Сняг най-после наваля, ЮЛЧЕ, хайде вънка със шейна!

като каза баща и се сещам моя как лиготи Елена викам му чакай да порасне да ти свие сърмите!Ще седиш и ще пушиш нервно но балкона!А на него дискретно му прискърцват зъбките

Ха добро утро и от мен!
Ей, Попова, добре завърнала се За изпита-споко, ще мине все някога. Аз съм казала - първо кола да имам, книжката лесна работа. Ама кат'съм го казала, никой не ме е чул май
Ще ви кажа. Наистина няколко пъти дискретно съм споменавала за здравословните си проблеми, но ето, че някои мами са разбрали /значи все някой ми чете "изцепките" /. Не исках да ви занимавам с такива неприятни неща, та затова не съм разказала. Значи страдам от заболяване на периферната нервна система, което се е проявило най-вече поради отслабен имунитет, което пък от своя страна се дължи най-вече на прекомерно и неправилно приемане на лекарства в детска възраст /така казаха докторите /. Аз това съм ви го казвала и пак ви моля - внимавайте с лекарствата, давайте ги, когато се налага наистина Засегнат е най-вече левия ми крак-почти не мога да стъпвам на него след раждането. Тежестта от бременността си оказа голямо влияние. Ето за това не излизам много и си седя повече в къщи, пред компа. И за това ви казах, че имам достатъчно време да пускам темите и да ги поддържам /щото то освен пускането, се иска и периодично обновяване-добавяне на нови членове в списъка, нови снимки и т.н/. Та по принцип лечение няма-така казаха в Александровска, а и много литература изчетох по въпроса...същата работа. Но знаете, че медицината се развива, и аз живея с надеждата,че лек ще се намери. Преди да забременея се свързах с един много известен в Бг доктор, не само в Бг, но и в Германия е известен. Та той ми даде някакви надежди, ще пробваме някаква терапия. Остана да направя разни изследвания и да отида с тях при него. Но забременях. Пред мен изобщо не стоеше варианта да махна бебето и да продължа лечението. Помислих си" Нищо няма да ми стане за 1-1,5 год." Е,нищо кой знае какво не ми стана, освен, че имам най-хубавото нещо на света. През цялото време имах огромната подкрепа от гинеколога ми, за което ще съм му благодарна винаги Оттам нататък знаете-бременеех, родих, кърмих стабилно 6 месеца /което си го бях поставила като програма минимум/ и сега мисля,че е време да се обаждам пак на оня док от Сф. Още отлагам и продължавам да кърмя, защото ми е много жал да се отделя от Дая за по-дълго...но това си избрах аз. До края на месеца мисля, че ще се престраша. Болестта ми прогресира и ще засегне и други органи-другия крак, ръцете, зрение, слух...има много тежки случаи. Но аз съм обещала пред себе си и пред паметта на баща ми, че АЗ НЯМА ДА СЪМ ОТ ТЯХ! Ще се борим докрай с майка ми, мъж ми и Дая. Мечтата ми е да имам още едно бебе, което спокойно да разхождам с количката, че Дая не можах...
Ох, разчувствах се , ама по-добре да ви кажа, за да сме наясно. Ако не ме прочетете, няма да се сърдя

Питай мен, мен Ми лекарството е да не носиш прашки, да не ти се подиграва мъжът ти /или който там ги вижда /. Иначе за натъртени кости препоръчвам налагане с листа от прясно зеле. Моментално спира отока и облекчава болката. Толкова много пъти съм падала в последните 5 год., че толкова косми на главата нямам. Пробвала съм много лекарства, но от зелето по-ефикасно няма /за костите обаче/. Ако си се натъртила по-встрани по Д-то - носи боксерки Направо съм лекар-травматолог вече
Чао засега!

O,Ронка ти се върна тихомълком,а аз чакам вести за книжката
Момичета,Моля ви не опорочавайте това хубаво място с дребни свади,както преди време беше направила Максим и това накара много мами вече да не влизат при нас
Аз да си се оплача,цветя не ми останах от моя малък "Пършинг "Алекс:)С тая проходилка като тайфун за нула време овършава из целия апартамент.Направо си е ужас това изобретение Първо имаме изцяло стъклена врата на хола и просто ме е страх кога ще мине през нея.После ...окъса ми всички цветя,да не говорим за други неща които просто за секунди хваща.Мъжо ми донесе преди 2 години от Судан много хубаво цвете и си го гледах като бебе,а сега... Като имам дела и бабата или гледачката са в къщи и като се върна само ме уведомяват колко листа сме минус.Май,май няма да го бъде още дълго:(
Другият ни номер е да се хващаме на обръча над шезлонга като успоредка и да се набира.Гимнастик ли ще става,какво ли  

Здравейте,мами
Честити месечинки на всички!Да са здрави и много палави[/color]
ПИПИ аз гледах за снимката на Павката,ма нещо не я виждам
Я кажи в кой конкурс по-точно.
  на popova
Аз лично листовките съм ги взела от 1 път,много са гадни,но иначе кормуването от раз-в тая част ме бива/поне така си мисля/
Така,че споко

ох,НАН,така ме натъжи като ти четох поста,но за съжаление такъв е животът-както има и хубави дни,така има и трудни моменти.Не знам какво да ти кажа,защото всички думи са излишни.Разбирам те напълно как се чувстваш,аз не съм болна,но пък мен ме боли душата и сърцето ми се къса като знам какво ме очаква съвсем скоро.Но какво да се прави,като явно не съм избрала точния човек.Важното е да сме оптимисти/а ти си/и да вярваме в себе си,още повече щом има кой да ни подкрепя и да ни вдъхва кураж.Мисля ,че си направила най -добрия възможен избор,защото всичко останало в живота е преходно,но това -НЕ !
За това направи каквото е нужно за лечението,в името на това да си още многооооо дълги години пълноценна майка и да се радваш на Дая,и да тичаш с кеф след нея.ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО ОТ СЪРЦЕ!!!
П.П.Как се казва това заболяване,ако не е тайна да почета малко за него?

