложила сол. Днес я загрях с малко вода и я насолих, там нямаше драма. Като тръгнах да правя заливка, се оказа, че няма кисело мляко, изядохме я и без заливка.

Един много лош спомен имам от младите ми години. На около 22/3 години съм, живея сама и идва на гости, по- скоро по работа братовчетка ми от Варна. Тя е поне с 15 години по-възрастна и съответно, тя си има някакви работи за вършене, аз си ходя по купони, сборен пункт по някое време вечер. Знам, че на закуска много държи да има мляко. Прибирам се аз по нощите, слагам млековарката, пускам котлона и сааамо за малко си полягам на диванчето в кухнята. Събуждам се към 6ч. сутринта, не мога да дишам. Димна завеса навсякъде. Млякото отдавна е извряло и всичко се е напоило с тежката миризма на прегоряло. Млековарката е черна. Само, който е прегарял мляко знае за какво става дума. Години наред всички кухненски шкафове ми напомняха с аромата си за срама ми, който брах  сутринта да обяснявам на братовчедка ми какво е станало и подигравките на цялата рода.

Имала си късмет, че си се събудила...

Факт. Можех да си умра направо. Спаси ме един старовремски будилник, който незнайно защо съм го навила да звъни в 6. Щях и червата да си изкашлям, беше адско.

Ох, като казахте яйца, се сещам че аз и вчера се проявих, ние тук сме редовни все пак
Слагам яйца да се сварят. В яйцеварката са, какво може да се обърка и изобщо възможно ли е?? Муня Натка такива факти не я спират! Пробила съм ги надлежно, премерена водата точно, включвам аз и даже съм приготвила купа със студена вода да ги метна веднага в нея. И си върша други неща, тя нали ще се обади. Абе нещо много дълго време мина, знам горе-долу колко отнема, а пък не е изпискала.
Как да изписка, като мунята е натиснала не за варене, а за поддържане топли

Изтървала съм цяла тема. И си викам, какво ли става, чак пък такава суша за мунщини да има, я чакай да проверя
Последната седмица не съм се дънила много, опитвах се да съм супер организирана, че много задачи имах. Едната сутрин, обаче, отивам с колелото на работа и карам по един много широк тротоар, по който по принцип почти няма хора, хеле пък сутрин. Отдалече гледам една ромка с голяма метла, нещо рови в шумата отстрани на тротоара. Има предостатъчно място, ама като ги знам тези от чистотата колко са непредвидими и как изскачат на пътното платно, забавям за всеки случай. И така сравнително бавно минавам край нея, когато какво да видя - точно пред предното ми колело, на височина около горния му край, опъната тел! Набивам спирачки, викам си, айде, сега се претрепах, хвръкнаха телове, метли. А тя, да вземе да си ремонтира метлата и опънала тела от един пътен знак през целия тротоар. И клепа насреща, и ме гледа с лек укор, а аз се чудя да се смея, или да я овикам хубаво. Добре, че бях намалила, че само метлата пострада в крайна сметка.

И аз имам излагация с мляко и братовчедка на гости от преди близо 15 г. Не беше моя братовчедка, а на тогавашното ми гадже, с което живеехме заедно. Братовчедката никога не я бях виждала, нито бях говорила с нея по телефона/скайп. Живееше в чужбина. Идваше си в БГ за лятото и трябваше да спи у нас , защото беше с бебе и пътят за детето идваше твърде дълъг, ако след самолета се метнат директно на автобус за родното й място. Знаех, че е с бебе на около 1-2 години, но по онова време аз самата все още нямах дете и не предполагах, че детето може би не яде всички храни. Бях предвидила кисело мляко за него за закуска сутринта. Вечерята беше пилешко със зеленчуци. Мислех си, че все нещо от тези неща трябва да яде дете на 1-2 г. Е да, ама не. Братовчедката беше изумена как така не съм се сетила да купя прясно мляко за детето й. Аз пък бях изумена, че то кисело мляко не е яло, хляб не може да яде, пиле и зеленчуци - също. Изобщо не помня какво каза, че може да яде това дете, но се наложи да се примири с киселото мляко и малко обикновени бисквити, защото друго , което то яде вкъщи нямахме.  Беше вече късно за отворени магазини.  То пък киселото мляко взе, че му хареса на детето. А с братовчедката в последствие започнахме да се търсим по телефона за сладки приказки, така че нямаше сръдни. Загубихме контакт след като напуснах златното яйце на семейството.
Сега като го пиша този пост си мисля, че не съм била аз мунята. Толкова пък да не й мине през ум да каже по телефона на братовчед си да ми предаде каква храна да купя за детето й.

Отскоро - обърках кутиите и в сместа за палачинките вместо кафява захар сложих сусам Усетих се на време все пак и добавих и захарта, но станаха малко странни палачинки със сусам.