Любители на котки - Тема 193

NoProblems, от здраве да не се отървеш!

За хипертироидизма... Има три варианта за лечение: с хапове (доживот), с радиойодинова терапия (еднократно) или отстраняване на щит. жлеза (оперативно). Към хаповете има и тироидна храна на Хилс като помощна терапия.

Питахте ме за Слънчи и Спиди... Благодаря, и двамата са добре. Спиди продължава на уринарна диета и добавки. И за Джерко да кажа, че ми пее любовни песни от време на време.

peanutbg, това за първи път ли му се случва? Препоръчвам ти да разгледаш сайта на Асоциацията по бъбречни проблеми IRIS, където има качени инструктажи за стопаните на котки и кучета с ХБН. Да видиш как се определя стадия на ХБН и как трябва да се проследява - http://www.iris-kidney.com/guidelines/staging.html

3 пъти на ден по 150 мл ми се струва много на мен. По една "топка" на ден съм поставяла аз на креатинин около 250 и после като се хидратира разреждам през ден-два.
При толкова висок креатинин, да не би да има нещо придружаващо, освен ХБН, което да я обостря? ХБН върви с години и може да се контролира с диета, добавки и помощни лекарства, така че котката да има качествен живот.

Не знам казвах ли ви, но ПиратЯ е видимо по-щастлив сега като я няма котанката. Ходи и се разтяга в средата на спалнята. Защото преди не можеше - това беше нейната стая, нейната територия (както погрешно види се си мислехме, че можем да обособим). Даже мъжът ми забелязал че сякаш е по-спокоен Ришко.
А на мен ми е малко мъчно за котанката. Не съм предполагала. Но то 5 месеца почти беше в нас. Не знам казвах ли ви, че питах приятелите ни за нея как е. Бързо бързо си намерила старите леговиша. Все пак това си е домът, който тя най-добре знае. Ще се радвам да е щастлива малката шаренушка. Ама ми е мъчно за нея де. Ей така тайничко. Щото на мъжа ми хич не му е мъчно. И си мълча пред него. Той някак от самото начало твърдеше, че няма да се сприятелят. Усещал го, видиш ли.
Ето го доволният Ришко.

Май не съм ви запознала с дворните котки. По-точно с едната, другата е в рая.  Красивчето :

Тигрето:
Нямам много техни снимки

Защо ме търсиш?,   аз през цялото време се притеснявах мацинката да не му издере оченцето на РиШко.  Имам предвид, да стане случайно, докато се бият. Че последните дни се биеха до кръв. Честно, отдъхнах си като си я взеха. Въпреки, че и за нея ми е жал,  че трябва да живее сама. Тя също се е успокоила според мен. Дано намерят решение. Мисля, че ти постъпи правилно като ги раздели. На твое място щях да направя същото. Усещаше се напрежението в постовете ти. То така не се живее. Нито за животинките беше добре, целият този стрес, нито за вас.

Да, El73, така е. Но просто казвам, че ми е малко тъжно за нея. Тя се беше привързала към мен. Все ми мъркаше от разстояние. Абе чудесни животинки, но не и да делят една територия.
Виж пък това за очето му аз не се бях сещала. Повече ме притесняваше да не натрупат стрес. Защото една позната ветеринар ме предупреди, че това, подобно както е при нас хората, не е безобидно. Падал им имунитетът и бързо заболявали.

Разбирам те напълно! Нормално е да ти е тъжно...
Ходи да я виждаш отвреме навреме. Не вярвам жената да има нещо против.

Трудно е. Тя не е там където те живеят. Тя е на съвсем друго място в един апартамент. Самите ни приятели са далеч от него. Иначе е отраснала в това жилище. Абе дано намерят начин да си я вземат при тях в голямата остъклена веранда.

Котето с бъбречната недостатъчност проверявано ли е за сърдечни проблеми? Вижте и белите дробове как са щом е започнало да диша тежко. Прекаленото хидратиране не е добре за сърцето.

Грейси съобщава, че е гладна като идва бута ме с лапа и мяука. Също не й държа купата пълна, защото е голяма локомия и всичко изяжда. Оставя си по някоя и друга гранула, но не винаги.

Мили котешки мами, от много отдавна не съм писала!
Разни служебни и лични простотии, знаете как се случват нещата...
Връщам се при вас!
Ние с трите мацки (Джинги, Мюсли и Пудинг) сме добре. Много интересна динамика имаме.
Пудинг, която последно пристигна в дома ми, влезе под кожата на всички в семейството. Няма такава досада! (в най-добрия смисъл). Постоянно е или на врата ми, когато лежа, или в скута ми, когато работя.
Работя основно от вкъщи и няма среща, в която тя да не е върху мен. Скутът ми не е достатъчен, тя се катери по мен - по рамене, по гърди, по облегалката на стола, че по главата ми  - където свари! Понеже през голяма част от времето ми съм в онлайн срещи, като се поява без нея, колегите ме питат какво се е случило, че я няма
Тази седмица имахме височайша визита от големите чужбински шефове и като тръгнах да се социализирам вечерта, извън официалната адженда, двама от тях започнаха да ми показват на снимки на техните котки, защото "аз съм човека с котките". Егати, с това ли ме знаят във фирмата? Къде са ми постиженията? Ревнувам!

