За изхождането, закаляването и кърменето на поискване - част 2

 не бях влизала скоро в горичка, добре че пусна линк да почета това онова -  а това с тоалетната кресло е просто убийствена  едвам спрях да се смея , но ако му направя и тази екстра на мъжа ми и както си седи по цял ден пред телевизора сложил слушалки случайно да не му нарушим спокойствието и да изпусне някой новина - та това означава да не мърда от хола нон стоп / на него хич няма да му е зле / просто не е за хора като нас айде да го кажа по този начин
а за това че нестава за апартамент имах в предвид че сле дтова за да се ползва там по предназначение нали се затрупваше в сенце и от това ще се лишим  , ние на село сме си с природна тоялетна - даже две - едната е за възрастните седящя че баба ми неможеше да кляка вече на преклонна възраст , едната клечаща за нас и винаги си е била чистичка и не ме е било нито срам да я предложа на някой нуждаещ се като е нагсти нито пък съм си мислила еха да имахме канализациика и да си сложим една вкъщи вътре
удобно е даже нощем ако ти се приходи се е цяло приключение - нещо се шмугне в храста и ти скочиш  , или пък забравиш да си легнеш след това и поседнеш на пейчицата на приказка с домочадието слушайки щурците а наоколо минава отвреме навреме по някоя светулка просветкайки ... спали сме и навън в каручката на дядо цялата покрита със сенце  сега небих легнала и да ме боцка но в детските ми години това си беше голямо преживяване .... взех да си спомням много красиви моменти и ми е жал че незнам дали ще мога да предоставя възможност и на моите деца да ги изживеят 

  О да и аз израстнах летните ваканции на село, беше си супер...

Знаете ли, ако днес има някой да изкарва до 80+ години то е защото в детството си е живял(а) извън града в условия на чиста храна, вода, въздух, движение, не е ползвал(а) порцеланов трон... и е отгледан(а) без памперси 

А днешните хора, със стреса, хамбургерите, колата, обездвижването, консервантите в храните, GSM-ите... въобще не ги виждам и до 60 да изкарат. Но когато посочиш това на някого той си казва -- "точно на мен пък няма да се случи"... и си кара както си знае.

   Прав си да знаеш. Баба ми е на 88 г. и все още копае на село двора, майка ми не успява да се справи.... като нея..
   С изхождането ние сме си супер напоследък, рядко имаме пропуск. Омръзна ми обаче да ги издържам аз, а и с две става по - трудно. Проблема е че сме доста финни  и гърнетата са ни големи. Задничетата им пропадат. Дайте съвет?

аила знам ли ако ги подпреш поне и само да ги придържаш нестава ли  , виждала съм и малки гърненца но знам ли моята дупенделска като си е дундеста да не ми изглеждат малки само  , ние даже се бяхме понаакали онзи ден че един асортимент предложих дето докато го изчисти доста зор видя    и целите и дрехи малееее  , бях я накиприла с една красива рокля и бял чоропогащник и ела да видиш сега е като тигров - немога да го изпера  , взела съм си вениш че казаха че махало добре такъв вид петна

а дълголетието си е ген до голяма степен, но и след това до начин на живот определено , в родопите какви баби съм виждала с по няколко бали сено на гърба си пренасят и то километри  , няможеш да им дадеш 90 години - но кожата им се сбръчква там по рано може би от отрудения живот иначе са здрави и силни

аз затова обичам да се мотаем колкото може по дълго време лятото там и макар че не е толкова удобно защото вилата ни не е голям лукс и като си с малко дете си иска повече грижи но досега съм успявала да се справя винаги и дори ни е било уютно , много е успокояващо да си сред природата , пасат си елени по ливадите-  е преди зимата  една мечка беше решила да слезе да се запаси и сднала на пейчиците от пънчета отпред пред верандата на вилата и седиии а ние вътре преглъщаме защото си нямаме идея каво може да и дойде наум , не минава ден в който не срещеме всякакви интересни животинки и после си го обсъждаме , а вечер на чаша винце до каминката да се напечеш че вън стуууд става

Виж каква тема бях пуснал преди време. Особено ми направи впечатление този постинг:
"Майка ми казва, че когато била на 10 - 11 годинки помни, че в тяхното село е имало 13 души над 100 години. Това е село Тракиец, Хасковско - в полите на Източните Родопи. Селото не е било от богатите села и хората са се хранили с проста, еднообразна храна. Често са ядяли булгур - едро смляни житени зърна и от него са готвели каша. Също - гледали са много овце - всяко домакинство е имало овце. Съответно - сирене, мляко, масло (без консерванти ) Много са се движели - защото са нямали асансьори и леки коли. А - и не са били нервни - нямали са часовници на ръцете си.
Селото не е голямо. Това го помни от майка си.

