И аз искам бебе,но не така....

Мда, щом даже и тема имаш-значи си го мислиш вече по някакъв начин, права е Рожбето.
Пък казваш-контактите ви не са чести сега точно-та може и да не целите момента, разбира се.Ей за това са тестовете-на помощ идват.Аз бях така дълъг период-рядко секс, а не съм Дева Мария все пак.....
Успех ти желая!Скоро да се похвалиш!

rushsf   - много ти се радвам и искрено ти завиждам, за това, че не си психясала като повечето от нас!
От сърце ти пожелавам в най-скоро време да видиш двете чертички! 

Много хубаво щеше да бъде, ако всяка от нас забременяваше в момента, в който реши че е готова за бебе. На кого му е притрябвало да се затормозява с температури, термометри, следене ову-та, прегледи и прочее.. Просто щеше да е страхотно при всички бебето да дойде след споделена нежност с любимия.
Да ама не, не става винаги така...
Естествено най-полезния вариант е да не се затормозяваш излишно, да не ти става това идея-фикс, да не си блъскаш главата защо не стана и този месец... Но такава е женската психика... след време започва да се терзае ..

След 6-8-9 месеца неуспехи тичайте на изследвания, без това да води до паника... за съжаление в някои случаи има скрити зайци в храстите

УСПЕХ на всички в бебеправенето!

rushsf браво. поздравления за това, че бебето не ти е фикс идея. искам първо да отговоря на конкретните ти въпроси. самият факт че си се регистрирала тук, прочела си всички важни теми, следиш темите на момичетата и дори публикуваш мнения говори достатъчно че наистина искаш бебе. А дали бебе ще стане без никакви допълнителни действия от твоя страна - никой не може да ти отговори. сама ще го разбереш след време. никой, ама никой не може да ти каже "да, след като не го мислиш, ще стане!" просто няма гаранция.

а сега с риск да бъда оплюта ще изразя едно малко по-различно мнение.


а ако не е наред? и всичката любов и секс на света няма да ти помогнат. и тъй като виждам че си интелигентна, а и сама казваш, че си изчела важните теми, най-вероятно си наясно кога ти е горе долу овулацията, така че дали "нередовните контакти" биха могли да са ти успокоение за това че не е станало можеш само ти да прецениш.

искрено ти пожелавам дано никога не стигаш до момента в който бебето или по-скоро липсата на такова стане доминиращата мисъл в съзнанието ти. дано никога не разбереш какво е болката, разочарованието и гнева след поредния неуспех. дано никога не започнеш да си задаваш въпроса "какво не ми е наред" или "защо господ ме наказва така?". дано никога не изпиташ панически задушаващ страх от мисълта, че на мъжа който обичаш с цялото си сърце в един момент ще му писне и ще те зареже заради някоя която ще може да му даде това което ти не можеш, а той иска толкова много...

и тъй като заглавието е "и аз искам бебе, но не така", под "така" явно визирайки меренето на Т, следенето на ОВУ и т.н. ще си позволя още един коментар. Нали не мислиш че има някой който иска бебе ТАКА?? всяко момиче е искало или си е мислело, че когато реши да стане майка, това ще е най-лесното и най-естественото нещо на света... като дишането например. нали не мислиш че това е била моята представа за забременяване? но такъв е живота.. за някои е лесно, за други не. никой не знае как ще се развият нещата при теб - може още утре да си бременна, може дори в момента да си бременна, и аз ти го пожелавам! просто някои от нас са притиснати до стената и последното от което имаме нужда е да ни се навира в лицето колко са спокойни другите и как от нищо не им пука. дали ще вземеш нещата в свои ръце зависи само и единствено от теб.  дано не съм засегнала някого, не беше това целта ми.

