Какво бихте избрали да учите, ако трябваше да избирате сега

И аз съм от същите години 2012-2016, но Журналистика. Знам за какво говориш. За съжаление, нещата са по-зле в последно време (във факултета имам предвид).

И аз имам наблюдение от тази катедра и имам усещането, че в УНСС е по- добре да се завърши, от гл. т. на знания и преподаватели, по- модерни ми се струват. Но все още дипломата от СУ е с по- голяма тежест

Честно казано и НБУ имат добра материална база и библиотека. Или поне това е мое мнение на база наблюдения.

На мен и друго ми прави впечатление, мои познати като им дават задания за курсови работи и са се допитвали до мен за информация - че те заданията изпълнени с правописни грешки от преподавателите. Хващала съм се за главата, че толкова неграмотно пишат хора, които трябва да учат други хора.

Именно затова за мен преди всичко университетът е за пречупване на начина на мислене, за срещане на хора със сходни интереси. Там вече почва и доста да си проличава конкуренция или поне в моя курс. Имаше колеги, които искаха пари, за да дадат записки на другите, които не са имали възможност да посетят лекциите...

УНСС си е икономически университет и не бих учила там подобна специалност. Като кандидатствах, дори не ходих там на изпит.

Модерни чак, не мисля. Някои преподаватели от СУ ходят и в УНСС, и в НБУ. И то примерно Любомир Стойков, който е изключително неприятна за мен личност. Моя близка записа магистратура в УНСС и беше точно при него. Голямо отбиване на номера беше, накрая се отказа, защото не учеха нищо, бяха записани 6 човека, от които ходеха 2. Въобщее и ФЖМК е пълен с проблеми, студентската телевизия е едно наливане на пари от пусто в празно, студентско радио няма, защото няма и кой да прави предавания. Като се сетя само моя курс колко предавания правеха в Реакция… сега няма кой. Ужасно тъжно.

Пак същото бих учила. И бих си причинила и тежкото следване, и безсънните нощи, и всички останали екстри. Защото е мой избор и мой интерес. И защото за мен годините в университета се оказаха добра житейска школа като цяло. И защото се оказах в среда с доста качествени хора, част от които се радвам, че срещнах и продължават да имат важна роля в живота ми.
Понеже бяха споменати тестовете за кариерно развитие - от чисто любопитство скоро правих такъв. На сегашната възраст, със сегашния акъл и опит. Ами... като резултат ми излезе списък от подходящи професии, първата от които беше точно моята си. Животът се променя, с което и необходимите и търсени професии, но тези тестове като че ли са ориентирани към настоящия момент, няма как да предвидят изцяло бъдещето. Но пък, при необходимост, човек може да прави промени и преквалификации - адаптивността е хубаво качество, което може би ще става още по-важно.
Но според мен, човек трябва да се води най-вече от своите заложби и интереси, а не от престиж на дадена професия или пък поставяне в култ на определена длъжност, която "Какво да уча, за да я работя?". Много теми чета за объркани млади хора, които се чудят какво да правят, защото са избрали специалност, понеже е престижна, модерна, или пък под родителски натиск, а установяват, че не им пасва. И ми става мъчно, защото виждам, че тези хора все пак имат качества. Може би най-добрият варинат е човек да се води от това, в което има интерес или е открил, че му се отдава. И да се интересува повече - дни на отворените врати, разговори с хора, практикуващи дадена професия или други начини за допир до практиката и т.н. Известни разочарования са неминуеми, по най-различни причини, ама и това е част от живота.

Бих сменила. Завърших славянска филология, няма почти никакви възможности за реализация с които и да е славянски езици в България. Мога да стана учител по БЕЛ, което не искам.
Когато кандидатствах, изброих в желанията Право, Счетоводство и контрол, Балканистика, Психология... Правото беше първо желание. Към днешна дата и него не бих записала и се радвам, че не ме приеха, нямам нервите да се занимавам с проблемите на хората, не и от това естество.
Завърших сега магистратура Счетоводство и контрол. Това бих записала и 'тогава'. Даже мисля, че ако бях изчакала второ класиране (записах се във филологията на първо) , щях да вляза в тази специалност.

Това е истинският смисъл на университета, според мен - да осигури среда и контакти, както и да се научи човек да работи с крайни срокове, да изпълнява трудно съвместими задачи, да завършва докрай започнатото, да се организира сам, да работи с хора, с които не си допада, но се налага. Всичко това са много ценни умения, в каквато и сфера да продължим след това.

Честно казано от сегашна гледна точка, ако имах неограничени възможности и предпоставки, бих избрал почти същото за което мечтаех и имах наклонности и тогава /история, медицина, компютри, готварство/.
Само че оттогава и досега, няма шанс да вляза в такива специалности и учебни заведения, и оставам със принципа на ограничения избор.

Психология. За да ми е в помощ на това, което работя сега, а сегашното ми е много удоволетворяващо и доходно,  но не се учи в университет

Много добра преценка. Учи щом ти трябва и се допълва   В Германия има дори предложения онлайн за свързани с психологията като терапии и Personal Coach . В България не може да няма.

В Б-я  е пълно с коучове.....направо е банално вече, всеки ден във фейса изскачат нови и нови, то не е манифестиране, то не е самонамиране, самоиздърпане, трансформация веднага след един разговор, ма метамофрни щуротии.....само желание да имаш да се търсиш

Аз 2017-19 си доучих по моята специалност - Англицистика с профил преподавател.
Тъй като да уча сега, би било лукс, бих си избрала нещо луксозно - Британска литература.
От практична гледна точка бих минала един курс по дигитален маркетинг и реклама.
Въобще - май още ми се учи!

Rockstar не знам колко са ти големи децата, но ние разгледахме специалностите в университетите заради нашето и има толкова нови и интересни неща за учене. Не е чудно да му се доучи на човек.

Записах пет платени семинара с психологическа насоченост за работата ми точно. Първият е утре и темата е за привързаността, много интересно е всичко и продължавам да търся информация, която да ми е от помощ.

Ами голямата трябва да се напъне да влезе тази година, ако желае. Ама нещо няма желание, а аз нямам намерение да я бутам.