След няколко дни излизам в 45 дневния болничен. Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?
Виж целия пост
за бременността и за работата
- Публикувана: 5 фев. 2007, 18:25 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2007, 12:03 ч.
# 1
5 фев. 2007, 18:37 ч.
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
Виж целия пост
# 2
5 фев. 2007, 18:58 ч.
аз съм като теб. Вече 10 дена трябваше да съм вкъщи, но за да е по- лесна нагласата ходих до сега по половин ден до работа. И така до утре- когато вече няма да отида. И сега чакам бебчо. После ще му мисля.
Виж целия пост
# 3
5 фев. 2007, 19:10 ч.
Ами чудесно ми се отрази промяната!И моята работа беше много напрегната,направо една голяма лудница!Понеже бях на тази длъжност 7 години си мислех и аз като теб,че ще се депресирам!Но честно казано работата ми липсваше точно една седмица-после открих колко ми е добре вкъщи,разходки,кафенета,време за приятели,домакинска работа/никога не ми е била досадна всъщност/.Най-много ми липсват приятелите от работното място-това е!Сега така съм се отделила от работата,все едно живея в друг свят и съм много щастлива! 
Виж целия пост
# 4
5 фев. 2007, 19:12 ч.
Вече ми липсва. 
Но аз съм си вкъщи от петия весец на бременността, така че мисля си, вече е нормално да пощурявам.
Виж целия пост
Но аз съм си вкъщи от петия весец на бременността, така че мисля си, вече е нормално да пощурявам.
# 5
5 фев. 2007, 19:19 ч.
И мен ме притесняваше най-вече това да "изляза от играта". Това беше и една от причините да се върна на работа, когато Маги беше на 8м
Аз исках да работя до 2 седмици преди термина, но на 4ч. Точно заради скуката в къщи. Но работих само първите 2 седмици от болничния и се наложи да си остана в къщи. Да ти кажа не усетих как мина този месец. Въпреки, че бях сама през деня и всички бяха на работа. Приготвях нещата за бебчо, четях книжките, които си бях купила, пообиколих още малко по магазините. Освен това аз имам доста хобита и сега ми се отдаде достатъчно време да се забавлявам с тях
Просто не си оставих време за депресия. Направи и ти същото и няма въобще да съжаляваш, че си си останала в къщи 
Виж целия пост
Аз исках да работя до 2 седмици преди термина, но на 4ч. Точно заради скуката в къщи. Но работих само първите 2 седмици от болничния и се наложи да си остана в къщи. Да ти кажа не усетих как мина този месец. Въпреки, че бях сама през деня и всички бяха на работа. Приготвях нещата за бебчо, четях книжките, които си бях купила, пообиколих още малко по магазините. Освен това аз имам доста хобита и сега ми се отдаде достатъчно време да се забавлявам с тях
Просто не си оставих време за депресия. Направи и ти същото и няма въобще да съжаляваш, че си си останала в къщи
# 6
5 фев. 2007, 22:21 ч.
Погледни нещата от хубавата страна - ще си починеш от напрегнатата работа. Лично аз така го възприех първия път. втория път се радвах, че ще мога да обърна повече внимание на дъщеря си (за почивка и дума не можеше да става - тя е като фурия). Ако толкова се притесняваш,че ще излезаш от играта, винаги можеш да се върнеш по-рано на работа.
Виж целия пост
# 7
5 фев. 2007, 22:25 ч.
Аз съм много страхлива и не се осмелих 
Работих до края, просто не можех да си представя да остана вкъщи сама
Виж целия пост
Работих до края, просто не можех да си представя да остана вкъщи сама
# 8
5 фев. 2007, 22:53 ч.
Първите 2 седмици ми беше странно и работата ми липсваше, но за сметка на това можех и все още мога да се разхождам по цял ден, а не да седя по 9 часа пред компютъра.
Виж целия пост
# 9
5 фев. 2007, 23:00 ч.
Наслаждавай се на майчинството и си почини преди раждането. Когато бях бременна с първото си дете, работих почти до последно, върнах се на работа на 8мия месец, и мисля че сгреших, че бързах толкова. Този път мисля да не повтарям грешката си. Децата растат много бързо и това време никога няма да се върне-наслаждавай се на майчинството!
Виж целия пост
# 10
5 фев. 2007, 23:57 ч.
Виж целия пост
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
# 11
6 фев. 2007, 00:02 ч.
Аз през цялата бременност си бях в къщи.Работата ми го наложи.беше опасно и за мен,и за бебето.Свикнала съм на много динамичен работен ден.И през първия месец бях много зле.Все ми беше скучно и се чудех как да си запълня времето.После свикнах и сега не ми се тръгва на работа!
Виж целия пост
# 12
6 фев. 2007, 00:23 ч.
Първоначално си мислех, че неходенето ми на работа ще бъде голяма драма, действена натура съм и не мога да седя на едно място. Изкарах почти цялата си бременност на работното място, докато не се наложи да полежа малко в болница. Тогава разбрах, а и последвалите неприятни изненади от иначе така разбиращия ме и благодарен работодател ми показаха, че няма по-важно от здравето ми и от това на бебето ми. Затова без угризения си останах в къщи, а то вече беше и дошло време за подготовка за бебо. Не съм скучала и минутка - освен къщните задължения, които заради тежестта ми отнемаха доста време, имах възможността да се занимавам и с неща, които винаги съм оставяла за друг път, поради ангажираността ми. А междувременно телефоните не спряха да звънят, а пък депресията - тя си е част от бременността, а и хормоните не прощават 
Така че без страх и угризения се наслаждавайте на последните месеци от бременността си!