И аз съм от тези,чието ежедневие не се нарушава от правенето на бебе,затова и не го мисля. Оставила съм нещата на естествения им ход. Не си следя овулацията,не си меря температурата,не си изследвам тялото за евентуални симптоми. Със съпруга ми не правим секс толкова често, нито всеки ден,нито дори през ден.Правим секс,когато имаме желание. И двамата искаме бебе, но някак си така,по поръчка не ни се прави секс. На втория месец откакто спряхме да се пазим,бебето стана,но за съжаление завърши злощастно с аборт в 5-та г.с. Та именно затова влязох тук и се зачетох в този форум. Един път вече изказах мнение относно абсурдността на това плануване,но то не включваше жени с доказан проблем за забременяване /разбира се,че трябва да се следят стриктно/ , а такива,които виждат втора черта на теста след 1 час и правят мелодрама от това и разни подобни. Аз разсъждавам по следния начин-може и да не ми е писано да имам дете.Коя съм аз,че да насилвам природата?! Бих пробвала ин витро в такъв случай.Бих осиновила дете дори и пак бих се реализирала като майка. Но и за секунда не си помислям дори,че съпругът ми би си тръгнал,ако не мога да му дам дете. Защото това,което ни е събрало, е ЛЮБОВ. Децата се правят именно от любов,с любов и заради любов. Ако от нашата любов се роди дете,ще бъда най-щастливата жена на света. Пожелавам го от сърце на всички вас-не се натоварвайте с излишни притеснения,отрицателни емоции....вярвайте в ЛЮБОВТА.....оставете нещата просто да се случват....и те наистина се случват!

Следя внимателно какво ми отговаряте,дами.Благодаря ви за съветите и милите думи.
Да,искам бебе,но ние наистина все още не сме толкова често заедно,което до 2 месеца ще се промени.И да знам кога ми е точно овулацията,никаква гаранция няма,че точно тогава ще може да бъдем заедно-най-много да ме хване яд.
Зная,че има доста момичета,които за съжаление правят опити за бебе от повечко месеци и разбирам мерките,които предприемат да разберат защо не става,кога ще стане и т.н.
Става дума за другите,които от първия месец започват с ония тормозещи процедури.Чета им темите и ме хваща шубето,че си развявам парцалите и разчитам само на добрия стар секс.
Както и да.Докато не заживеем заедно със сигурност няма да си мръдна пръста.След това ако пак нищо не става 2-3 месеца,ще се замисля.

При мен се получи на втория месец, тъй като в момента в който решихме, че ще правим бебче и аз като теб и идея си нямах кога съм в овулация, как да разбера и т.н. Просто си мислех, че към средата на цикъла ще да е и така. Като не стана първия месец ми мина веднага мисълта, че не мога да забременея, че нещо ми има и кви ли не глупости. Прочетох за цирвикалната слуз и след няколко дни забелязах присъствието й. Опитахме тогава и ето ме сега.    Така че не се вманиячавай, но все пак виж кога горе-долу може да стане. Защото като изпуснеш тези 1-2 дни после секса си е само за удоволствие. 

Здравей rushsf.
Да се включа и аз в тази тема, защото ми хареса  . Аз също съм като теб  и искам бебе, но още не съм се вманиачила, не правя нищо по-специално/като мерене на температура и т.н./, освен основното да се наслаждавам на любовта и на хубавите мигове. Започнах да чета повече по въпроса, а тук в този форум има много информация, която ми е полезна.Просто го решихме от скоро и почнахме да правим опити, но съм наясно, че е твърде рано за резултат. Ако стане добре дошло , ако пък не опитите продължават. Успех на теб и на всички момичета от форума и се надявам скоро да се похвалим с добрата новина

Според мен постъпваш много правилно.Аз пет години мерих Т , правих тестове , ходих по прегледи , изпих всички възможни лекарства.... и нищо.В крайна сметка се оказа че проблем нямам, а има съпруга ми. Забременях ин витро и от линийката ми се вижда резултата.Не се вманиачавай в това, да забременееш на всяка цена, както повечето правим.Просто се отпусни . Желая ти успех и положителен тест в скоро време 

И аз си мислех, че редовния контакт е важен.
Мъжът ми все пътуваше в командировка и едва ли ни се случваше да правим секс в подходящите дни.
След като спря да пътува на 6 месец дойде чаканата бременност.
Но за мое най- голямо учудване веше в месец, в който бяхме правили само два пъти секс.
Така, че не се знае. Както се казва когато е писано.