В момента чета....88

И на мен секс сцените ми дойдоха излишно подробно описани като за такъв род книги. Стоят като кръпки.
Но сигурно ще има читатели, които ще ги харесат.
Както и да е, на мен също ми е много любопитно какво ще стане по-нататък, въпреки секса и главната героиня, която на моменти много ме дразнеше.

Хвърлила съм око на Чаеното момиче,  имате и отзиви? Макар, признавам си, да съм натрупала толкова книги, че е по-добре първо тях да отметна.

Чаеното момиче много ми я похвали приятелка. Даже я имам вкъщи като подарък за Коледа,но все още не съм я започнала.

Аз пък съм от тези, които хареса "Вода за цветята".  Четох я без всякакви очаквания. Привлече ме корицата, необикновената професия на главната героиня. Трогна ме, че главната героиня записва и пази историите на починалите, защото за мен винаги е хубаво когато споменат /или си спомнят твои близки с добро, дори и непознати. На гробища освен да се сбогуват с някой близък хората и в частност аз идват и да споделят свои болки, идват за кураж, не че ще им отговори човекът, но мисълта че там е тялото му и че може би душата му витае и ни пази носи душевен покой. Понякога точно имаш нужда от конкретно тази утеха на починалият ти близък, дори и да имаш други хора, които да са ти скъпи. И дори само да поплачеш споделяйки болката ти олеква, дори и за малко.
Друго което ме трогна в книгата ,е  че въпреки тежкото си детство, преживяната трагедия със загубата на дете тя успя се изправи и да продължи. И все си мисля, поне аз за себе си съм с такова наблюдение, че колкото и да ми е тежко събирам сили да продължа, а животът/ съдбата или както искате го наричайте слага на пътя ми хора, които ми помагат с това да продължа, които стават част от пътуването на живота ми нататък.  А от миналото запазвам поуките от лошото (поне се опитвам) и добрите спомени от прекрасните ми мигове с отишли си близки и не само. По същият начин и главната героиня среща освен лоши и много добри хора, които й  дават сила с присъствието си и с положителната роля в живота й.
Не мога да кажа, че бих я препрочела, че ще е част от онази малка библиотека на душата с любими книги, които имам и препрочитам, когато имам нужда от утеха, от усмивка или съм в книжна дупка, но от "Вода за цветята" имам един останал приятен спомен.
За мен лично дори да не ми хареса някоя книга ме усмихва като чета възторжените отзиви на други хора, които са я харесали. Различни хора сме, различни неща ни харесват, но ето може мен да не ме е докоснала някоя книга, но друг го е докоснала и се радвам за него.
"Маминик" я прочетох януари тази година. Честно казано мога да опиша впечатленията си от тази книга с една дума: любопитно.
Впечатлението ми от нея е като за малко мрачна приказка, в която е замесен и щипка фолклор, което ми беше точно любопитното и интересно.
Това, което не ми хареса са циничните думи, които доста се използваха. Не че нещо, не ме фрапират, чувала и чела съм и още по-цинични, но някак си мрачната , приказна атмосфера с фолклорен елемент нямаше никаква нужда от точно тези думи.
Иначе понеже назад в темата споменахме "Те бяха десет"/ "Десет малки негърчета" толкова закопнях да я препрочета, че точно това правех в неделя. Ох, колко много ми хареса отново! Много интересен и завладяващ роман! Обичам Агата Кристи! Така ме зарежда писането й!

"Чаеното момиче" я чета вече 3 месеца. Не ми върви и това е. А по принцип харесвам Лиза Сий.

Чета поредицата на Стефани Гарбър - Once Upon a Broken Heart. Много ми харесва засега.  Преди това четох поредицата Каравал, та нямаше как да пропусна и тази. Напоследък фентъзитата изобилстват от секс сцени, което ми е досадно. Това е причината да не захващам “Четвърто Крило”, колкото и харесвано и популярно да е.

По мое мнение Чаеното момиче е по-добра от Любовта на Божур и по-лоша от Снежно цвете. Нещо по средата е, очаквах много от тази авторка защото съм и фенка, но книгата не оправда високите ми очаквания, средна работа.

Ако не ви се чете цялата втора книга, има в нета резюме на Железен пламък.
За феновете на дракони попаднах на едно заглавие от 2021, доколкото видях не е преведено на български- Scales of Ash & Smoke - Emily Schneider, YA фентъзи е, анотация:

Аз съм много объркана от "Майстора и Маргарита " не очаквах такова нещо, нещо което не разбирам. 🙄 Не съм прочела много и незнам дали заради това или цялата си е такава... усещам, че ако я зарежа едва ли някога бих се върнала да я прочета. Ще я помъча още, дано има проблясъци.

И аз не я разбрах. Бяха ми казали, че има издание, в което предговорът обяснява добре, но не съм го търсила. Просто приех, че това не е моята книга. Почти нищо не си спомням, а я прочетох цялата

Не е превеждана. Все пак е 8ма от поредица, вероятно ще я преведат по-нататък. До колкото помня първите две са преведени - "Студен гранит" и "Гаснеща светлина"
На мен лично "Дейзи Даркър" ми хареса, оприличих я на "Десет малки негърчета", обаче "Камък, ножица, хартия" ми беше скучна до безобразие.
Чета "Лека нощ, Виена" - не знам дали съм пропуснала, че е за Втората световна или не е била ясна анотацията, но за сега много ми харесва и бързо и увлекателно се чете. Много харесвам Мариус Габриел, има страхотно интересен език.

Аз не я дочетох, 2 пъти съм я започвала в годините, но в някакъв момент ми става толкова противно всичко в нея, че усещам как не искам да прочета нито една дума повече и я зарязвам. По подобен начин ми действа и Захари Карабашлиев - така не мога да го понасям, така ме дразни стилът му на писане, че дори новата му книга, която явно има достойнства и съответно почитатели, нямам желание да погледна.

На мен ми хареса книгата.
В библиотеката попаднах на Всички цветя в Париж и Три сестри, на тема холокост.Бързо се четат .
В момента съм на Остани, дъще от Ясмин Азад. Бавно ми върви, прекалено описателна и още чакам силните моменти.

Точно така се чувствам и аз. С абсолютно не желание я чета,направо се измъчвам. Помислих че "повредата е в моя телевизор" защото навсякъде съм чела суперлативи за книгата..
Явно не е моето.

От сутринта преполових «Сайбиева невеста” много леко върви, препоръчва я. В Стори тел я има, който ползва, за четене или слушане.