А ако всичко беше различно?
Цитат на епизода: „Всичко започва за да свърши...“ Цицерон
ОЗЕТ: Неидентифициран труп, намерен в контейнер; Метин и Ерен при трупа...
Инджи и Енгин, които идват в сградата на съда, за да отпразнуват рождения ден на Джейлин...
Ългаз Кая, прокурорът, който е извикан на местопрестъплението; който тихо подминава Джейлин...
Всеки е такъв, какъвто трябва да бъде, както се помни; но всичко е различно... Този път Джейлин и Ългаз са заподозрени в едно и също убийство!
Джейлин и Ългаз - двойка, събрана от много семейни тайни около едно убийство! Една любовна история, завързана с невидими нишки, която постепенно се затяга, докато разплитат възлите... В града, където отиват, за да започнат съвсем нов живот; труп, който се появява в градината им, сякаш за да подчертае, че не могат да избягат от съдбата си... А може би проклятие...
Дали две души, които цял живот са се търсили, без да знаят една за друга, задължително се пресичат на някакво място, в някакъв момент? Дали всичко свършва там, където започва? Или, така или иначе, всичко започва да свърши?
Така, изгледах „Ти гледай да растеш“ /Хакан Бономо сякаш има предизвикателство да избере заглавия тип „ела ме преведи“/
Минала е една година от смъртта на Мелиса. Джан и Фърат се опитват да се справят с новият си живот, който по ред причини не е изобщо лесен, а Фърат в желанието си да бъде добър баща, се удря в стената от собствените си страхове.
Не искам да пиша повече, за да не издам нещо.
Един филм за това да продължиш. Един филм за това да се преоткриеш, да приемеш миналото, да погледнеш настоящето и да тръгнеш към бъдещето. Един филм за пътя на преоткриването между баща и син.
Ако на мястото на Мелиса Аслъ Памук беше друга актриса, може би щеше да е по-добре. В началото си мислих, че е заради героинята ѝ, но не... Беше ми много дървена... Не ми хареса играта ѝ, беше си точно игра. Не преживяване.
Но беше чудесно да се насладя отново на партньорството на Каан и Мерт Еге Ак. Много сладко партньорство.
А Каан отсега нататък моля, във всеки негов проект героят му да си има дете. Много му отива бащинството, умее да играе с деца, естествено, без преиграване...
Но честно казано, първият филм ми хареса много повече. И все още се чудя имаше ли нужда от продължението.
ЛУчия, да Каан и Пънар изградиха /отстрани погледнато/ много силно и много истинско приятелство, доверие. Това е безценно. Точно това интервю с Хакан Гендже с Каан и Пънар помня че навремето ми беше голямо удоволствие да го превеждам.
Каан и Уур Аслан също си им личеше, че са създали много силно приятелство помежду си и винаги много им съм се радвала