Та купих гърнето и започнах бавно, тъпо и упорито през зимните месеци да го слагам винаги след сън, малко след хранене или след като сме се прибрали от дълга разходка. Личния пример също помогна, мама отива до тоалетна и Мартин сяда на гърнето. През лятото окончателно махнах дневния памперс, тук е момента да вмъкна, че и възпитателките в яслата малко или много ми съдействаха и го слагаха редовно на гърне там.
С нощния също се сбогува, вечер преди лягане задължително има "пиш-стоп"; аварии стават, ако вечерта е пил много вода или е сукал по-често и аз не успея да реагирам бързо да го сложа на гърнето, като се размрънка насън.
Та така с късното започване, при следващото бебе живот и здраве ще съм си у дома, няма да го давам на ясла през първата година, така че ще имам всичкото време на света да събера опит и с ранните тренировки
Важен момент е да е налице подкрепата на половинката, моят в началото не вярваше съвсем в каузата, но сега се дуе и перчи, че има дългокърмено дете и което е станало "сухо" преди да е навършило 2 години
На всички мами мога само да препоръчам да имат много търпение и да не се кахърят за локвичките по килимите или мебелите, има по-трагични неща на света от една бебешка локвичка