Здравейте, понеже ни се посъбраха вече няколко дълги полета с малко дете (под 2 години) и съответно доста се поинтересувах предварително как да направим тези 10-11-12 часа по=леки и приятни за всички (т.е. за детето, за родителите, за персонал на борда, а и за останалите пътници), реших да споделя няколко неща, които са работили при нас и полетите ни минават без ревове и драми (дори и дневните). Пускам темата, за да споделят и други техния опит и съвети. Няма смисъл от дискусии За и Против летене, пътуване и т.н. с деца, такива имаме достатъчно във форума, а и едва ли ще откажат някой да пътува с детето си, по-скоро само ще предизвикат негативни емоции и в двете страни.
Първо да кажа, че ми е ясно, че естествено има и всякакви деца. Но не може ние като родители да очакваме, че ще се качим на самолет и детето ще си стои просто ей така 2-3-4-12 часа и ще зяпа в една точка. Синът ни има доста полети зад гърба си вече, но от малък по време на полети му обясняваме какво се случва, че трябва да си сложи колана, когато свети лампичката и всяко едно такова събитие го превръщаме в игра. Той вече знае, че като се качи в самолета, ще "дойде една кака и дава ам ам, сложим колана, щото лампа свети". И няма никаква драма за колана примерно.
Когато беше по-малък, при излитане и кацане майка му го кърмеше, това е ясно. После почнахме да му слагаме едни тапи за изравняване на налягането, специално за малки деца. Вече, когато почна да разбира, му обяснихме, че трябва да пие вода, когато го болят ушите и той го знае и го прави.
Сега сме му взели и един куфар, който служи като удължител на седалката му. Има си към него и матрак и така се получава това, което възрастните получават в бизнес клас и той може да легне и да спи съвсем нормално в самолета. Когато пък не спи, стои седнал и си има площадка за игра и не е нужно да е свит само на седалката. В момента е висок 87 см, до към 90-95 ще спи удобно така. До момента, при 12 часов дневен полет, проспива около 4 часа, при нощните спи 7-8 часа. Вътрешността на самия куфар ползвамесамо за три неща – чоп-чоп, играчки и памперси. Всички други негови неща са в нашия ръчен багаж, защото този куфар спасява полета!
Чоп-чоп: за полетите винаги носим много дребни неща за хапване - солетки, кашкавал на кубчета, сушени плодове и други дреболии. Това осигурява спокойствие за не малко време.
Играчки – спинъри, докато беше по-малък. А иначе сега – книжки за оцветяване, стикери – стикерите са game changer, понеже са малки и отнемат много време да се налепят по седалката, масичката и където още се сетите. Колкото по-разнообразни картинки, толкова по-добре. Като е важно да има любими мотиви (при нас са влакове и животни). После ги залепя отново на фолиото, на което са били и почваме отново. Следват няколко обикновени книжки, пак на на любима тематика. По възможност нови, но винаги носим и някоя любима. Към всички тези неща добавяме и подаръците, които ще получи от стюардесите.
След това, в зависимост от детето, измисляте и други занимания. Синът ни обича примерно да учи нови думи – според дестинацията, го научаваме да казва няколко поздрава и след като каза 3 пъти „Оля гуапа“ (Здравей красавице) на костариканката зад нас, веднага получихме и детегледачка за следващите 2 часа, та даже не можехме да си го вземем обратно.
В много краен случай, на дълги полети, ако всичко му е омръзнало, правим няколко разходки из самолета – на него поне разходки са му достатъчни и не се закача с другите пътници. Иначе за момента няма интерес към филми и други предавания (нищо, че сме му пускали), но в бъдеще и това ще помага за по-леко протичане на полета.
И общо взето така успяваме да издържим без драми и нерви 10-12 часови полети, като колкото и да е странно за много хора, той не реве, не блъска, не рита и т.н. И не е еднорог обаче – повечето родители, които сме срещали по самолети и които летят по-често с деца, ползват подобни тактики (напаснати на собственото дете) и децата им са също кротки и се занимават по време на полет.Естествено, ние като родители сме ангажирани с него и не сядаме да си пуснем просто филм и да ни е все едно какво се случва около нас и особено в началото сме инвестирали време и внимание, за да обясняваме по няколко пъти за колани, лампички и т.н. и да измисляме художествени истории, за да могат тези действия да са забавни за детето.
