Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...42

Жена придружава съпруга си до кабинета на лекаря. След като го преглежда обстойно, докторът извиква съпругата вътре, за да говори с нея насаме.
- Мъжът Ви страда от серизно заболяване, причинено от силен стрес. Ако не направите това, което ще ви кажа, ще умре.
Трябва всяка сутрин да го будите нежно със страстна целувка, а после да му поднесете хубава закуска. Да се държите мило през цялото време и да се стараете да бъдете в добро настроение. Да му готвите само любимите  ястия. Не го натоварвайте с никакви задачи и не му разказвайте проблемите си; това само увеличава стреса. Не се карайте с него. Вечер се опитайте да го отпускате, като му правите масажи. Окуражавайте го да  гледа колкото може повече спорт по телевизията, дори това да означава, че ще пропуснете любимите си предавания. И което е най-важно, всяка вечер, непременно задоволявайте всичките му сeкcуaлни капризи. Ако го правите всеки ден през следващите три месеца, напълно ще възстанови здравето си.
По пътя мъжът пита:
- Какво каза докторът?
- Каза, че ще умреш!

В едно село живял един старец, който се прославил с това, че можел да изпърАди всяка мелодия.
Веднъж дошли журналисти от националната телевизията, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.Единият журналист пита:
- Можеш ли "Бяла роза" на Славка Калчева?
- Лесна работа - казал дядото и изпърАдял много вярно "Бяла роза".
Другият журналист:
- А, "Ветрове" на Лили Иванова можеш ли?
- Няма проблеми...
Третия журналист:
- А, класика можеш ли ? Например токата и фуга в ре минор, от Бетовен?
- Това не го знам, дайте нотите ще опитам.
Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал:
- Няма да стане момчета... Тука на три места може да се насe*а.

Професор по математика среща свой бивш студент:
— И, как е, колега?... Прилагате ли знанията, които съм ви предал и в живота?
— Ами, да, професоре... Наскоро си изтървах ключовете в една шахта, огънах една тел във формата на интеграл и си ги извадих.

Двама приятели. Единият казва:
- Забравил съм си портфейла. Ще ми дадеш ли 10 лева назаем?
- Няма проблем, вземи! - отговаря другият.
На следващия ден.
- Дължа ти 10 лева, нали?
- Да!
- Пак съм си забравил портфейла. Ще ми дадеш ли назаем 40 лева и ще ти дължа общо 50?
- Добре!
На следващия ден.
- Дължа ти 50 лева, нали?
- Да.
- Пак си забравих портфейла. Дай ми 150 лева назаем и ще съм ти длъжник с 200.
- Ох, добре!
На следващия ден.
- Дължа ти 200 лева, нали?
- Да, по дяволите!
- Дай ми още 300 и ще имам да ти давам общо 500!
- Ох, добре де, вземи.
На следващия ден.
- Дължа ти 500 лева, нали?
- Не!

Детето каза, че за понеделник трябва да занесе в училище 15 коркови тапи. Трудно е, но ще се справя..

Питам я:
- Скъпа, какво има за вечеря?
- Супа от карфиол с чия и салата от пресни кълнове.
- Ако искаш да се разделим просто ми кажи, а не така заобиколно ...

На изпит професор пита неподготвен студент:
- Какво е това изпит?
- Това е беседа между двама умни хора.
- А, ако единият от тях е идиот?
- Тогава вторият няма да получи стипендия.

От Интернет:

Питат чистачката:
– Кога ще измиеш стълбището?

И тя започва:
– Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справя с хигиенизацията. Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично. Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето – това е един много ценен ресурс. Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи – това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища. Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!"

Попитах във фирмата може ли да слея  почивните дни покрай Великден и Коледа. Не искат и да чуят!

Мутра пита приятеля си: – Мож‚ ли да кажеш що рибите не говорят? – Ама ти си много тъп бе, Картоф. Наври си главата в аквариума и се опитай да кажеш нещо!
 *
 Мутра разхожда куче из парка. Един от другите кучкари решава да завърже разговор и го пита: – Вашето куче има ли родословно дърво? – Що му е? То си пика и на обикновените...

Носи се легенда, че колкото са по-големи и кичести рогата при мъжкия елен, толкова по-красив и привлекателен е самият той.
При хората е по-различно... Колкото по-големи са рогата на мъжкаря, толкова по-красива и привлекателна е женската!

- Какво е 90-60-90?
- Шофиране, с преминаване край катаджия…

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за „Оскар“. Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После – чернокожи, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си „Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!“ Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
– Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше…