Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 11

Пънар и Уур Полат на филмовия фестивал в Каш

Автор: Джан Ремзи Ерген
Фотограф: Али Калийонджо
07 юни 2024


Каан Урганджъоулу преодолява времето с възгледите си за живота и съществуването. Времето неизменно му влияе, но той е наясно с този ефект и успява да го оформи, като се вслушва в него. Тъй като филмът „Ти гледай да пораснеш“, в който изпълнява главната роля, току-що е излязъл на екран, се срещаме с Каан Урганджъоулу, за да поговорим по следния въпрос: Можем ли да рестартираме времето на живота?

Тази статия не е за мен, но трябва да кажа някои неща. Защото, въпреки че това, което ще кажа, е моето субективно преживяване за него, мисля, че то съдържа обективна информация за него.

Каан Урганджъоулу е чудесен приятел, с когото може да се разговаря, когато седнете заедно, той не само те слуша с ухото си, но и с мозъка си, с чувствата си и с всичко, което прави, докато ти говори. Преди да седне да разговаря с вас, той запретва ръкави, така да се каже, оставя настрана всичко, което има в главата си, и стига до момента, в който е с вас, с цялата си същност. Той се отнася сериозно към разговорите си и към всеки момент, в който се намира. Може би това е едно от качествата, които го правят толкова силен в актьорското майсторство. Когато разговаряте с него, във въздуха се усеща невидим поток от информация и енергия. Разбира се, това се случва при всяко общуване, но честотата на информацията и енергиите, идващи от него, е висока, а нивото - дълбоко. Той казва толкова дълбоки неща, че трябва да се построи подземен град, за да се свържат тези дълбоки неща под земята и тук, в тази статия. Но той винаги се съобразява с една много тънка граница: той защитава идеите си, но не ги налага, не е откъснат от времето, но надхвърля относителните императиви на времето, описва ситуации, но не им дава точни определения. "Когато определяш себе си по определен начин, тялото ти се опитва да реализира това определение вместо теб и се опитва да те задържи такъв, какъвто казваш, че си. Тази ситуация ни дава сериозна загуба на свобода в живота. Понякога дори можем да си я причиним, като изберем да отговорим на даден въпрос, който ни е зададен, като отговорите често ни притискат в определение."


Той осъзнава, че времето, както и тези определения, е единица, в която човек не може да живее, и може би това е една от основните причини времето да не го лишава от свободата му. Той нито се опитва да задържи времето, нито тича след него. Но той има и наблюдение върху скоростта на неговото протичане. "Говорим за ускоряване на времето, старите 24 часа не са същите като сегашните 24 часа. Когато говорим за това, трябва да сме наясно, че тук е възможна илюзия. Когато вдигаме мобилния си телефон, ние губим време, но това, което всъщност ни отнема време, е начинът ни на живот. Един мой приятел веднъж каза: „Трудните периоди, през които понякога преминаваме, карат времето да тече по-бавно, а моментите, на които се наслаждаваме, карат времето да тече по-бързо, трябват ни и двете, за да разберем живота“. Нуждаем се от по-дълго време, за да разберем функционирането и физическите принципи на света, в който живеем, природата на човешките същества, природата на природата, нуждаем се от по-широка времева перспектива, за да видим събитията."

Времето може да промени много неща, но според него то най-много променя съзнанието на хората. "Времето издълбава дори скалите, то променя всичко. Времето е свързано с това да бъдеш гъвкав, така че според мен то гъвкаво променя всичко, дори и най-твърдото. То най-много променя съзнанието на хората, най-твърдите идеи могат да бъдат преоформени с времето. Ти каза това навремето, но какво мислиш за него сега?“ Трябва да имаш приятели, които да те питат това, защото мнението ти или се променя, или се задълбочава с времето.


Последният път, когато с Каан се свързахме един с друг, беше преди много години чрез сателитна линия на 9000 километра един от друг. Тогава той ме попита: „Нещата в живота, които ти дават жизнена енергия, основават ли се на твоите страхове или надежди? Това, което правиш сега, го правиш защото наистина го чувстваш, или защото очакваш нещо от живота?“.
Както би направил един добър приятел, аз му задавам този въпрос и той отговаря, без да се замисля: „Ако знаеш точно къде отиваш, обикновено някой вече е минал по този път, ако оставиш ума си, действаш с чувствата си и изпитваш желание да вървиш там, въпреки че не знаеш точно къде отиваш, има както нещо, което се осмеляваш да направиш, така и възможност да осъществиш визията си. Ако имаш желание да вървиш там, дори и да не знаеш точно къде отиваш, имаш възможност да направиш нещо, което се осмеляваш да направиш.“

Мисля, че всички се страхуваме, но само някои от нас са достатъчно смели да го изразят. От това да останем сами, от бъдещето, от нещата, които искаме животът да ни донесе, но не сме сигурни дали ще го направи.