Това, което аз помня е, че ми правеше впечатление, че хората от селото бяха много дружелюбни, отворени, слънчеви. Благи хора. Заведох веднъж един французин през 80-те години - той следваше българистика. И после като ми каза за впечатленията си ми каза: "Обиколил съм цяла Европа, но такива благи хора не съм виждал - искрени, естественни. От тях лъха някакъв здравословен наивизъм" Имаше предвид искренността и доверчивастта. Имат обичай - където и да отидеш на гости на изпращане ти пълнят чантата (или джобовете на децата) с неща, които си произвеждат от двора - сливи, плодове, някои бонбонки.
Като дете ми беше любимо място да ходя там. И неволно сравнявах с други места, където ходех - хората бяха различни. Особенно в полските села. Едни такива студени, смектаджии ... Имам наблюдения от едно от пазарджишките села - големи къщи, затворени в себе си хора, само за домати и пари говорят. А общественните им сгради - никакви ги няма. Нямаха читалище, църквата им - като барака ... А в онова село къщите бяха малки и бедни, а общественните сгради - големи. Имаха читалище с голям театрален салон и голяма библиотека!!! В онези години си мислех, че общесвенните сгради могат да бъдат критерий за духовността на хората - защото те разкриват задружността и общественния дух.
това помня аз. Познавах един - двама души, за които се казваше, че бяха над 100 години. Това беше през 70-те години на миналия век.
Сега в това село живеят предимно турци - изселници, а българи вече почти няма - изселиха се из градовете..."

  ЕЕеее аз съм от Пазарджик !!!! 

здравейте и от мен! отдавна не съм писала, но ви чета. мисля, че тези времена, за които говориш са отминали безвъзмездно. и моята прабаба живя до 95 години, работеше до последно в градината, плетеше и готвеше. но по-важното е, че беше най-милият човек, когото познавам. съжалявам, че я няма сега да я попитам за това с какво са хранели децата навремето и от кога са започвали да ги издържат. сигурна съм, че щяхме да намерим много сходни идеи. поздрави на всички!!! 

Колко е вярно това, нали. След като отмина вълната на американизацията с масовото навлизане на памперсите, електронните игри, порнографията, полуфабрикатите, хамбургерите, храни с консерванти и плодове-мутанти,  някои по-осъзнати хора започнаха да виждат и последствията -- от страна с най-много дълголетници се наредихме сред най-болните. Вече сме в челните редици по смъртност от сърдечни болести и рак. Детската престъпност рязко се увеличи, децата са обхванати от фобии и страхове.

Мнозина от тези осъзнати родители потърсиха изход от тази лудост и го намериха... в добре забравеното старо: живот в къща в близост до природата, ежедневен труд със земята, отглеждане на екологична храна, наторена с естествен компост, раждане у дома, израстване на детето с ЕБХ, кърмене ...

Когато едно семейство живее по този начин, се пестят пари и така хората имат повече време да прекарват заедно, защото не се налага да се работи по 8-10 часа за да се плащат сметки и големи разходи. Ще ви дам пример с нас, защото е нещо, което със сигурност знам.

Годишната ни нуждата ни от пари се състои от:

• Интернет + телефон -- 456 лв.
• Автомобил (застраховки, ремонти, газ) -- 600 лв.
• Безфосфатни перилни препарати -- 70 лв.
• Градина (наилон за парник, маркучи, семена и др.) -- 140 лв.
• Храна -- 720 лв.
• Други -- 500 лв.

Всичко това прави 2500 лв. годишно. За вода, парно, топла вода не плащаме. За Самуил практически няма никакви разходи, нито за памперси, нито за каши. Това се равнява на 100 лв. за мен и Мирена да изработим за месеца. Тя превежда по 2 часа дневно докато аз работя по интернет. В останалото време се занимаваме с любимите си занимания -- градинарство, разходки в околността, събиране на билки, гъби, плодове, сушене, писане по форумите, преводи на интересни статии и книги или просто сме заедно да слушаме музика или четем. Това не е утопия и е възможно, уверявам всички. Изглежда човек в града не може да вдигне глава от сметки и борчове, затова не вижда алтернативата...

Прощавайте, че се отклоних от темата, но смятам, че ЕБХ става най-добре ако майката има свободното време да се отдаде на детето си и да го гледа на двора през лятото.

         Да, но не всеки може да работи от вкъщи, а и покупката на жилище и земя също не  е евтино...
         Таткото ни редовно има моменти когато с носталгия се сеща как лятото поливал на село бос и казва че му е писнало от София и си иска пак на село. Аз честно да си призная обожавах да съм на село и сега обичам да ходя и да съм сред природата, но не бих могла да живея постоянно там, още повече, че всичките ми приятели са тук.

100 лв. на месец винаги ще намериш начин да изкараш дори като прислужница и то без да работиш 22 дена х 8 часа.

Новото място ще те дари с нови приятели. Не само това, ти ще се промениш, мислите ти ще потекат в друга насока и като се върнеш след няколко години при старите ти приятели ще осъзнаеш колко си се променила. Аз като отида в София и се видя с тях ми говорят за бизнеси, за пазаруване, показват ми новите си мебели или видеокамера -- все неща, които са ми вече чужди...

