Въпросът на Сократ: „Жената или детето?“

  • 5 226
  • 137
# 60
Магдена, публикувах без да погледна и автокоректорът пак се е задействал - от потерите.
Виж целия пост
# 61
Гледах в един филм, един човек беше скрил евреи - възрастни и деца,  в мазето на дървената си къща. Дойдоха германците на проверка, обаче в мазето едното беше бебе и точно тогава се разрева. И разстреляха всички, и големи, малки, и домакина.
Та за този случай много съм си мислила: дали би имало човек, който да удуши бебето, но да се спасят 10 човека? Какво сърце трябва да има, за да направи това, което ще спаси 10 живота?
Чувала съм случаи са оставени бебета по пътя от бежанци навремето. Съвсем мънички бебчета. Трябвало е бързо да се бяга, имало е много по-големи дечица, трябвало е да се спасява живота на множеството. Бебенцата плачат, няма мляко и просто са оставяни по пътя.
Георги Господинов описва подобна история в един от романите си. Многодетна майка, вдовица, оставя на пътя най-малкото. Сестричката му по-късно се връща тайно от майка си да го прибере.
В най-трудни времена май най-мъничките са имали най-малък шанс.
Виж целия пост
# 62
В "Изборът на Софи" беше подобна дилема, кое от двете деца да избере и да спаси майката. Избор беше логичен, но това не го направи по-малко трагичен.
Виж целия пост
# 63
Ето друга гадна история, също истинска, от последните 20-тина години. Дядо води внука си, май беше към 7-8 годишен, да го вози на трактор на полето. И изведнъж се отприщва някакъв бент и тръгва голяма вода. Дядото успява да изплува, но внукът се удавя.

Честно, ако, пази боже, нещо такова ми се случи, ще се гмуркам да го търся, ще пукна, но няма да изляза жива, ако детето се удави. Вие представяте ли си този дядо после как отива при сина или дъщерята и разказва какво е станало? И как живее после до дълбоки старини?
Ужасии всякакви... Бай, бабо, да не те среща мечката.

За мен детето е на първо място, поне в днешно време.
Виж целия пост
# 64
Не знаем със сигурност дали дядото не е опитал да спаси детето. Понякога усилията не се увенчават с успех.
Не знам дали щях да бъда на друго мнение, ако имах деца, но сега приемам смъртта просто като естествен етап от живота. Рано или късно застига всеки и това е нормално.
Виж целия пост
# 65
приемам смъртта просто като естествен етап от живота. Рано или късно застига всеки и това е нормално.
Така е , но всеки иска да си отиде преди детето.
Виж целия пост
# 66
Някога наистина говорим за екстремни ситуации и тежък живот. Но много от ситуациите днес са провокирани от липса на елементарни знания и усет за живота. Примерът с детето, което жената да не вземе с нея на работа е абсурден,  не може човек да живее подчинявайки се на такива "вярвания" с цел да предпази детето, но други ситуации са си чиста безотговорност примера с двете деца и спасяващия, който просто трябва да пусне едното. Кой нормален родител позволява децата да отидат толкова дълбоко и да изпусне контрола на ситуацията.  Едно дете ако играе на брега, на плитко, няма как да се стигне до такава ситуация и последващия избор. А рисково поведение се вижда постоянно, незнам на какво разчитат хората. Редовно ми се "обръща" сърцето, като видя деца в морето навътре, като деца търчат в метростанцията и родителя гледа и нищо не прави. Дете на около 4 години реален пример отива след линията и се навежда и гледа дали идва метрото, като преди това търчи по стълбите и баща му иначе дори костюмиран, слиза доста след него, не издържах и се намесих. Случаят от вчера, който кой знае колко струва на данъкоплатците, защото двама безотговорници остават малко дете без надзор.  Някога поне да имали някакви инстинкти за оцеляване, днес потресаваща неадекватност.
Виж целия пост
# 67
Не знам до колко е истина, че този въпрос е бил поставян от Сократ. На мен даденият отговор много ми напомня за манталитета на хора от определен етнос, които разсъждават по подобен начин, а именно - какво толкова, ще си направим друго дете.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.
Виж целия пост
# 68
Не знам до колко е истина, че този въпрос е бил поставян от Сократ. На мен даденият отговор много ми напомня за манталитета на хора от определен етнос, които разсъждават по подобен начин, а именно - какво толкова, ще си направим друго дете.
Мисля, че всички нормални хора, ще спасят първо детето си.

Мислиш го от гледната точка на 2024та година, 21ви век. Когато Сократ е живял, хората са раждали по 7-15 деца с надеждата поне едно-две (и ако може момчета) да оцелеят.
Виж целия пост
# 69
Ми, не.. през 24та пак не спасяваш първо детето. Спасяваш себе си и после който можеш АКО можеш. Без много супергеройстване, че после теб трябва да те спасяват и отваряш излишна работа на хората къде всъщност знаят кво да правят. Не сме във филм, като влезнеш в горяща сграда по- скоро няма да излезеш с две деца, всяко под мишница както спайдърмен прави.
Виж целия пост
# 70
Както се видя, през 2024 г. е детЕТО и част от хората не си представят да става дума за едното от деЦА, както е зададено.
Той и Сократ се е измъкнал от задачата с една-единствена жена, и то млада. Не е писал ни за стара, ни за двама спасени.
Виж целия пост
# 71
Аз бих избрал децата/детето без да ми мигне окото. Факт е обаче че може би предвид житейската ми ситуация не гледам обективно. Не бих си простил да знам че съм можел да спася децата си и да не съм го направил - то тогава аз доброволно ще ги последвам после.
Виж целия пост
# 72
Ми, не.. през 24та пак не спасяваш първо детето. Спасяваш себе си и после който можеш АКО можеш. Без много супергеройстване, че после теб трябва да те спасяват и отваряш излишна работа на хората къде всъщност знаят кво да правят. Не сме във филм, като влезнеш в горяща сграда по- скоро няма да излезеш с две деца, всяко под мишница както спайдърмен прави.
Това не е нещо, което можеш да кажеш предварително. Хора, които се хвърлят в морето да спасяват давещи се хора, хвърлят се пред камиони да избутат друг човек или влизат в горяща сграда, защото виждат как някой пищи за помощ, не са го мислили предварително. Даже може да са си мислели, че не са способни никога да направят подобно нещо. То просто е инстинкт, който или се отключва или не.
Обратното също е верно. Можеш да си мислиш, че ще се жертваш за някого, но като дойде момента не го правиш. Наша съседка навремето хукна ужасена по време на едно земетресение и чак долу се сети, че е оставила бебето си горе.
Виж целия пост
# 73
приемам смъртта просто като естествен етап от живота. Рано или късно застига всеки и това е нормално.
Така е , но всеки иска да си отиде преди детето.
Именно затова уточнявам, че нямам деца. Ако имах, може би щях да мисля по-различно.
Виж целия пост
# 74
Мислиш го от гледната точка на 2024та година, 21ви век. Когато Сократ е живял, хората са раждали по 7-15 деца с надеждата поне едно-две (и ако може момчета) да оцелеят.

Да де ама на нас не ни пука какво е решил Сократ щото той си го е казал направо. Обсъждаме какво бихме направили НИЕ и то СЕГА. Темата не е зададена да разсъждаваме какво бихме направили, ако живеехме по времето на Сократ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия