Прочетох коментарите ви и ви благодаря. Както и за разбирането, така и за критиките. Всичко на този свят се връща и сега ми се връща
и на мен и то с лихвите. Далеч съм от мисълта да постъпя импулсивно, нито имам намерение да си хвърлям детето на баби и дядовци,
за да мога аз да си "развявам байряка". И поне един път в живота си искам да постъпя правилно, затова и само мисля. Иначе досега
да си бях събрала багажа и да се бях изнесла. Не съм зависима от мъжа си, със сигурност не финансово. Емоционално - много. И не
знам как стана, винаги съм била независима във всяко едно отношение.
Повечето интернет връзки са измислени, малко са хората, които наистина намират там това което търсят. В повечето случаи се оказва,
че принцът наистина е жаба. И затова и съм толкова объркана, защото реалността надмина всичките ми очаквания и илюзии, които едно
глупаво 22 годишно момиче може да има. Не казвам че всички жени на 22 са глупави, явно обаче аз на тази възраст много се надцених
и искрено си вярвах,че всичко което хвърчи се яде. И съм далеч от мисълта, че онази любов виждаш ли, сън не спала за мен и 5 години
само бленувала. Имал си е връзки, трябва да е ненормален този човек ако не е имал. И не го е крил. Но са били краткотрайни и не са
довели до нищо. Моят въпрос е кое кара един мъж да пропилее прекрасните си години между 30 и 35 да пише писма? Можехме и да не се видим,
можеше адски да се разочароваме след първата ни среща. Аз съм се променила достатъчно много /май не към добро/ той се е променил
много /определено към добро/ Кое кара един мъж да ти каже - нямам право нищо да искам от теб, ще стоя докато ти го искаш? Ами
усещането, което имаш когато сте заедно, сякаш цял живот сте били заедно и не сте се разделяли дори за ден. И далеч не става дума
само за секс. Въпреки, че и за това трябва да става дума. Няма да се отплесвам да не стане вулгарно.
И от друга страна всичко, което имам, на което все още държа и на което посветих живота си. Никога досега не бях изневерявала на съпруга си, нито изобщо някога съм почувствала нужда да го направя, нито изобщо ми е минавала през ума тази мисъл. Ами семейството ни като цяло?
Има още много въпроси, на които трябва да си отговоря. Явно не мога сама, сигурно и затова и съм писала тук. И знам, че трябва да
си посипя главата с пепел и да съм по-ниска и от тревата, но едновременно и с това се ядосвам. Защото аз един път искрено си признавам,
че имам нужда от помощ, от вашата, а не от близките ми хора /нямам сили да им се покажа като човек, който не знае какво да прави,те
очакват от мен винаги да съм перфектна/. Но много от вас повече се интересуват истина ли е, че има такава поща. Обяснила съм подробно
в друг постинг за нея, повече няма да се обяснявам.
Извинявам се, ако съм засегнала някой от вас. Сигурно е от нерви.
Виж целия пост
и на мен и то с лихвите. Далеч съм от мисълта да постъпя импулсивно, нито имам намерение да си хвърлям детето на баби и дядовци,
за да мога аз да си "развявам байряка". И поне един път в живота си искам да постъпя правилно, затова и само мисля. Иначе досега
да си бях събрала багажа и да се бях изнесла. Не съм зависима от мъжа си, със сигурност не финансово. Емоционално - много. И не
знам как стана, винаги съм била независима във всяко едно отношение.
Повечето интернет връзки са измислени, малко са хората, които наистина намират там това което търсят. В повечето случаи се оказва,
че принцът наистина е жаба. И затова и съм толкова объркана, защото реалността надмина всичките ми очаквания и илюзии, които едно
глупаво 22 годишно момиче може да има. Не казвам че всички жени на 22 са глупави, явно обаче аз на тази възраст много се надцених
и искрено си вярвах,че всичко което хвърчи се яде. И съм далеч от мисълта, че онази любов виждаш ли, сън не спала за мен и 5 години
само бленувала. Имал си е връзки, трябва да е ненормален този човек ако не е имал. И не го е крил. Но са били краткотрайни и не са
довели до нищо. Моят въпрос е кое кара един мъж да пропилее прекрасните си години между 30 и 35 да пише писма? Можехме и да не се видим,
можеше адски да се разочароваме след първата ни среща. Аз съм се променила достатъчно много /май не към добро/ той се е променил
много /определено към добро/ Кое кара един мъж да ти каже - нямам право нищо да искам от теб, ще стоя докато ти го искаш? Ами
усещането, което имаш когато сте заедно, сякаш цял живот сте били заедно и не сте се разделяли дори за ден. И далеч не става дума
само за секс. Въпреки, че и за това трябва да става дума. Няма да се отплесвам да не стане вулгарно.
И от друга страна всичко, което имам, на което все още държа и на което посветих живота си. Никога досега не бях изневерявала на съпруга си, нито изобщо някога съм почувствала нужда да го направя, нито изобщо ми е минавала през ума тази мисъл. Ами семейството ни като цяло?
Има още много въпроси, на които трябва да си отговоря. Явно не мога сама, сигурно и затова и съм писала тук. И знам, че трябва да
си посипя главата с пепел и да съм по-ниска и от тревата, но едновременно и с това се ядосвам. Защото аз един път искрено си признавам,
че имам нужда от помощ, от вашата, а не от близките ми хора /нямам сили да им се покажа като човек, който не знае какво да прави,те
очакват от мен винаги да съм перфектна/. Но много от вас повече се интересуват истина ли е, че има такава поща. Обяснила съм подробно
в друг постинг за нея, повече няма да се обяснявам.
Извинявам се, ако съм засегнала някой от вас. Сигурно е от нерви.
Другото което ми е странно е как сте се разпонали на снимки от преди толкова години? 
Какво о4аква?Рабиране!?Медал?Потупване по рамото?Или другия вариант е да си мазохист и да ти харесва как хората те съдят 
А в слу4ай 4е греша-се извинявам на авторката! 