НАН искрено съжалявам за болеста ти и ти желая много сили и вяра.Предполагам ако не се лекува сигурно може поне да се подтисне по някакъв начин?Аз имам хонтропатия на коленете която също не се лекува но се забавя развитието на болеста.Но разбира се не ги сравнявам двете неща аз съм доста по-добре.Поне за сега.Надявам се да ни държиш в течение

Nan,имаш пълната ми подкрепа,ако имаш нужда от каквото и да било като дойдеш в София се обади и ще ти помогна с всичко,което ми е по силите !Ако се разхождаме с мъжо в посока Сопот ще ти се обадя да пиеме някъде по кафе!Ние почти всяка неделя се размотаваме извън София.

Охххххх,моя компютър съвсем се прецака май.Като пиша,ми забавя писането.А като си пусна филм или игра и ми прескача.
Какво да правя не знам,сигурно ще се наложи да си преинсталирам Windows-a
Имам антивирусна,но пак съм дръпнала файл,в който явно е имало вирус.И лощото е ,че не мога да го открия кой точно е,знам че е някой с музика,уж го изтрих,има го само в плайлистата на Winamp,ама не ми дава да го отворя,защото искало да ме защити нещо си там Такова съобщение излиза.Какво да правя,някой да има идея?!

Тежка нощ!

януарския брой 46, стр.96
Popova добре дошла, ще ги вземеш листовните, не се притеснявай, мен лично кормуването по ме стряска
Диди Фиеста, за съжаление не мога да ти помогна с вируса
NAN мила
А иначе и аз напоследък се замислям за разходка до Сопот, като видях снимките на Мама Дани, и и ни е наблизо, чак сайта на града разгледах

N A N бъди силна, но ти изглежда си точно такъв човек за да издържиш психически и до този момент.Вярвам в това, че скоро ще правиш дълги и весели разходки с Даяна и едно новоизлюпено фъстъче

синео4ка, благодаря ти че ме разбра  
Изглежда всяка от нас в по-малка или по-голяма степен е чувствителна на тази тема и за това се получават недоразумения.

Аз със тройния аксел се отчетох ден преди да родя.Първо нададох страааашен вой, а после голям смях падна, с този тумбак като подхлъзнал се бизон съм изглеждала отстрани сигурно

НАН,много ми стана кофти от поста ти От сърце ти желая да се оправиш бързо и да си се разхождате на воля с Дая,с мъжо и със още едно бебенце
Аз също страдам от прекомепната употреба на антибиотици./за което баща ми казва че няма да си го прости цял живот /
Та от антибиотих ме е хванала астмата,а в една по-късна възраст/15,16год/ме ментаха яко бъбреците .Те докторите едно време за щяло и нещяло антибиотици са давали
Затова досега ако се е налагало на малкия съм му давала само хомеопатични и се надявам искрено да не се наложи да дам антибиотик
Диди Фиеста

Иси,мила
да не ви кажа малкия какъв аксел направи днес ,не троен,а петорен ще да е бил .претъркулил се е едно 2м.и накрая туп.идва ми да се самоудуша

пипи,видях ви,ма много сте сладки жалко,че не сте спечелили.Аз все още не съм пращала никъде снимки на Криси,но пък пратих едно писмо до "Моето дете".Да видим,може да спечелим
Жоржи,не се притеснявай ,и ние сме същите.Сега ще ти разкажа какво ми се случи на мен тази сутрин,за да не се самообвинявап.През нощта Криси беше неспокоен,и аз за по-лесно го сложих при нас.И явно въобще не съм го местила сле дтова/нямам спомен/ и сутринта се будя от едно туп и рев.И какво да видя,нашият калпазанин се събудил и започнал да пълзи,пропълзял спалнята,стигнал  до края и сигурно се е преметнал,защото беше паднал по гръб.На мен ми стана много кофти,защото вече не знам кое поред ни е това падане.И аз така като теб се самообвинявам,но и ние сигурно сме падали,пък ни няма нищо.то колкото и да ги пазиш,ако има да става-ще стане.

Жоржи,Митака на тази снимка е много слаъдк.Как се смее само.Майка ми като го видя и така му се радва
Бебчета,всичките са толкова сладки,че щипни едното-цункай другото

Привет
Нан разплаках се! Аз лично знаех от колегите, че имаш проблем, но умишлено не исках да знам подробности. Винаги ми е правило впечатление намеците които пишеш, но съвсем съзнателно съм ги подминавала. Както виждаш целия форум те обичаме и подкрепяме. С твоята огромна вяра и с нашата нестихваща положителна енергия насочена към теб Вярвам че много скоро ще бъдеш добре.  

Ох исках и други неща да пиша, но ..... по-късно.....