от мен/`щото разбрах, че друго не пие 
/Да питам аз обаче,ти всичките Пловдивски мами ли броиш,че то имаме една в Швейцария,една в Белгия и една в САЩ/те че са си наши,наши са си...ама незнам дали ще са на линия за срещата 
/...както и тези дето не се разписват.../,та затова идеята на Недка за ЛС ми се видя доста разумна.....та ако иска,да каже накой е пратила известие...пък аз/и ако има и други желаещи да поразпратим още,за да има по-голяма гласност идеята..........
А бирата ще я пиина с кеф. 
слагам 2 сухара, малко масълце и сиренце и с вода. Но в повечето случай едвам изяжда половината, че и кърма не иска всеки път 
А как хубаво се захрани.....ох. 
И по мой сметки и кантари е около 7,5кг. 
ми здраве надявам се всичко да е наред с Мариян и вече да си се поуспокоила! 
...Гледахме я първите 40 дена в София, а после цели пет месеца на село. От ноември месец сме отново у дома. Гледаме се сами, тати е много често в командировки.... Според педиатърката ни сме слабички, а според мен по скоро сме високи- в началото на осми месец беше 73см. Имаме си две зъбчета, сега чакаме третото. Мими не обича да спи много през деня, дремва два три пъти по за 30 40 мин. , но пък вечер спи непробудно. Лази, ходи с проходилката, скача в нея и се изправя самичка...Обича да "говори"..да да, баба, бубу, а за пръв път каза мама на атанасов ден...Много обича да заспива като се приспива сама с еее...ооо...ааа...Пляска с ръце, и маха за здравей и чао ама само когато тя си иска...дава боц...и не иска да седи на гърнето...Любимата и играчка е едно плюшено пате...което казва папапа и което Мими гледа и се смее всеки път когато я питаме Къде е патенцето...С кафеви очи и черна коса...това последното го написах, защото още съм под впечатленията от албумчето maiski...прекрасни деца... 
е това е за мими...
и още се храним 5 пъти на ден. 
Пиши често и чакаме снимки! Кажи вече добри новини-дойде ли си твоя мъж и всичко с него наред ли е?
Омита я с кеф,но Жули и без това няма проблем с яденето Ще взема сега и кус кус на Плазмон. Не сме те забравили!
честито на месечинките ни, желая им много здраве и любов 
Аз не мога да се справя с такава ситуация със сигурност.
И незнам вече кога и как да го давам... и толкова ли е важен? 
/:ние сме в Бг през май до 1 юни и после през август...Ама много луда тая госпожичка-като я гледам как вилнее...супер рокля си и оплела-шапка ти свалям.И много хубаво ми стана,че ме ''виждате'' в розово,защото аз все съм си мислела,че съм в сиво-черно-бяло и хич не ми беше драго.Но сега-край-слагам розовите очила! и вече ме е срам от самата себе си.А лято идва и нищо не ми става.Препоръчани теми
