Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне

Такааа, малко го бях зарязала малкия, че баткото ме пощурваше, но от два-три дни го следя по-добре детето и той почна чак да мрънка и реве като има пишо-аки. Даже днес бяхме навън и го паркирах на терасата, защото още спеше и не исках да го вкарвам вътре. Започна да мрънка и аз го взех, разсъблекох себе си, после него (поне 2-3 минути отне) и над легена и си свърши всичката работа. Та значи стискат си децата - то е ясно, че не може до безкрай.
Нощем яде към 4-5 и сигурно тогава пишка, ама нямам сили да го изпишквам, а май трябва да се напъна.
Искам да споделя нещо....баткото пие много прясно мляко (приспива се), а преди да легне ми отказва да се изпишква и резултата е, че се напишква нощем. Слагам му памперс. Понякога се буди и си казва, че му се пишка, но по-често не се събужда, а просто после си маха памперса. Знам, че трябва да го оставя, ама това сменяне на чаршафи, пране на одеяла и преобличане ми идва в повече. Дайте акъл 

Vesi ние с каката бяхме така. Тя пиеше кисело мляко за приспиване, изпиваше по 2-3 чаши (от неразливащите). И после през нощта ставаше по 2-3 пъти да пишка  не се напишкваше искаше си гърнето, но ни будеше по-често от малкия.
Решението ни беше да й спрем млякото късно вечерта. Първия ден помрънка, но си заспа. На сутринта се събуди зверски и това беше. Сега чат пат се пробва да си изврънка мляко късно вечерта, ама няма 

Явно ще трябва да спра млякото. Трудното е, че е осъзнат, инат и може да се надува цял час (по часовник) и другото, че си спестявам готвене  , защото може и само на мляко да кара.

Представих си го, че седи бебето. Не съм виждала толкова малки бебета научени на гърне и за това. Но дали е седнало или полегнало за мен това обучение пак е неестествено. Някой беше писал по нагоре, че зависи и от това къде живееш. Ако сме някъде в Африка и всички тичаме голи би ми се сторило естествено сигурно. Въпрос на гледна точка. Не ми се сърдете, че не съм привърженик на подхода, който сте избрали

ами, хайде да се включа и в тази темичка то май всички са се изнесли тук.


никой не ти се сърди. всеки си има право на избор относно това как ще си гледа детенцето. и аз първоначално си мислех, че ще е много трудно цялото това събуване и обуване, че ще е невъзможно да го следя като не е голичък, че ще му е студено и т.н. оказа се, че е много по-лесно отколкото звучи на думи и сега всичко си става автоматично. и много ни харесва 

Аз също съм за ранното приучаване на гърне или както там му казват ЕБХ. Пътувала съм в чужбина и съм виждала 3-4 годишни деца с памперс  . Много е смешно и жалко - все едно имат някакъв проблем дечицата.  Но за съжаление и тук взеха да се появяват подобни гледки.

Всичко е в резултат на алчност за пари и промиване на мозъци: "Всъщност целта на рекламите е непрекъснато да утвърждава статуквото им [на памперсите], а също и да разширява необходимостта от продукта. Вече се рекламират 3-4 годишни деца носещи памперс, внушавайки с внимателно подбрани, вдъхващи респект думи (например "препоръчва се от Съюза на педиатрите в България"), че е нормално деца в предучилищна възраст още да не могат да ползват тоалетната. Тези рекламни кампании, разбира се, са платени от корпорации като Pampers, Libero, Huggies. Още в родилния дом на родителите се връчват листовки с техни реклами и безплатни памперси." -- nodiaper.beinsa.info

Потресен съм като чета постинги от рода на този -- въпрос зададен от отчаяна майка към доктор: Синът ми е на три и половина, преди 4 месеца започнахме тренировка на гърне, но той упорито отказва да ползва тоалетната и си върши работата в гащите. Опитах всичко... затова ви пиша отново, омръзна ми да пера нацапани панталони... и в този тон. А може ли друго да се очаква, след като 3 години детето е било учено да ползва гащите си за тоалетна?! И сега на тази възраст тя ще трябва да заставя детето да прави нещо, което то не иска, и за нея и за детето ще е стресиращо.

Искренно ми е жал за такива деца, защото знам, че всичко това за късното приучаване на гърне са насадени митове, и то насадени с користна цел от корпорациите. Самуил от 7 месеца насам носи обикновени гащички и полага старание да бъде чист. Всяко дете има право да е чисто, самостоятелно и да има достойнство.

Бих казала, че по-скоро детето само ни насочва как да го гледаме. Едни са лесни, поддават се на обработка и научаване. Има и такива, които като че ли напук правят всичко и отказват всякаква намеса в интересите им. Аз отдавна се пробвам да го свикна с гърне. Но дори не мога да го накарам да седне там. Може ако е с дрехи и то за секунда и после си го разнася. Но с голо дупе пищи като че ли го колят, изобщо не иска да седи, трябва да го натискаш ама той вече по-силен от мен  та ме бори  . Виждала съм спокойни деца сложиш ги и си седят дори да им е за пръв път. Но моето е истерик и не е готово за това. Като гледам просто нямам друг избор освен да чакам да му дойде времето, ако ще това да е 5 години. Иначе съвсем ще намрази гърнето. Така стана с миенето на зъби - отначало му беше интересно. Но скоро го намрази и сега всяко миене на зъби е мъчение за двамата. Става насилствено, държа го и ако мога бих го вързала щото вече трудно го удържам. И с къпането е така и изобщо с всичко - такова си ми е детето от как се е родило и изобщо не може да бъде сравнявано с др деца. Ако искам да го унифицирам с другите, трябва да му пречупя волята насилствено и най-вероятно да го увредя психически, защото той всяко дребно нещо приема като голямо мъчение. Затова и по доктори почнах да го водя, да кажат дали нещо му има. Но на пръв поглед всички казват че си е нормален, просто такъв си му е характера и да не го принуждавам за нищо. Не че и е възможно де. Ама поне трябва да се къпе понякога и да си мие зъбите - това не мога да му го спестя. Но за памперса все още имам избор

