Бебеправене, но без много правене

Лично ваше мнение и не ме вълнува 😃 или като някой има друго от вашето мнение, хоп пише глупости
Еми не става така 😄

Те партньорските взаимоотношения не могат да си оправят, дете ще ми намесват. Ще съсипете детето, ей. Замислете се малко. Вие все се оправдавате, единия, другия това искал, пък не искал друго, затова нямало интимност,  много сте работили, кредити имало, умората и тя е виновна, а парите и сега са на ръба, близо до недостигането..  Дете как ще гледате като работите по толкова часове и не можете да си позволите друго, защото заплатите са ви ниски? То иска грижи, внимание, възпитание, много любов, пари доста също. Едновременно всичко.

Много е възможно родата да я натиска, нищо ново в България. Ако е така е безумно да правят бебе само защото някой друг иска ….
Това нещо трябва двамата партньори да решат заедно  а не някви баби и дядовци.

Забелязвала съм го това - има ли някаква криза, айде да направим едно детенце и нещата ще се оправят. Това е женската логика - ще го задържа с едно бебчи.... Ужас, ужас... Ужас!

Родителите ви са все още работещи предполагам, какво им помагате? Чудиш се вече какво да пишеш, авторката. Всички "аргументи" си ги измисли и повтори. Ами живей си по- живо по- здраво, нито е задължително секс да правиш, нито деца да имаш.

Липсата/желанието за секс, води до други проблеми в отношенията(освен, че са симптом на проблеми). Когато мъжът до теб не те вижда като жена, не проявава и друго отношение - не иска да "помага" вкъщи, да носи торбата от пазара, да ти отвори вратата да минеш първа, да отстъпи по мъжки на женски каприз. И ставаш просто един авер, с който е свикнал.

И ако има и бебе в картинката, напълно е възможно мъжът да не се включва активно в гледането му.

Според мене, темата е за ключ
Авторката вече си е решила.

Да оставим колко е важно наличието на секс и химия за връзката настрана. Авторката, ако държи да има бебе, трябва да се отърве моментално от мъжа. Да си прецени приоритетите - този мъж или бебе. Реалистично и двете заедно просто няма как да се получат.

Е все пак се е случвало вече ... веднъж преди малко повече от две хиляди години

Да де, ама нали трябва да се мисли и за бебеГледането, правенето е най-лесното /по принцип, не и в този случай/. Представям си го и се кръстя. Горкото евентуално дете в тая схема.

Добре де, разбрахме какви са желанията на авторката, но какво казва мъжът ѝ по въпроса? Има ли разговори и конкретни стъпки по преодоляване на спънките в тая връзка?

Ами общо взето се въртим в някакъв порочен кръг. Малко подобряване и после дълго време пак същото. Много е заплетено и явно натрупано с годините. Накратко аз съм го кастрирала явно с моето държание( да в годините съм проявявала ужасно поведение), а от там нататък не мога да си обясня със сигурност. Ами какво точно казва, че изискванията ми му тежат, че работата го натоварва психически, че мъжете след 30 години вече не са така активни, че не иска аз да инциирам нещата, а да е по негово желание. От там нататък следва следното - аз съм тиха, спокойна, изчаквам. Случва се но, но много-рядко (2 пъти в месеца) на мен това е недостатъчно. Започвам да се сърдя, да говоря грубо - идва кастрацията и така цикъла се завърта и реално нищо не се случва. Нито да говоря, нито да не говоря.
Преди три дни пак ме обиди много, когато му намекнах да правим нещо, с тъпото изказване, че в 11 часа вечерта, когато се е наял не му е до тия работи.
Иии да, вече последвах вашия пример и съвет, още след работа влизам в банята, за да не се налага да отказвам поради тая причина.
И да всъщност понякога му отказвам, може би ако не отказвам ще е 3/4 пъти в месеца, а не 2, но повярвайте, много ми е унизително да правя секс, когато преди това са ме рязали доста пъти, чувствам го, че другия го прави по задължение, а не от страст …
И да, знам, че бебе не се прави просто ей така, не искам бъдещото такова да страда. Идеално знам, че няма да забременея от 2 пъти в месеца и то не точно по време на овулация. Просто се опитах и това да му давам като стимул ама не ми помага
Жалко е и ми е тъжно …

И още нещо.. виждам го как се връща уморен и скапан от работа, иска ми се да го изслушам, развеселя, подкрепя. Знам, че го прави за нас, но просто явно при мен нещата са свързани и със секса. Не се чувствам задоволена и от там вътрешно мразя и него и себе си… не знам, аз ли не съм нормална ..

Как оценяваш отношенията ви, любов ли е, навик ли, нещо, колкото да не сте сами - какво е по твое вътрешно чувство?

Обичам го, знам че и той ме обича много. Просто го усещам, като нещо изхабено по самия си път. Заринато с травми/ грешни думи, битовизми…