Отивам да ви чета... извинете, че така се появих изневиделица

Момичета, приемам съвети за пътуване с котка. С влак, не с кола.
От Варна до София, надявам се да си купя билет за спален вагон, цялото купе, да сме само ние вътре.
Знам, че не е разрешено но... не знам. В купе с други хора 8-9 часа ми се струва убийствено.
Някой пътувал ли е толкова дълго?
Досега мислих какъв багаж ще трябва да му нося. Ми то с бебе едно време, по-малко носех. Реших част от багажа да пратя по куриер преди това.
Какво мислите за плана ми?
Мислех да си го оставя у дома, обаче се оказа, че ММ има командировки и не става.
Ух. А не го исках, защото отивам при сестра ми и ще правим ремонт на кухнята, ще боядисваме... не е истина в какво приключение се вкарвам.
Това е причината толкова години да не вземам и гледам животно. Мои познати също. Пътуваме относително често, а нямаме роднини в града, не става някоя баба, братовчедка, леля да наминава или да ги гледа.
И сега... не знам как се справяте.
От сега съм пазарила сестра ми да и го закараме лятото за две седмици докато пътуваме.
Преди това обаче имаме друго 10 дневно пътуване и с нея, и за тогава още нямам решение. Освен хотел... което ме ужасява.
Зле ми е.

За 10 дни сам няма да му стане нищо.И е по-добре да бъде в позната среда,отколкото наблъскан в клетка и с мяучещи котки около него.

Flash*, с Том съм редовна по линията Варна-София и досега не съм срещала проблем. Да, първият път кондукторката се опита да ни скастри, че в първа класа няма място за домашни любимци и щеше да ни прати във втора, но се обади на началника и в крайна сметка ни остави.

А защо не хотел? Нашата беше миналата година за десетина дни, и само първия ден се е крила. Като цяло много добре й понесе,като я гледах на клипчета как се забавлява. Разбира се, направихме сериозно проучване и мястото е наистина добро,с хора, обичащи животните. Като цяло стресът от дълъг път и ново място няма да е по-малък.

Flash, и аз като Red Soul смятам, че въпреки всичко за десетина дни е по-добре вкъщи сам.

Аз съм пътувала преди 7 години някъде с ПиратЯ в клетка до къщата ни. На час и половина път от Пловдив е. До там отидохме с познат с кола, а на връщане - с автобус. И в двете посоки си държах пръстите на ръката провряни през отворите на предната решетка на клетката така че да са близо до муцунката му, да ги подушва. Един вид да знае, че съм там. Ми какво да ти кажа... помяука на тръгване половин час, даже няма и толкова. След което се успокои и само от време на време измяукваше. Но той тогава беше още съвсем младо котараче, приспособимо дето се казва. Сега ако трябва да повторя същото не зная дали бих го направила. Мисля си, че и те са като нас хората - с годините все по-трудно понасяш нещата, които те изваждат от зоната на комфорт.

Сега ходим до къщата ни за по 2-3 дни. Често сме давали ключове на съседите да го хранят 2 пъти дневно. Те го правят, но знам, че те самите много пътуват. Пък и някак неудобно ми става ако е за повече дни. Затова напоследък обмислям да купя такава автоматична хранилка/поилка. Поне засега този модел съм харесала де. Може да се намери и по-хубав. Чисто механично да му пуска храна и водичка. И наистина по-добре да поскучае десетина дни, но в позната среда отколкото десет дни в чужда.

Както го описваш то самото пътуване ще е най-малкият проблем. А там десет дни в София? Ще правите нещо като ремонт, ще боядисвате казваш. Врати ще се отварят и затварят, латекс, валяци, четки... Ти самата няма да си без работа така че да му обръщаш внимание да го успокояваш постоянно. И котарачето в един момент хем в непозната среда, хем ти ще се щураш напред-назад. Не мисля, че ще се усеща спокоен.

Сега ако е от котките, за които тези дни тук стана дума, че излизат и на разходки с каишки навън... може. Такива животни под някаква форма са запазили изследователския си дух така да се каже. И промените едва ли ги стресират чак толкова. Но ако твоят не е от тях... не знам...

Аз лично за себе си съм категорична вече, че искам да взема автоматичната хранилка и да можем някой път спокойно да си го оставяме сам за повече дни. Ние сме го и оставяли впрочем. Някой път когато сме пътували в събота сутрин и в неделя вечерта се връщаме. Тогава просто оставям повече храна и вода. И когато се приберем той си е спокоен, нахранен, чака ни с нетърпение. При тръгване оставяме телевизора да работи. Да си се изключи автоматично след 4 часа. Една лампа някъде светната оставяхме. И така.

Ноеми, много колоритни имена имат твоите Джинги, Мюсли и Пудинг. Като прочетох за online срещите се сетих дето наскоро казвах тук за нашите такива. Правехме по време на ковида по-често. Сега обаче вече едно, че са ни по-рядко, второ всички свикнахме да ползваме автоматичен виртуален фон и не показваме реалностите зад гърба си. Аз в началото 2020-та година предизвиквах усмивки с ПиратЯ. Редовно правеше изпълнения с подскоци, гонейки нещо из хола.

Ние пътуваме само с Лио заради епилепсията, знаете. В колата изкарва 12 часа като пич. Слагам му малка тавичка за еднокоратна употреба на пода за тоалетна,  ама не я ползва. Спи си и се разтяга по седалката. Където отсядаме пускам дифузер за успокоение, нервен е само първия ден. В котешката чанта слагам тоалетната, купите,  буркана с храната и паучовете. Паспорта и лекарствата в моята чанта (пътуваме и в чужбина)

С влак съм пътувала с Бела. Понеже толкова ми е бил акъла я носех на ръце... 🙄 Не сме имали проблеми.