Привет на Велика събота! 
Дружки, благодаря ви за споделеното!
Айре
много ти благодаря за превода! Както и за всичко споделено! 
Нези, изглеждат чудесни козунаците ти, браво!
Пепи, благодаря ти за споделеното! И аз най- на края изгледах епизода.
И тази серия беше страхотна, може би най- любимата ми до сега! Именно тази серия беше ключова за Девин, която най-на края трябваше да вземе решение – остава ли или си отива. Девин беше много объркана и нерешителна в последните серии, бореше се с вътрешните си демони, но също така се разпадаше под натиска и стреса от живота и в тази среда и се опитваше да запази някакво ниво на нормалност, но често не успяваше, защото Сойкан помете всичката и нормалност. В тази серия Девин имаше изход: да се махне. Но чувството за вина и любовта и към Аслан и попречиха да си тръгне. Да, може би е казала, че ще остане там, защото е прочела онова писмо, но мисля, че това беше просто извинение, зад което се криеше, за да остане там. Ако Девин наистина беше решила да си отиде, щеше да вземе сестра си и да се махне от този ад още първия ден, но тя винаги намираше извинение да остане и дори си повярва и остана там. За първи път Девин напълно прие реалността да бъде Сойкан и съзнателно реши да извърви този път с Аслан - както тя самата каза: " Или ще си тръгна сега завинаги, или ще остана тук завинаги." Борбата и приемането на новата Девин бяха идеално предадени от Серенай. И за Къванч каквото и да кажа ще е малко, перфектна игра във всяка една сцена. Изобщо от самото начало взаимните им сцени са толкова естествени и убедителни, защото и двамата са невероятни актьори. Не случайно влюбиха толкова народ в себе си. Много ми беше мъчно и за двамата АсДев, сцената им в началото на епизода беше сърцераздирателна
Колко хубаво, че случилото се с Ати не позволи Аслан да се изключи напълно и не стана студен палач след стореното с него, а вместо това видяхме уязвимост, огромно съжаление, които ни дадоха надежда, че има шанс за нашите любими вече Аслан и Девин. През колко неща минаха само ... а колко още им предстои да изживеят ...
Тази сцена в аквариума беше зловеща, много силна
Друга любима сцена ми е тази в колата на Джихан, наистина беше красива и емоционална ... малко беше казано, но толкова много беше предадено!
В тази серия за пръв път ми дожаля и за Хюлия ...
Много още може да се пише за този епизод, но стана дълго.
Имайте хубав ден, дружки!
Виж целия пост
Дружки, благодаря ви за споделеното!
Айре
много ти благодаря за превода! Както и за всичко споделено! Нези, изглеждат чудесни козунаците ти, браво!
Пепи, благодаря ти за споделеното!
И аз най- на края изгледах епизода.И тази серия беше страхотна, може би най- любимата ми до сега! Именно тази серия беше ключова за Девин, която най-на края трябваше да вземе решение – остава ли или си отива. Девин беше много объркана и нерешителна в последните серии, бореше се с вътрешните си демони, но също така се разпадаше под натиска и стреса от живота и в тази среда и се опитваше да запази някакво ниво на нормалност, но често не успяваше, защото Сойкан помете всичката и нормалност. В тази серия Девин имаше изход: да се махне. Но чувството за вина и любовта и към Аслан и попречиха да си тръгне. Да, може би е казала, че ще остане там, защото е прочела онова писмо, но мисля, че това беше просто извинение, зад което се криеше, за да остане там. Ако Девин наистина беше решила да си отиде, щеше да вземе сестра си и да се махне от този ад още първия ден, но тя винаги намираше извинение да остане и дори си повярва и остана там. За първи път Девин напълно прие реалността да бъде Сойкан и съзнателно реши да извърви този път с Аслан - както тя самата каза: " Или ще си тръгна сега завинаги, или ще остана тук завинаги." Борбата и приемането на новата Девин бяха идеално предадени от Серенай. И за Къванч каквото и да кажа ще е малко, перфектна игра във всяка една сцена. Изобщо от самото начало взаимните им сцени са толкова естествени и убедителни, защото и двамата са невероятни актьори. Не случайно влюбиха толкова народ в себе си. Много ми беше мъчно и за двамата АсДев, сцената им в началото на епизода беше сърцераздирателна
Колко хубаво, че случилото се с Ати не позволи Аслан да се изключи напълно и не стана студен палач след стореното с него, а вместо това видяхме уязвимост, огромно съжаление, които ни дадоха надежда, че има шанс за нашите любими вече Аслан и Девин. През колко неща минаха само ... а колко още им предстои да изживеят ...
Тази сцена в аквариума беше зловеща, много силна
Друга любима сцена ми е тази в колата на Джихан, наистина беше красива и емоционална ... малко беше казано, но толкова много беше предадено!
В тази серия за пръв път ми дожаля и за Хюлия ...
Много още може да се пише за този епизод, но стана дълго.
Имайте хубав ден, дружки!
) най-после изгледах 2ри и 3ти сезон на Полетът на птицата на Нетфликс 
Добре че изчаках сезоните да излезнат 
Много ми хареса, увлекателен сценарий, прекрасна игра.
