Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 84

   

Медицината признава 4 метода за лечение на рака

-хирургия

-химиотерапия

-лъчетерапия

-психотерапия

Успеха на лечението на раково болният зависи от комбинираното приложение на тези 4 метода .И докато за първите 3 метода има доста ограничения, те са също и небезопасни и скъпи, то психотерапията няма ограничения и е най-евтина.

Още седемдесетте години лекар- лъчетерапевт К.Саймънтън си задава въпроса, защо при еднакъв вид рак, еднакъв стадии на развитие и еднакво лечение едни от болните умират ,а други се излекуват.Започва да търси различни фактори и това което открива е, че решаващият фактор е психичната нагласа или както той пише –нивото на оптимизъм на болният.Самият той учейки се от излекуваните болни разработва психологичен модел за работа който е актуален и до днес.Аз нпример го използвам в психотерапията на всяко соматично заболяване.

Другият известен специалист обогатил методиката на онко-психотерапията е доктор Бърни Сийгъл.Той е онкохирург и след десет години работа е в хронична депресия от това колко много хора умират без да може да им се помогне.Иска да смени професията си ставайки ветеринар.Тогава попада на един семинар на К.Саймънтън.

Там разбира за важността на психологичният фактор в лечението на рака и прави собствено проучване.Търси така наречените ,,спонтанни изцеления’’ на раково болни-това са болни с раково заболяване за които медицината признава, че няма лечение и се очаква да те да умрат. Говорейки с тях и търсейки причината за тяхното излекуване Сийгъл пише : И тогава разбрах, че спонтанно изцеление на рака няма, има упорита психологическа борба. Така той въвежда понятието ,,Необикновено раково болни пациенти’’.

За да стане по – ясно понятието ще цитирам Б.Сийгъл-

Идеята за необикновения пациент не се преподава в медицинските училища.Стигнах до нея едва след дълъг период в професията си , наситен с нещастие и духовно търсене.В началото на седемдесетте ,след повече от десет години хирургична практика работата ми носеше много болка.Успеха на лекаря се определя от излекуваните болни,но тъй като често хората не оздравяват, а в крайна сметка –всеки умира аз отново и отново изпитвах усещането за провал.Интуитивно чувствах ,че сигурно има начин да помогна на ,,безнадеждните’’ случаи но ми бяха нужни години за да разбера как да го направя………

Тогава започнах да научавам що за хора са пациентите.Около 15-20 процента от всички пациенти несъзнателно или дори съзнателно желаят да умрат.На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациенти които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата.Докато лекаря се старае да подобри състоянието им те оказват отпор и се опитват да умрат.Ако ги питаш как са , отговарят,,Добре’’.Безпокои ли ги нещо,,Не’’.Една вечер след като бях започнал да осъзнавам това случайно присъствах на разговор при който един от колегите ми обсъждаше лечението с Харолд , пациент на средна възраст с рак на дебелото черво и съпругата му.Усещах отпора на Харолд на всяко изречение .Накрая не издържах и рекох,,Струва ми се, че всъщност вие не искате да живеете,,

Жена му побесня.Но тогава се намеси самият Харолд,,Чакайте малко –каза той- доктора е абсолютно прав .Баща ми е на 90 години, в старчески дом.Не искам никога да изпадам в неговото положение , така че нямам нищо против да умра от рак още сега.’’В този момент проблема се измести.Сега трябваше да му помогнем да разбере, че може да контролира живота и смъртта си ,да осъзнае ,че няма нужда да се отказва от всичките хубави години, само за да избегне вероятността от нежелан край…….

Наскоро след този случай мой приятел психиатър ми разказа една история колко далеч може да стигне желанието за смърт.Описа един от пациентите си ,човек с много тежка депресия който един де пристигнал при него усмихнат до уши .Терапевта го попитал какво се е случило и мъжът отговорил,,Повече не ми трябвате .Болен съм от рак.’’Когато си мисля за подобно поведение понякога се чудя имам ли смисъл да се борим за дълголетие , след като толкова хора се чувстват нещастни и безпомощни ,че да не желаят да живеят.....

В средата на спектъра от пациенти е мнозинството от 60-70-%.Те приличат на актьори , прослушвани за роля .Играят за да се харесат на доктора.Държат се така , както според тях той иска да се държат, надявайки се, че тогава лекаря ще свърши сам цялата работа и лекарството няма да горчи.Те вземат лекарства добросъвестно и идват редовно на прегледи.Те никога не се усъмняват в решенията му или проявяват инициатива сами да направят неща които им се струват правилни за лечението Правят какво има се каже –стига лекаря да не предложи да променят начина си на живот.Ако им се даде избор предпочитат операцията пред активното участие в оздравяването си.

На другият край са 15-20 % необикновени пациенти.Те не играят роли;те са самите себе си и не желаят да бъдат жертви.Приемайки ролята на жертви пациентите не могат да си помогнат, защото всички процедури се извършват върху тях.

Получавам много писма от организации с имена от рода,,Помощ за жертвите на рака ‘’///‘’Помощ за жертвите на Паническото разстройство’’-моя добавка –///

Първият ми съвет към тях е да сменят името си , защото по дефиниция ,,жертвите’’са лишени от проходимият им контрол, за да внесат промяна в начина си на живот.Преди няколко години Хърбърт Хоуи бивш раково болен пациент и автор на книгата ,,Не се предавай’’ участва предаването ,,Добро утро Америка ‘’за да разкаже как болестта му изчезнала след като се отказал от стандартното медицинско лечение и се заел със спорт за да излее гнева си Въпреки ,че не беше вече болен името му се появи с надписа ,,жертва на рака’’

Необикновените пациенти отказват да бъдат жертви.Те се образоват и стават експерти в собственото си лечение .Разпитват лекаря , защото искат да разберат логиката на лечението и участват в него.Изискват уважение към достойнството и индивидуалността си и настояват за правото на контрол, независимо от стадия на болестта .За да бъдеш необикновен е нужно смелост.

Спомням си как една жена след като и казаха да отиде в рентгенологията отсече,,Не .Тази процедура не ми е обяснена.’’ Когато служителите и казаха ,,Ако не ви направят това изследване е възможно да умрете още тази вечер’’тя отвърна,,Е, значи ще умра довечера, но няма да мръдна от тази стая .’’Веднага намериха човек който и поясни какво и защо е това изследване..

Необикновените пациенти желаят да знаят всяка подробност от рентгеновата снимка, всяка цифра от лабораторното изследване .Лекарите обикновено каза ват ,че са имали лоши взаимоотношения с необикновените пациенти.Намирали са ги за досадни и конфликтни, но точно те са оздравявали……

Хората които стават необикновени пациенти знаят ,че живота не дава гаранции за нищо.Те приемат с готовност всички рискове и предизвикателства .Докато са живи ,те контролират съдбата си ,доволни да получат щастие за себе си и да дадат щастие на другите.Те притежават това което психолозите наричат вътрешен локус на контрол.Не се боят от бъдещето и външните събития .Знаят,че щастието е вътрешно дело.

Необикновените пациенти наистина искат да бъдат обучени и станат ,,лекари’’на собственото си заболяване.Едно от най-важните изисквания към лекарите е да станат техни учители

Когато започнах да обучавам пациентите си от първата група на Необикновени пациенти останах изумен от резултата.Хора чието състояние бе непроменено от дълго време или се влошаваше изведнъж започнаха да се възстановяват пред очите ми.Отначало това силно ме смути.Усещах ,че оздравяват по нелогични причини.Подобрението им нямаше никаква връзка с химиотерапията ,лъчетерапията или друг вид лечение.Почувствах се като шарлатанин или дори измамник и предложих да разпуснем групата.В този момент се наложи пациентите да ми обяснят какво става ,,Състоянието ни се подобрява –казаха ми те-защото ти ни даде надежда и ни върна контрола над собственият ни живот Сега ние наистина знаем ,че лечението ни зависи от нас самите.’’

,,Love, medicine and miracles’’ Bernie Siegel ,M.D.

Точно от него взех идеята при работата си с хора с психологични проблеми да подбирам само тези които са наистина високо мотивирани и с право могат да се нарекат ,,Необикновени невротични пациенти’’ . По тази причина за успехите на терапията аз благодаря на пациентите си. Всичките те знаят, че поне две трети от успеха се дължи на тях самите.На тяхната мотивация и дух.