Виж целия пост
След няколко дни излизам в 45 дневния болничен. Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?
Така че без страх и угризения се наслаждавайте на последните месеци от бременността си!
# 13
6 фев. 2007, 06:34 ч.
Когато спрях да работя ,определено си отпочинах.
Отпочивай си през тези дни ,понеже след като се роди бебче време за почивка почти няма да ти се намира.
Виж целия пост
Отпочивай си през тези дни ,понеже след като се роди бебче време за почивка почти няма да ти се намира.
# 14
6 фев. 2007, 09:32 ч.
Не се самонавивай, мила!
Аз не работя от 2 мес., но поради медицински причини. Преди това работех на няколко места, сутрин излизах от нас в 6, за да се прибера вечер към 9. 30, плюс всички екстри на бременността, за които можеш да се сетиш. Когато останах вкъщи първата седмица бях като в шок - аз съм на педали от повече от 10 години и за мен си беше нормално все да бързам за някъде или нещо. Ела да ме видиш сега - наслаждавам се на мързелуването от все сърце - спане, романчета, тв, интернет. Знам, че това ще ми остане.
Почивай и събирай сили!
Виж целия пост
Аз не работя от 2 мес., но поради медицински причини. Преди това работех на няколко места, сутрин излизах от нас в 6, за да се прибера вечер към 9. 30, плюс всички екстри на бременността, за които можеш да се сетиш. Когато останах вкъщи първата седмица бях като в шок - аз съм на педали от повече от 10 години и за мен си беше нормално все да бързам за някъде или нещо. Ела да ме видиш сега - наслаждавам се на мързелуването от все сърце - спане, романчета, тв, интернет. Знам, че това ще ми остане.
Почивай и събирай сили!
# 15
6 фев. 2007, 09:40 ч.
Работих до 23.12 , родих на 25.12. Върнах се на работа 1м. след като родих - на 1/2 работен ден и не съжелявам.
Виж целия пост
# 16
6 фев. 2007, 09:43 ч.
Работих почти до края на бременността. След като спрях не ми липсваше нищо от офиса и това продължи до 6-7 месец. След този период започнаха да ми липсват контактите, колегите, динамиката на офиса и т.н. Е, поседях още 2 месеца в къщи и се върнах на работа. 
Виж целия пост
# 17
6 фев. 2007, 09:49 ч.
Когато излезнах в болничния преди раждане--работата ужасн много ми липсваше. Сега обаче не мога да си представя, че изобщо ще тръгна пак на работа.
Виж целия пост
# 18
6 фев. 2007, 10:19 ч.
Аз си обичам работата и лудницата в нея.
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас)
Виж целия пост
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас
)
# 19
6 фев. 2007, 10:35 ч.
Виж целия пост
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
# 20
6 фев. 2007, 10:36 ч.
Преди да родя всички ми повтаряха да си почина добре. Аз обаче се чудех също като теб ще ли изкукам вкъщи или няма 
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога 
Виж целия пост
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога
# 21
6 фев. 2007, 10:39 ч.
Почивай си сега-това ще е последната почивка в живота ти После почват грижи, безсънни нощи...
Виж целия пост
После почват грижи, безсънни нощи...
# 22
6 фев. 2007, 10:53 ч.
Ходех на работа до последния ден. Не съм ползвала болничен. Чувствах се много добре там.
Виж целия пост
# 23
6 фев. 2007, 10:59 ч.
Отрази ми се страхотно- накрая вече бях много изморена !!!
Виж целия пост
# 25
6 фев. 2007, 11:16 ч.
Ходех на работа до последния момент. И сега ходя, но много рядко - 1 -2 пъти месечно, ако се налага нещо спешно. Преди си мислех, че много ще ми липсва работата, но сега искам да изживея всеки миг до детето си - радвам се, че си стоя в къщи. В крайна сметка след това цял живот ще работим, нали? Всичко е въпрос на психическа настройка! Радвай се и се наслаждавай на свободното си време, после няма да имаш такова. И на мен все това ми повтаряха и аз някак си не им вярвах или по-точно не можех да го почувствам, но е така!!! Прави това, което те кара да се чувстваш добре!!!
Виж целия пост
# 26
8 фев. 2007, 16:01 ч.
И мен ме е страх да остана в къщи и да не работя, не мога да си представя че от 22 април животът ми ще се промени коренно-без колеги, без напрежение, без срокове, които ти дишат във врата.Бях 2 дни болничен и полудях в къщи.Може би когато родя всичко ще си дойде на мястото.Но съм решила -ще работя до последно, ако здравето ми го позволява.
Виж целия пост
# 27
8 фев. 2007, 16:11 ч.
Аз работих до самият край, просто така си реших поради същите причини като теб ( пък и тук няма избор така или иначе). Сега ми се иска да съм имала малко почивка и повечко време за губене не само преди, но и след раждането, но ...
Виж целия пост
Препоръчани теми