Продължителността на времето е едно, но също така има и прословутото минало и бъдеще, за които никой от нас не спира да говори. Този въпрос заема важно място и във филма. Виждаме Фърат, героят, изигран от Каан, и сина му Джан в машината на времето, която Джан се опитва да изобрети. Джан може би най-много иска да отиде в миналото, за да се срещне с майка си, която вече не е жива, но Каан иска да отиде на друго място: "Джан се опитва да отиде в миналото, но ако имаше машина на времето, аз определено бих се опитал да отида в бъдещето. Вече има генетично предаване от миналото към настоящето и имаме представа за миналото. Това, което знаем за миналото, това, което четем, имаме много препратки. Това, което ни тревожи, е въпросът „къде отиваме“ и фактът, че не можем да имаме представа за бъдещето. За мен например е достатъчно да видя една добра картина от бъдещето. Не говоря за такива технологично напреднали интелигентни сгради. Това, което имам предвид, е нещо много просто, живот в защитено племе, картина, в която всички са щастливи и спокойни, където децата се смеят и играят..."
Концепцията за времето е важно понятие във филма „Ти гледай да пораснеш“. Не само препратките към времето във филма, но и изминалото време между първия филм от поредицата, „Продължавай да живееш“ и този нов филм повдигат много въпроси по темата.

Докато говори за тази връзка, Каан добавя: "Филмът е донякъде за това как Джан и Фърат могат да рестартират времето. И Джан, и Фърат преживяват голямо прекъсване в живота си, една епоха приключва за тях в края на първия филм, а вторият филм започва от нова част от живота им. Може би въпросът е малко подобен; как ще започне втората част от живота им, както и филмът? За Джан е имало само един водач, който е държал на живота, неговата майка. И неговият водач му е отнет, когато майка му губи живота си, той остава сам в огромен океан, Фърат преминава през процеса на игнориране на травмите си. Затова и двамата трябва да си помагат в тази празнота. Всъщност двамата се срещат в самолета, за тях не е достатъчно да изоставят навиците си, те трябва да разберат отново кои са в живота. Филмът показва, че в момента, в който не можем да се изправим срещу травмите си, не можем да помогнем на другите. Ето защо Фърат няма да може да помогне на Джан, без да излекува себе си. Фърат трябва първо да се изправи срещу собствения си дефицит и травма."


Темата за бащинството сега заема важно място в личния живот на Каан. Възгледите му за бащинството и семейството са от място, което надхвърля времето. "За мен бащинството е по-скоро да бъда наблюдател и читател, отколкото водач. Това, което изисквам от детето си, е то да изживее най-добрите версии на себе си. Докато ги преживява, аз стоя до него като един от най-добрите читатели на неговата история. Искам синът ми да бъде смел, но смелостта, за която говоря, е съзнанието „страхувам се от това, но избирам да се осмеля да го направя“. Ако той иска да преживее скок с парашут, искам да е наясно с рисковете, искам да може да осъзнае кои рискове си струва да поеме в живота и ще стоя до него, когато има нужда от помощ при задаването на тези въпроси."[/color] Мисля, че да бъдеш баща е донякъде свързано с това.  Избираш да стоиш до детето, да му даваш пространство, да не му казваш какво да прави, а да бъдеш до него, когато има нужда от подкрепа, за да направи това, което иска. Да му позволиш да се развива.
Говорейки за израстването, го питам кога човек пораства: „ Пораснали са хората, които нямат нужда да изразяват себе си, когато нямаш нужда някой да те одобрява, когато авторитетът започва да намалява. Няма точно един начин да се направи нещо в живота, може би дори да бъдеш баща. Малко незнание е нещото, където израстваш. Периодът на пандемията беше добър, защото никой не знаеше какво точно се случва. Човек трябва да пораства. Ти също трябва да пораснеш. Животът непрекъснато се променя, всичко постоянно расте.“

В известен смисъл и Джан, и Фърат се опитват да рестартират времето на живота. Сякаш рестартират живота, като танцуват, като се осмеляват да поемат по пътя, който не познават, като подкрепят другия човек да стигне до най-добрата версия на себе си. Като се подкрепят взаимно, по малко един за друг. Животът има много времена и може би ни остава шансът всеки път да рестартираме този живот и време. Може би това е и добър начин да надскочим времето.

От днес

Къде се губите всички???

https://youtu.be/nWybbxecbbY?si=uTlt5jhYGpK1Ksif
Интервю с Уур Аслан


Каан има годишнина от сватбата днес

Много ми липсват, много

От Каан за добро утро

Каан и Шюкрян прясна 👌