На самите летища, винаги проверяваме предварително къде има детска площадка. Голяма част от летищата имат и това е перфектна възможност да изхабите много енергия, за да няма излишък от такава на полета. Ако няма детска площадка – летищата са достатъчно забавно място за едно малко дете и може да се обикаля, разглежда, да се гледат самолети, автобуси и т.н. Отиваме просто достатъчно рано, за да може спокойно и без нерви да направим всичко (чекиране, багаж и т.н.) и да остане достатъчно време за детето да си поиграе.
Понеже няколко пъти ме питат и за свободната седалка за детето, без да сме платили за такава (то при нас вече свърши, понеже вече над 2 винаги има седалка) - значи първо да уточня, че за целта е важно да има свободни места в самолета, иначе няма как да стане и 100% гаранция, че ще работи тактикатаняма. Но при нас е работило при 5 от общо 6 полета над 6 часа (то под 4-5 часа е все тая как ще сме) и зависи от авиокомпанията:
Емирейтс - там така наречените bulkhead seats (т.е. местата където нямате никой пред вас) са запазени за родители с бебета и малки деца и биват пазени до последно и отблокирани чак, ако полетът е пълен и вече няма къде да сложат други хора. Та там запазваме тройна седалка (и на B777 и на А380 има тройки там), като избираме примерно седалки А и С, и оставяме средната свободна. Никой не би седнал там доброволно, а ако го сложат все пак там, в голяма част от случаите питат дали могат да ги преместят - тук имаме успеваемост 3 от 4 дълги полета.
Други авиокомпании - без значение дали е конфигурация на седалките 3-3-3, 3-4-3 или 2-4-2, в края на самолета винаги има едни тройки седалки, които са по средата и не са много атрактивни за повечето хора. Отново както и горе запазваме в двата края на тройната седалка и оставяме между нас свободно.
И в двата случая, ако е пълен самолетът, всеки ще се съгласи да се смени с един от родителите и пак не губи нищо човек. Тук успеваемост - 2 от 2 полета.
Уточнения:
- куфарът е Jetkids Bedbox Stokke - струва си обаче само, ако човек ще го ползва повечко или има ваучери, мили и т.н. за да си го вземе евтино. Понеже иначе е скъп. Освен това не всяка авиокомпания позволява да се ползва като удължаване на седалката.
- тапите за уши са Earplanes Kinder (т.е. детската версия за малки уши). Има и някакви Sanohra Fly for Kids, които не сме ползвали обаче
- стикерите са най-обикновени стикер с картинки от магазин тип "Всичко за един лев", ама е хубаво да се отлепят лесно 🙂
Виж целия пост
Първо да кажа, че ми е ясно, че естествено има и всякакви деца. Но не може ние като родители да очакваме, че ще се качим на самолет и детето ще си стои просто ей така 2-3-4-12 часа и ще зяпа в една точка. Синът ни има доста полети зад гърба си вече, но от малък по време на полети му обясняваме какво се случва, че трябва да си сложи колана, когато свети лампичката и всяко едно такова събитие го превръщаме в игра. Той вече знае, че като се качи в самолета, ще "дойде една кака и дава ам ам, сложим колана, щото лампа свети". И няма никаква драма за колана примерно.
Когато беше по-малък, при излитане и кацане майка му го кърмеше, това е ясно. После почнахме да му слагаме едни тапи за изравняване на налягането, специално за малки деца. Вече, когато почна да разбира, му обяснихме, че трябва да пие вода, когато го болят ушите и той го знае и го прави.
Сега сме му взели и един куфар, който служи като удължител на седалката му. Има си към него и матрак и така се получава това, което възрастните получават в бизнес клас и той може да легне и да спи съвсем нормално в самолета. Когато пък не спи, стои седнал и си има площадка за игра и не е нужно да е свит само на седалката. В момента е висок 87 см, до към 90-95 ще спи удобно така. До момента, при 12 часов дневен полет, проспива около 4 часа, при нощните спи 7-8 часа. Вътрешността на самия куфар ползвамесамо за три неща – чоп-чоп, играчки и памперси. Всички други негови неща са в нашия ръчен багаж, защото този куфар спасява полета!
Чоп-чоп: за полетите винаги носим много дребни неща за хапване - солетки, кашкавал на кубчета, сушени плодове и други дреболии. Това осигурява спокойствие за не малко време.
Играчки – спинъри, докато беше по-малък. А иначе сега – книжки за оцветяване, стикери – стикерите са game changer, понеже са малки и отнемат много време да се налепят по седалката, масичката и където още се сетите. Колкото по-разнообразни картинки, толкова по-добре. Като е важно да има любими мотиви (при нас са влакове и животни). После ги залепя отново на фолиото, на което са били и почваме отново. Следват няколко обикновени книжки, пак на на любима тематика. По възможност нови, но винаги носим и някоя любима. Към всички тези неща добавяме и подаръците, които ще получи от стюардесите.
След това, в зависимост от детето, измисляте и други занимания. Синът ни обича примерно да учи нови думи – според дестинацията, го научаваме да казва няколко поздрава и след като каза 3 пъти „Оля гуапа“ (Здравей красавице) на костариканката зад нас, веднага получихме и детегледачка за следващите 2 часа, та даже не можехме да си го вземем обратно.
В много краен случай, на дълги полети, ако всичко му е омръзнало, правим няколко разходки из самолета – на него поне разходки са му достатъчни и не се закача с другите пътници. Иначе за момента няма интерес към филми и други предавания (нищо, че сме му пускали), но в бъдеще и това ще помага за по-леко протичане на полета.
И общо взето така успяваме да издържим без драми и нерви 10-12 часови полети, като колкото и да е странно за много хора, той не реве, не блъска, не рита и т.н. И не е еднорог обаче – повечето родители, които сме срещали по самолети и които летят по-често с деца, ползват подобни тактики (напаснати на собственото дете) и децата им са също кротки и се занимават по време на полет.Естествено, ние като родители сме ангажирани с него и не сядаме да си пуснем просто филм и да ни е все едно какво се случва около нас и особено в началото сме инвестирали време и внимание, за да обясняваме по няколко пъти за колани, лампички и т.н. и да измисляме художествени истории, за да могат тези действия да са забавни за детето.
На самите летища, винаги проверяваме предварително къде има детска площадка. Голяма част от летищата имат и това е перфектна възможност да изхабите много енергия, за да няма излишък от такава на полета. Ако няма детска площадка – летищата са достатъчно забавно място за едно малко дете и може да се обикаля, разглежда, да се гледат самолети, автобуси и т.н. Отиваме просто достатъчно рано, за да може спокойно и без нерви да направим всичко (чекиране, багаж и т.н.) и да остане достатъчно време за детето да си поиграе.
Понеже няколко пъти ме питат и за свободната седалка за детето, без да сме платили за такава (то при нас вече свърши, понеже вече над 2 винаги има седалка) - значи първо да уточня, че за целта е важно да има свободни места в самолета, иначе няма как да стане и 100% гаранция, че ще работи тактикатаняма. Но при нас е работило при 5 от общо 6 полета над 6 часа (то под 4-5 часа е все тая как ще сме) и зависи от авиокомпанията:
Емирейтс - там така наречените bulkhead seats (т.е. местата където нямате никой пред вас) са запазени за родители с бебета и малки деца и биват пазени до последно и отблокирани чак, ако полетът е пълен и вече няма къде да сложат други хора. Та там запазваме тройна седалка (и на B777 и на А380 има тройки там), като избираме примерно седалки А и С, и оставяме средната свободна. Никой не би седнал там доброволно, а ако го сложат все пак там, в голяма част от случаите питат дали могат да ги преместят - тук имаме успеваемост 3 от 4 дълги полета.
Други авиокомпании - без значение дали е конфигурация на седалките 3-3-3, 3-4-3 или 2-4-2, в края на самолета винаги има едни тройки седалки, които са по средата и не са много атрактивни за повечето хора. Отново както и горе запазваме в двата края на тройната седалка и оставяме между нас свободно.
И в двата случая, ако е пълен самолетът, всеки ще се съгласи да се смени с един от родителите и пак не губи нищо човек. Тук успеваемост - 2 от 2 полета.
Уточнения:
- куфарът е Jetkids Bedbox Stokke - струва си обаче само, ако човек ще го ползва повечко или има ваучери, мили и т.н. за да си го вземе евтино. Понеже иначе е скъп. Освен това не всяка авиокомпания позволява да се ползва като удължаване на седалката.
- тапите за уши са Earplanes Kinder (т.е. детската версия за малки уши). Има и някакви Sanohra Fly for Kids, които не сме ползвали обаче
- стикерите са най-обикновени стикер с картинки от магазин тип "Всичко за един лев", ама е хубаво да се отлепят лесно 🙂
И ще мине супер, със сигурност.