В момента чета....88

  • 49 392
  • 751
# 660
Прочетох най-после "Фонтани на мълчанието". Оценка 1.5/5. Нищо не ми хареса в тази книга, хем съм завършила гимназия с испански език и страната ми е слабост като цяло. По принцип много харесвам Рута Сепетис и всички останали нейни книги, които съм чела, но тази беше толкова скучна, че няма накъде повече.
Продължавам с книгата на моята приятелка- "Италия- Вечната приказка". Много се надявам да ми хареса, ще се постарая да я оценя максимално обективно. 😃
Виж целия пост
# 661
Започвам Детелина - Живот в бездната
Автор: Инес Субашка
Виж целия пост
# 662
Здравейте, надявам се приемате нови лица.

В момента чета "Град на момичета" на Елизабет Гилбърт, засега ми допада доста, интересен период от историята разглежда- животът в Ню Йорк през 40-те. Все още съм в началото.

Обмислям след нея да прочета "Принцът на приливите"- ще се радвам на отзиви, ако сте я чели.

Хубава неделя!
Виж целия пост
# 663
Обмислям след нея да прочета "Принцът на приливите"- ще се радвам на отзиви, ако сте я чели.

Любима. И филмът е прекрасен. Дерзай смело. Ако не си чела, след Принцът ще откриеш южняшката красота в книгите и филмите  - Пържени зелени домати, Където пеят раците и т.н.
Виж целия пост
# 664
И на мен ми е много любима "Принцът на приливите".
Сдобих се с "Недовършеният ръкопис", но не знам кога ще стигна до нея.
Виж целия пост
# 665
Здравейте, надявам се приемате нови лица.



Обмислям след нея да прочета "Принцът на приливите"- ще се радвам на отзиви, ако сте я чели.

Хубава неделя!
" Принцът на приливите" е една от любимите ми книги! Но аз съм си и фен на Пат Конрой.
Има и филм, с Барбара Стрейзънд, който също е много хубав!
Виж целия пост
# 666
Оооо, записвам си я и аз!
Виж целия пост
# 667
Благодаря за отзивите, значи със сигурност ще е тя. Relaxed
Виж целия пост
# 668
Здравейте! Simple Smile

В момента чета "Отнетият наследник" на Холи Блек. Интересна е засега, макар че май книгите за Джуд и Кардан ме грабнаха повече.

След нея мисля да дам шанс на така нашумялата "Змията и крилете на нощта" на Кариса Броудбенд. Simple Smile
Виж целия пост
# 669
Чета  "Забравените в неделя" на Валери Перен.
Все още съм на първата една трета, но до този момент четенето не ми върви. Не ми е интересно. Да не говорим, че някои неща откровено ме дразнят - уж не съм консервативен и закостенял човек, но някои ... ъъъ... подробности от интимния живот на момичето ми идват прекалени - това, че постоянно си лягала с някой за по една нощ, така се развличала... или пък, че в един момент се чудеше как навремето си били лягали баба й и дядо й. Flushed Двойката от миналото, чийто живот паралелно се описва - за тях пък се споменава, че редовно правели с*кс в църквата. Flushed

То и във "Вода за цветята" имаше доста наивни и нереалистични черти у главната героиня, но като цяло там ми допаднаха наистина лежерните описания на природата.
Виж целия пост
# 670
Прочетох "Италия - вечната приказка". Като цяло книгата ми хареса. Нямаше ги тези безкрайни исторически факти и информация, която заемаше половината книга за Нидерландия и която ме отказа да си взема други книги от поредицата. Grinning
Тук има много лични преживявания, истории, любопитни факти, които поне аз наистина не бях чувала досега. Споменават се все пак някои исторически събития, но в никакъв случай не е прекалено. Има информация за някои по-малко известни италианци, градове, забележителности, както и доста легенди, свързани с тях. На мен може би само те (легендите) ми бяха с една идея повече. Мисля, че всеки, който харесва Италия би открил по нещо за себе си в книгата. Докато четях имах разни въпроси и неща, които не разбирах защо са структурирани по даден начин, но след разговор с автора, разбрах каква е била идеята. Grinning  А бе хубаво е да можеш да попиташ, каквото не си разбрал, за допълнителна информация и т.н. Grinning
Както знаете, аз съм малко или много пристрастна, така че, ако някой друг реши да прочете книгата, ще ми е много интересно да прочета и неговото мнение. Simple Smile

Продължавам с "Пролетно изкушение" на Мили Джонсън.
Виж целия пост
# 671
Започнах Сатанинската библия - Антон Шандор ла Вей.
Оспорвана книга. Досега не бях чела нищо за религиите. За мен започва увлекателно, защото е различна от жанровете, които чета предимно. Друго не бих коментирала. Всеки избира в какво да вярва.

Виж целия пост
# 672
Започнах Сатанинската библия - Антон Шандор ла Вей.
Оспорвана книга. Досега не бях чела нищо за религиите. За мен започва увлекателно, защото е различна от жанровете, които чета предимно. Друго не бих коментирала. Всеки избира в какво да вярва.


няма общо, но ми напомни...
преди много години, със сигурност са и над 30г Rolling Eyes ,четох „забавна библия“-
Скрит текст:
общо взето- политическата обстановка тогава го е изисквала, но имам много приятен спомен за всичките изброени грешки в превода, и последвалите грешки... например
Виж целия пост
# 673
Изчетох 150 стр. от "Уроци" на Иън Макюън и не смятам да продължавам натам - имам чувството, че чета отегчения опит на писател, изпаднал в криза за идеи, да напише все пак нещо. Дотук, успоредно с историята на главния герой, накратко представена в ревюто на последната страница, имаме пълнеж в стил историческа справка за добре познати ни исторически факти - Чернобил и движението "Бялата роза" срещу тиранията на Хитлер. Е, не мога да понеса повече от тази досада и продължавам със започнатата по препоръка на Дидка "Вода за слонове", която пък ми е много интересна и с удоволствие ще си я дочета.
Виж целия пост
# 674
Ох и на мен много трудно ми вървеше "Уроци", а харесвам Иън Макюън.
Ето мнението ми в ГР, дала съм 3 звезди.
Иън Макюън пише с уязвимост, която е мощна, чувствена, ядосана, страстна, нежна... прелива от стойност и богатство.
До сега винаги съм му се доверявала.
Не,че не заслужава голямо уважение
за написването на такъв амбициозен роман. Но някак  загуби  част от моето доверие, защото всъщност не беше толкова добър, колкото трябваше да бъде. Написаното е тягостно, прозата е дълга, а животът, който описва - този на изоставен син, объркан любовник, изоставен съпруг и любящ баща, Роланд Бейнс - всъщност е доста скучен. Започнах да чета с голямо  вълнение. По принцип обичам епични истории като тази. Въпреки това, въпреки че тази работа със сигурност беше с подобен епичен дух , Макюън не успя напълно да достигне шеметните висоти, поставени от много други автори в жанра.
Написаното изглеждаше повече помпозно, отколкото богато, сякаш Макюън се опитваше твърде много да впечатли читателя. Аз не успях да се впечатля за съжаление!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия