Момичета, не се опитвам да изглеждам като някаква корава жена, която няма страх от нищо. Аз просто усещах, че всичко е наред и този човек не представлява никаква заплаха. Освен това съм израснала в стара къща с високи тавани и огромни врати, където странните шумове и събития си бяха ежедневие и до някаква степен съм им свикнала. Когато прадядо ми е строил къщата в началото на ХХ век, тя е била извън града, когато аз се родих - си беше в центъра. Нашите твърдяха, че била построена върху турско гробище и прабаба разказвала, че всяка нощ вижда забулена жена, която бавно пресича двора. Викала и "ханъмата". Аз никога не съм я виждала.
Но всяка вечер заспивах на фона на гласове на хора, които разговаряха на непознат език, а клоните на мъртвото дърво в двора се удряха в прозорците ми от напора на вятъра. Много години по-късно, след като къщата ни вече беше разрушена, осъзнах, че клоните на дървото няма как да са се блъскали в прозореца, защото дървото беше на поне пет метра от къщата. Не беше отсечено, защото между него и къщата ни нашите бяха опънали въжетата за простиране. Но и до сега мога ясно да си спомня мъртвите клони, които почукват по прозореца, докато аз се унасям.
Аууу,адски интересно и необичайно,спор няма ..
А тази къща към момента същетвува ли?: И в центъра на София ли е?