Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Мартенска вещерска и спортна

  • 97 253
  • 2 147
# 435
Времето тук е слънчево, пролетно, свежо, пеят птички и цъфтят цветенца.

Има вероятност средният пак да е скъсал връзки на коляното, утре сме в клиниката. Разбира се, че съм сама, благоверният е в командировка. Що да е лесно, като може да е трудно?

Постнах това в тийн темата, но ще го сложа и тук, защото е много вярно според мен.
Скрит текст:
«ДОБРАТА МАЙКА Е ТАЗИ, КОЯТО СТАВА НЕНУЖНА»

Добрата майка е тази, която става ненужна с течение на времето.
Дойде време да потиснем естествения майчин импулс на желанието да поставим пиленцето под крилото, защитено от всички грешки, тъга и опасности.

Това е трудна битка, признавам.

Когато започна да отслабвам в борбата за контрол над супермайката, която всички имаме вътре, си спомням заглавната фраза:

«ДОБРАТА МАЙКА Е ТАКАВА, КОЯТО СТАВА НЕНУЖНА...»

Ако съм си свършила работата на майка правилно, трябва да стана ненужна.

И преди някоя майка да ме обвини в липса на любов, обяснявам какво означава това.

Да бъдеш "ненужен" означава да не позволяваш на безусловната любов на майката, която винаги ще съществува, да предизвиква порок и зависимост у децата, сякаш е наркотик, до степен да не са способни да бъдат самодостатъчни, уверени и независими.

Те трябва да са готови да начертаят своя курс, да направят своя избор, да преодолеят разочарованията си и да направят собствените си грешки.

С всяка фаза от живота, новата загуба е ново постижение; и за двете страни: майка и син.

Любовта е процес на постоянно освобождение и тази връзка никога не спира да се трансформира през целия живот.

До деня, в който децата станат възрастни, те създадат собствено семейство и започнат цикъла отново.

Това, от което се нуждаят, е да са сигурни, че ние ще бъдем с тях, твърди, в съгласие или несъгласие, в триумф или провал, готови за глезене, силна прегръдка и утеха в трудни моменти.

Бащите и майките, в знак на солидарност, отглеждат децата си свободни, а не роби на собствените ни страхове.

Това е най-голямото предизвикателство и основната мисия.

Когато се научим да бъдем "ненужни", ние се превръщаме в безопасно пристанище, където те могат да акостират.

На когото обичаш дай:
- Крила за полет.
- Корени да се върнат.
- Причина да останат.

Нека направим самостоятелни и уверени в себе си деца, за да живеят пълноценен и честен живот.

Забележка: Никога не правете вместо тях неща, които те вече могат да направят за себе си. Това важи за всеки етап, в който се намирате! .

„КОГАТО ЕДНА МАЙКА ИСТИНСКИ ОБИЧА, ТЯ ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА СИ ДА СЕ НАУЧАТ ДА ЛЕТЯТ "
Sol Kin
САТ ШАКТИ НАМ 🪷
Зита Рам Шакти Лечител Тантризъм
Виж целия пост
# 436
Вероятно е така, но сме тук и сега и е мега неприятно.
Това въобще не ме успокоява, а може и въобще да не се случи.
Съжалявам, но това мисля.
В тон съм с времето.
В унисон с моите мисли. Дори и да стане по-леко, загубените по пътя близки няма да се върнат. Само ще вземат със себе си други. А и ние няма да сме същите. Ако доживеем.

Често си мисля за майката на ММ. Със заплатата си издържала баща му, докато завърши медицина, родила 4 деца, изгледала почти сама 3, помагала в строежа на семейната къща и починала преди да стане на 50 след дълга борба с рака. Сега в къщата ù живее едно нагримирано, с изкуствени мигли и силикон същество, което пъди децата и внуците ù, върти на пръста си вдовеца ù и накрая ще бъде погребано до нея. Като преди това е отхапало голямата част от завещанието, включително и от нейното имущество. Мда, няма честно нечестно. Животът е мамата си джаса.
Виж целия пост
# 437
Мьос , дано не се оправдаят опасенията ти!
 Написаното за майките е много мое, 26 години вече се опитвам да се ръководя от това. Надявам се да съм успяла.
   / имам в близкия приятелски кръг майка и баща, които са точно обратното на това.До степен, майката да у
и материала за сесия на сина си и да му го смила и предоставя , да пътува през седмица 300 км до отрочето, да му изчисти стаята, да му смени чаршафите, да го разходи, защото той е много ангажиран. До 6ти клас го хранеше, докато той си играе на таблета,защото не можел да яде по друг начин. Детето  е много читаво и готино, майката и бащата са с бъгове/
    Загубите са част от пътя, за съжаление, Фил, Мид! Аз ви разбирам, била съм в такива състояния, свързани с детето ми.И съм се ядосвала на тези,които са ми казвали нещата, които аз казвам на вас.Всъщност , изобщо не искам да давам съвети, не обичам да звуча така. Просто ви споделям моя опит и моя път до сега.
Виж целия пост
# 438
В живота често има неочаквани обрати!

На мен Беболина ми даде чувство на завършеност! Най-хубавите ми години започват с нейната поява и силно се надявам да продължат и в бъдеще!
Най-вероятно никога няма да стана майката, за която говорите! Ако един ден детето ми няма нужда от мен , чисто емоционално, тогава ще е приключила най-хубавата част от живота ми!
Виж целия пост
# 439
Един хубавец, който се разхождаше в разсадника, от който товарих:

Виж целия пост
# 440
Аз пък всичко, което искам от живота е да създам човеци, които да могат да се оправят сами и да мога да се гордея с тях и техните постижения. Разбира се, бих желала да съм човек, на когото да могат да споделят и да се допитат в трудни моменти, но нито за момент не искам да се чувстват длъжни към нас по някакъв начин или да чувстват тежест и обременяване. Според мен най-сложната част е изграждането на доверие и много се надявам да имам тяхното такова.. ще видим.. след едни 15-20 години
При нас е гадно времето, обикалях за цветя за госпожите, следобяд с колежката ще ги опаковаме (по-скоро тя ще опакова, аз ще режа и лепя).
Пия чай и се разболявам май, дано го пресека увреме.
Виж целия пост
# 441
Фил, за съжаление съм съгласна с теб.Едната ми баба е имала труден живот-съвсем сама е отгледала  децата си, бедност, на две работи е ходила, през останалото време в градината, да отглежда зеленчуци за изхранване и цветя. Цветята продавала на пазара понякога, друг път пред църкви, гробища.Осакатя  и се изкриви от работа- кокс артоза, изпада в клинична депресия няколко пъти, почина в хоспис по време на Ковид.Цял живот само работа, цял живот да помага с продукти на  децата, не е ходила на почивка абсолютно  никога, нито е имала приятел или мъж до себе си, след  развода(когато децата са били съвсем невръстни , а мъжът и и се развежда освен с нея и  с децата, както често се случава ).Сама до края, а живота я превърна в развалина-и психически и физически..
Не, определено няма честно, нечесто , заслужено и незаслужено-а просто както се случи..
Виж целия пост
# 442
Така е, Кайс. Всеки със жребия си. Confused
Виж целия пост
# 443
Гуш за всички, и специално за Мид и Фил. Надявам се животът да ви опровергае и да имате много щастливи периоди занапред.
Мьос, надявам се да се размине и да е лека контузията.
Виж целия пост
# 444
Филомено, стягай се. Евреите казват, че животът започва като се изнесат децата и умре кучето. Пу пу, да живее дълго бебето ми, но има резон. Нямаш ангажименти, сравнително си млад и можеш да се отдадеш на себе си.
Съжалявам за свекърва ти. При нея така е станало, но не е 100% толкова кофти. Ти ще отгледаш децата, куче нямаш, така че само 15 години гърч ти  остават 🥰.
Виж целия пост
# 445
Таковата само да напомня .......
           


   Не съм влизала в темата отдавна . Пожелавам ви хубав ден !
Виж целия пост
# 446
Брр, какъв е този бабомартенски студ и дъжд?
И тия хора защо не си стоят на работа или у тях на сухо и топло, ами ходят да ми създават работа и да ми развалят дзена?!
И тоя МУ защо не спира да тартанисва цял ден?
Не мога да вдигна глава днес. Пуснах си едно кафе и продължавам.
Хляб трябва да пусна, че няма ни едно залче. За довечера съм накиснала боб, трябва да го бутна и него в пота.

Тежки теми сте подхванали.
Изпращам прегръдки на всички Hug
Мьос, дано опасенията не се потвърдят.
Виж целия пост
# 447
Оказа се, че и с половин кафе чудесно мога да се разсъня:



Ре, и една колежка така казваше, обикновено в комбинация с младите любовници - “Дай, Боже, всекиму!” Joy Ама и аз съм далече от изнасяне на децата, плюс кучето ми е младо, само това с младия любовник ми остава Stuck Out Tongue Winking Eye

И при мен е тегав, по-тегав период, а знам, че най-тегавият предстои. Ми ще го борим тоя живот, няма да му се даваме. Никога не съм била егоист в тоя живот и се чудя дали не е време са стана.

Серията с децата продължава. Този път ми се обади адвайзъра на голямата, че за пореден път е използвала телефона по време на час и пак са ѝ го конфискували. Ще ѝ го върнат в края на деня и ще е задържана другата сряда да пише есе на тема “Правилата в училище”. И си е изгубила еърподс слушалките тия дни.
Виж целия пост
# 448
Ох, момичета. Тежък е животът, но право на друг нямаме, та бутаме.
Аз също се бях замислила, че по-добре няма да става, а то и досега нищо не съм постигнала. Но се дърпам за косата, нямам как.

Мьос, дано да не е това. Стискам палци.

Попи, съчувствам. Аз така преди две седмици някъде се събудих рязко. И тука мрънках.

За трети път се улавям, че вървя по или ата с отворена раница а там портфейл, документи, телефон и ключове за дома и за работата. Или съм абсолютна заспа, или пак са се активизирали разни джебчийски групи. При всички положения смятам да оставя раницата в почивка малко и да нося чанта.
Виж целия пост
# 449
Попи, някакъв Меркурий ви е прегърнал жестоко.
По- бързо да свършва. 🤗
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия