С какво ви липсва бившия?

  • 13 384
  • 120
# 15
Като кажа край значи край. Няма "да се видим, да се чуем, да поговорим, как си, как я караш, само да те проверя", защото за мен другото е залъгване, ако някой е още инвестиран в досегашните отношения. Казвам си го в прав текст даже по време на връзката, в случай, че се стигне до там.
Това не значи, че блокирам. Освен ако раздялата не е била някакъв грандиозен скандал и не подминавам човека все едно не съществува винаги знам на кого за какво мога да разчитам сред познатите си. Не се изкушавам да пиша за глупости, но се е случвало през бивш да е най-прекия път до нужна информация, на някой да му трябва нещо, което е останало у мен и т.н.
Но пък имам хубави отношения със сестрата на бившия, виждаме се, чуваме се. С братовчедка му. Даже до някъде с майка му. Моята майка с неговата също. Не че си говорят всеки ден кой какво готви, но някакъв small talk що става въпрос за общи интереси.

Да ми липсва нещо? Не. Балансирам като си гледм моята работа, хобита и неща, които ме правят "мен".
Виж целия пост
# 16
С нищо не ми липсва. Минаха много години, имам свой си живот, а сигурно и той. Помня, че се разделихме човешки, мирно и някак успяхме да запазим уважението помежду си. Не е имало обиди, клюки и драми. Дълго време след това поддържахме страхотни отношения и разчитахме един на друг за много неща. После аз се прибрах в България по любов и ни подхвана животът. Последно ми честити за раждането на първото ми дете. Оттогава не сме имали контакт, не сме и търсили. Имаме общи приятели, може би това изигра някаква роля в отношенията ни.
Много ми е непонятно как хората се плюят и обиждат, а уж са се обичали наистина. Ако е нещо толкова фрапиращо, прекъсваш контакт и толкова, но чак блокиране, унижения и тн. За мен са излишни, освен ако няма някаква много, много основателна причина.
Виж целия пост
# 17
Много интересна тема!
Сигурно има такива хиляда на година, но човек попада на такава, като му пише бивш. Grinning
С нищо не ми липсва, чудя му се само на акъла и самочувствието да ми пише и занимава,
 но от друга страна и тогава това ме превлече към него, така че…
Не отговарям и не следя, досега не съм блокирала бивш.
Около нас вече две двойки са в развод и не се заричам за нищо. Страшно е гадно и се моля само да не ни стига.
Виж целия пост
# 18
Как ще ми липсва? Аз го мразя, до такава степен, че ако го видя паднал на тротоара, ще пресека от другата страна.
За 28 години брак е имал само изгода от мен и накрая за благодарност настрои децата ни срещу мен.
Не съм го блокирала. Това е простотия да заличаваш спомените с някой с такава дълга връзка. Лекето обаче го направи и аз не му останах също длъжна.
Виж целия пост
# 19
Никога и с нищо не ми е липсвал бивш. Нито съпруг, нито сериозен приятел. И лоши чувства нямам към бивши партньори. Когато нещо приключи, то приключва. Simple Smile Затварям вратата и приключвам. Живота е твърде кратък за копнежи и ядове по миналото. Тровят настоящето и крадат от бъдещето.

Единствено, понякога се ядосвам понякога на БНД, но не като на бивш партньор, а като на другия родител.
Виж целия пост
# 20
Абсолютно нищо!
Толкова се бяхме изчерпали, толкова бяхме различни, бяхме си омръзнали, че и за него и за мен беше облекчение.

Само един дългорсочен имам.Другите сякаш не ги помня и не е било.
Виж целия пост
# 21
Няма какво да ми липсва, готини хора, минали и заминали.
Така е с мъже, приятелства, познати.

Нямам сантимент към миналото, никакъв.
Виж целия пост
# 22
Последният ми бивш е отпреди 23 години, щеше да е много странно ако още ми липсва Simple Smile Не вярвам аз в такива дългогодишни терзания. И хубавото, и лошото от миналото, си спомням без съжаление - било е, минало е, заминало е. Каквото е трябвало, съм научила, каквото се е случило, съм изживяла пълноценно. От време на време се мерват разни бивши, или разни "приятелки" от минали периоди тръгват да възстановяват контакти - нито се получава, нито има някакъв смисъл. Всичко с времето си.
Виж целия пост
# 23
С нищо не ме дразни, нито ми липсва. В много добри приятелски отношения сме, но няма как да сме отново заедно. Поне в този живот.
Единственото, за което съжалявам е, че останах с едно дете. Иначе дори се радвам, че преминах през всичко, според мен имахме мисия - да създадем пътечката, по която да дойде дъщеря ни и я изпълнихме.
Иначе никого не съм блокирала. Това е детинско.
Виж целия пост
# 24
Моят последен бивш  е от преди повече от 20 г. Далечен, мъглив спомен от хартиени снимки, проявени от лента. Спомен, който вече не значи нищо. Почти нищо.

С какво ми липсва? Не ми липсва – не ми липсва изобщо, но понякога, много, много рядко ми се приисква да попитам разни общи познати за него. Как е? Къде е ? Как се е развил живота му? Щастлив ли е?Той пита ли а мен? Но… не го правя. Не трябва. Изгорени са всички мостове. Завинаги и за добро.

Преди години ми е минавала еретичната мисъл, да си направя facebook и да го сталквам, но не го направих. Няма да го направя. Не трябва. Не се отгръща затворена страница. Не че може да се разчопли зараснала рана. Ама за всеки случай.

Да кажа, че ме е наранил е твърде, твърде слабо. Той ме опустоши. Обаче дълбоко в себе си знам, че това, което стана е най-доброто за мен, а и за него. И съм му благодарна. Бяхме като огън и бензин.

Радвам се, че стана както стана.Честно!

Дано е жив и здрав. Дано е добре и да е преборил демоните си.
Виж целия пост
# 25
Не ми липсва, защото е минало много време и отдавна съм в друга връзка, но не се разделихме с лошо и имаме чудесни спомени заедно. Мога да се сетя за някакви черти, които ги няма в сегашния ми мъж, а ми харесват, но пак не мога да кажа, че ми липсва. Просто пътищата ни се разделиха, решението за раздяла го взехме заедно и няма какво да се вайкам след 100 години.
Между другото, по темата биха могли да пишат само жени, които са се разделили преди един-два месеца, когато наистина липсва другия. Ама след сума ти и време какво липсване, то ежедневието е различно, интересите са различни, обстоятелствата са различни...
Виж целия пост
# 26
От мъжка гледна точка - колкото по-малко комуникация с бивши толкова по-добре. Това бих съветвал и дамите тук - забравете бившите си, щом сте се разделили - кой от къде е, няма смисъл да си усложнявате и без това краткия живот на този свят - по-добре го живейте пълноценно. Аз например с бившата ми комуникирам единствено и само за децата, защото тя все пак им е майка, но в момента в който почне да ми говори за нещо друго прекратявам разговора.
Виж целия пост
# 27
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
Виж целия пост
# 28
Абуто, стига, де.
Пленил, замотал и отпрашил за друга пусия. Примерно….
Виж целия пост
# 29
хората се променят - и ние, и бившите
и да, има заслепяване от любовта
понякога има осъзнаване на различнията и приемането им докато мине тръпката с идеята, че после връзката приключва
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия