Писах го в друга тема, но ще го напиша и тук. В седми клас, заведох детето на ден на отворени врати на едно училище с много висок бал и коментарът на съпруга ми беше - нямало смисъл да го водя, то магаре и космос. Въпреки всичко дадох всичко от себе си, работих усилено с детето и успя да изкара високи оценки и още на първо класиране влезе, където искаше.
Искам детето да расте със самочувствие, да отстоява себе си. Репликата "Не ми преговаряй" ме влудява. Казах му на бащата, че не може да му казва така, че детето е личност и трябва да има право и да знае, че има право да изразява мнението си.
За рождените дни как се държи ме питаха по-горе. Как се държи, нормално. Бях писала, че за Коледа му подари скъп компютър, дето уж е проблем висенето пред устройството. Може би компенсира със скъпи подаръци, любов ли си купува така, не знам. Аз му взех страхотна енциклопедия за танкове. Той обича танкове, книгата е на английски, та хем да си упражнява езика, хем да му е интересна и темата, с която ще я упражнява.