Ще имам близнаци! Тема с продължение 40

Приеха ме в понеделник заради протеини, които се появиха в урината изведнъж и високо кръвно - въртеше се около 130/90. След няколко теста се видя, че нещата са тръгнали към пре-еклампсия и се взе решението да започнем раждане на 26 заради риска и това, че седмиците позволяват. За два дни налягането се повиши рязко, не знаех колко бързо тая пуста пре-еклампсия може да се развие.

На 26 сутринта ми поставиха балонен катетър, който цели да помогне на шийката да узрее. Причината за този метод на индукция е, че макар и дълъг е по-щадящ и беше подходящ за мен с абсолютно никакво разкритие, шийката ми беше решила да държи до октомври.

На следващия ден 27, махнаха катетъра, нямах много прогрес, 1см и без особени контракции. Имахме два избора - да пробваме със синтетични простагландини за да омекнат нещата, но този процес също е бавен, общо взето предизвикването на раждане си е няколкодневен процес - не е тежко, но отнема време. За жалост на този етап налягането ми започна да става застрашително 150/100 и беше взето решението да започнем окситоцин след като бях започнала с лекото разкритие. Сложихме го в 10 сутринта. Прогресът беше наистина бавен, защото разкритието беше с по сантиметър на около два часа, ускори се накрая, но си беше чакане.. още в 10 бях получила епидуралната упойка и чувството беше супер. Никакви болки, а си чувствах всичко, самото поставяне също не болеше. Трябва да се има впредвид, че налягането може рязко да падне, случи се при мен, но ме стабилизираха веднага с медикамент. Не винаги се случва, но анестезистите си знаят.

Към 5см решихме да спрем окситоцина, защото прогресът беше бавен, а контракциите бяха агресивни и следяхме да не са прекалени за бебетата. По-късно отново го включихме и така бавничко стигнахме до 10см към 23:00. През това време следяхме изкъсо налягането ми и за радост то макар и много високо не стана критично.
В полунощ момченцето слезе в таза и започна същинската част. Напълно безболезнена, но имах добро усещане навсякъде и успях да намеря начина. Епидуралната упойка е някакво чудо на медицината, защото аз болка просто нямах, а чувствителност да!

След 20 минути напъни момченцето излезе и проплака. Още на гърдите ми трябваше да побързаме с проверка на позицията на момиченцето и да започнем напъни отново, защото рискът беше евентуално нейно завъртане в изведнъж голямото пространство, но тук действаха двама гинеколога и аз бях в готовност за напъвам бързо. Тя беше като на водна пързалка, за 5 минути и навън! Доста ме впечатли процеса и колко компетентни бяха лекарите (в стаята имаше цяла група - 2 гинеколози, 2 акушерки, анестезиолог, педиатър и още няколко влизащи акушерки за помощ, ако се налага.
След като се родиха и плацентите проверките на бебчовци свършиха и ми ги дадоха за засукване. Отначало не се ориентираха, но с малко помощ засукаха! А това чувство е уникално! Докато ме довършваха (мисля че имам 1-2 шева, не ги усещам много) бяха на кожата на таткото. Постояхме дълго време заедно, а после ги заведоха на термо легла и ги захранваме като ги слагаме и на гърда. Целта е да сме сигурни, че наддават, но и да се кърмим. Аз се цедя, за щастие имам достатъчно коластра, дано и с млякото да е така.
Като цяло след раждането се чувствам супер, не вярвах, че ще успеем с естествено особено, с това налягане, но следенето отблизо даде тази възможност!