А жилище има за всеки, стига да не иска да е непременно в София. До преди да влезем в евросъюза обзаведени масивни къщи около Търново се продаваха по 7000-8000 лв.
Но дори и сега не е толкова скъпо, например напълно завършени сглобяеми къщички  струват 440 лв. на квадрат. А Земята в района около мен върви по 1000-1500 лв. декара, така че за 25000 лв. можеш да живееш в тази къща с огромен двор. В София за тези пари дори мухлясала боксионера в Люлин не можеш да си купиш.

Аз не бих могла да живея с годишен доход от 2500лв, дори и на село. Много ви се радвам на теб и Мирянка и ви се възхищавам как намирате удоволствие в дребните неща, но аз определено не съм такъв човек. Определено градинарството, разходките, събирането на билки, преводите и писането във форума не биха ми били достатъчни, за да се чувствам пълноценно живееща. Дори и да отида да живея на село (което е мечтата на съпруга му, който между другото би бил възхитен от семейния ти бюджет и изобщо начина на живот, ако му дам да прочете поста ти), не бих могла да скъсам окончателно с града и изкушенията му. Признавам си.
Да, всичко ново е добре забравеното старо, но никога не е абсолютно същото старо, защото все пак света се развива и си мисля, че не можем да не вземем това предвид. Може би аз не съм толкова "узряла" да се откажа от новото в толкова голяма степен, колкото ти си го направил.
Но и аз като теб вярвам в ЕБХ и разните му там други "естествени" аспекти на родителството, а и не само, и смятам, че намирам начин да ги практикувам добре и в града.

Ние не правим всичко това от глезотия, нова мода или бягство от реалността. Хора като нас го правят, защото знаят -- това е единственият възможен изход за човечеството и за децата ни.
Когато човек осъзнае, че със сегашният си начин на живот той е враг на майката Земя и сам реже клона, на който седи той и децата му, вече не мисли кое му е угодно и комфортно, а как да стане невредоносен в действия, думи и мисли. Това изключва да продължи по стария разрушителен консуматорски начин на живот...

Ще ви припомня само какво съм виждал в броеве на National Geographic от началото на 70-те години: статии с визия за бъдещото човечество (разбирай сега), което контролира климата, овладяло е стихиите на природата и живее живот на изобилие и без болести. Уви, днес реалността в 21-ви век е точно противоположната, защото улицата, по която е поело човечеството се оказа задънена...

Всички цивилизации преди нас са вярвали че ще пребъдват вовеки с начина си на живот. Ала от тях днес са останали само прах и руини и все по-сериозни гласове се надигат, че нашата също е на ред.

Аз не го и твърдя. Много добре разбирам защо го правите и уважавам избора ви. Споделям и притесненията ти за майката Земя и в рамките на своята осъзнатост, възможности и потребности се старая да бъда колкото се може по- малко пряк или косвен консуматор на природни ресурси. Това, което всъщност исках да ти кажа с предния си пост е, че ЕБХ (все пак темата е за това, нали?) може да се прави добре и в града.
Ако искаш, заповядай в тематаЗелени идеи за домашна употреба. Сигурна съм, че ще дадеш добри идеи.

Ludmil,
Надявам се от все сърце да е чисто там, където сте вие. Че тъкмо вчера четох в Ecologist за една англичанка, на която семейството се преместило на село да живее сред природата и тя започнала зловещо да боледува от неясни болести години наред, докато не се оказало, че комшиите си пръскат нивите с пестициди като за световно. Хората си вадели хляба със земеделие и законът не им забранявал да си пръскат собствената земя, ако ще й под прозореца й да минава тракторът.
Тази жена всъщност е предприела еднолична кампания, която е довела години по-късно до промени взаконодателството за използване на пестициди в Англия - но дотогава е документирала какви ли не болести у хората в селските райони. А и пестицидите се разпространяват на голямо разстояние и живеят дълго - ДДТ е забранен през 1972 и все още се открива в кръвта на някои хора.
Замърсяванията за съжаление не стоят на едно място, а се разпространяват по водата, въздуха и почвите. Земята, на която живеем е една, и за съжаление не съм убедена че хората живеещи на село я пазят повече от тези в града.
Не съм убедена и че като се измести на село, човек решава всички здравословни проблеми на семейството си, причинени от замърсяване. Затова вместо да убеждаваме хората колко страхотно сме постъпили, май трябва по-скоро да се замислим какво можем да направим още - наистина колкото повече хора активно предприемат нещо, търсят си правата и им се чува гласът, толкова по-голям е шансът да се подобряват нещата.
Промените стават благодарение на хора като тази жена, които посвещават години от живота си на това да не си мълчат и да накарат някой да вземе мерки, а не толкова благодарение на тези, които мислят, че са спасили себе си и семейството си от проблемите и това им е достатъчно.