Наистина всяко има право да е чисто. Затова и възможно най-скоро се мият като се наакат. Кажи ми честно, твоето дете истерясвало ли е при всеки опит да го научиш да ака където трябва? Защото моето го прави. Истерик е от както се роди. Още от родилното се видя, че ще бъде такъв - само той ревеше и то много силно - от къде го вадеше този глас не знам - другите деца едва мяучеха и непрекъснато спаха. А Давид събуди ли се е и почва да се дере и капризничи. Сигурна съм, че твоете дете не е такова и се оставя да го водиш, затова имаш успех. Но заслугите за научаването му определено са си негови - ти просто си му дал шанс, от който той се е възползвал. А моят син си има собствено мнение и нищо не го интересува. Така че твоя опит не може да бъде приложен от всички и да обвиняваш родителите, че са научили децата си да акат в гащите. Няма такова нещо - те си го правят от край време и изобщо не съзнават кво правят. Като узреят и почнат да разбират тогава е момента да се научат. Сега при моя син е невъзможно това да се постигне човешки и щадящо за него и за мен. А с насилие някак си не ми се пробва. Достатъчно го насилвам за други неща без които не може. Памперса ще го изтърпя. Ако нямам пари пелени ще пера - да съм мислела преди да съм раждала - сега е късно 

Имаш го, повярвай ми. Но не на начинаещия - просто имаш късмет с бебе, което прави квото му кажеш. Дано и занапред нямаш проблеми

Ако детето още от самото начало има изборът да е чисто и самостоятелно пред пасивността на памперса, то винаги ще предпочете работата с ЕБХ. Какво става сега със Самуил: нещо подобно но обратното -- когато искаме да му сложим памперс или да го обуем преди да е свършил с легена -- сърди се, направо реве, изглежда чувства унижение, недоверие към него.

Мисля си, затова едно дете трябва да се запознае с ЕБХ от 2-рата седмица нататък, тогава то е немощно и изцяло е в ръцете (и има доверие) на майката. Когато вече има сили да истерясва то вече ще е приело ЕБХ за правилно и нормално, защо да се сърди тогава?

Колкото до характера на детето, тази лекция направо ми отвори очите (няма превод обаче) -- характера, интелигентността на детето се предопределят от родителите още преди зачатието и после по време на бременността. Всъщност, оказва се, че когато детето се роди много по-малко можеш да формираш характера му, отколкото докато е вътре. Казват, че всяка емоция си има невропептиди, химическо агенти които се отделят (виж в What the Bleep e показано много добре) в мозъка и отиват в кръвта. Има такива за стрес, за страх, за всяка емоция. И по кръвта, разбира се, постъпват и в детето, което е в тебе. Така с емоциите си, ти химически оформяш детето по време на бременността, казват в лекцията. Защото ако постъпват повече хормони за ядове и стрес, то тялото му ще израства нагодено за тях, да живее и общува в такава нервна среда. И т.н.

Четейки всичко това,осъзнавам колко съм закъсняла с гърнето.

  Най-после да чуя нещо умно,практично,разумно.Уморих се да се чувствам виновна ,че съм приучавала детето си от 8 мес. да пиша и ака на гърне.Аман от мързелани,дето не им се мият гърнета и търсят опора и доводи,оправдаващи мързела им.Имам такива познати,дето все нямат време за гърнето-много са заети със сериали и барчета или много гости им идвали в къщата,или мн.обществени ангажименти,или много готвели,.....
   Не че аз съм от най-работните,даже  не го твърдя.Простата истина е ,че поставих като приоритет приучването на детето към ЕБХ.Друга част от полезните навици пък леко съм ги занемарила.Все пак 5 приоритета примерно са ми много.

Сложих моя син на гърне в момента, в който започна да седи. Постепенно детето само започна да предпочита да казва, че има ако, вместо да върши тази работа в памперса....Даже насила не мога да го накарам да я свърши там тази работа, когато сме някъде и няма гърне или седалка за тоалетна. (Страхува се като го хвана на ръце)
сега вече не иска и да пишка в памперса...Това, че е момченце също го кара да си казва, че има пиш, защото като се надуе памперса му притиска пишока. самият той предпочита да се чувства комфортно. само през ноща и навън е с памперс. През ноща, защото все още тогава не си казва, а навън поради причината, както писах, че не иска да го държа на ръце. но и това ще мине.

Хипо,и моето,вече порасло достатъчно,дете не пожела нито веднъж да пиша навън-клекнало и придържано от мен под коленете!!!!!!!!!!!!!!!!Ама,защо се получава така,има ли психологическо обяснение???????
Защо не искат навън клекнали,защо признават само вкъщи? Да не би да е резултат някакъв от това,че рано са се запознали с гърнето?Чудя се,чудя се....