Ще имам близнаци! Тема с продължение 40

Още не съм на вълна раждане, но за естествено се гласят тук (в чужбина). Близнаци е показател за секцио, само ако първият близнак е в грешна позиция.
Като цяло държавите водят някаква статистика и целта е цезарово да е само при необходимост. Критериите за необходимост от ц. не са възраст и/или близнаци/тризнаци.
Необходимост с изкл. на спешен случай е плацентарна аномалия ‘превиа или партиалис’, проблем с пъпната връв, наличие на HIV, HSV, Hep C.
Така или иначе при две ме е страх, че едното може да се роди нормално, а за другото може да се наложи секцио.
На мен ще ми е първо раждане…

В Германия ме питаха как искам да родя… при близнаци крайното решение е моето. Казаха, че без значение разположение можело да пробвам нормално 🤣 Но оставиха решението на мен.

Аз явно съм с грешка.... мислех, че когато тръгне раждане е късно за секцио...
Детето ако е заклещено в родовия канал, как го издърпват през корема...?

Me, Myself & I, аз винаги си ходех при Вецев с цялата важна документация, но само е питал и отбелязвал в началото. Сега си мисля, че погрешно ме е разчел като кандидатка за секцио. Едва онзи ден ме пита за миомектомията, но аз не знаех тези неща наизуст и предпочетпх да занеса следващия път епикризата, за да каже дали позволява нормално раждане. В момента предпочитам да не се настройвам и разочаровам.

Иначе и аз съм за нормално раждане, но в моята ситуация би било трудно, а и нелепо да споря ако каже, че риска е по-голям. Вецев каза, че при някои операции на миома, рискът от нормално раждане бил 20 пъти по-голям, отколкото при нормално раждане след секцио. Мисля, че този риск е увеличената вероятност от разкъсване на матката и кървене, все пак е имало някакво изрязване. А при секцио просто се вади бебето. Значи става дума за това напъните да не предизвикат разкъсвания в матката при рвзаното място. Аз си мисля, че в моя случай нямаше голям досег на миомата с матката, но той ще каже. Кръвозагубата от операцията беше 300 мл, минимална. На ЦС в Турция всичко ми изглеждаше перфектно без сраствания.

Здравейте! Някоя усещала ли е ниско отдолу кажи речи на входа болки при седене. Понякога е тъпа болка, но понякога е като остро боцкване, все едно нещо е застанало но не може да излезе и тези усещания се засилват с всеки ден. В 16 г.с. Съм с 2 бебчета и при последния преглед преди 2 седмици всичко беше наред.

По темата секцио или естествено- аз не исках и да си помисля за естествено раждане.Рисковете са повече със сигурност,а и едното бебе беше с напречно разположение. Сега като е минало изобщо не съжалявам, както и не разбирам защо жените го предпочитат, и то за двуплодна бременност. Мен лично ме боля точно 2 дни след операцията,после сякаш не бях раждала. За мен си е геройство това през което минаваме без значение от начина на раждане.

За боцкането- да, гинеколожката ми каза,че е от разтягане на матката. Общо взето очаквайте всякакви боцкания и придърпвания, напълно са нормални.Ако не отминават се обадете на лекаря си.

Colors, веднага ти казвам защо аз искам: 1.защото съм родила нормално две деца, като второто беше домашно раждане с екип в чужбина. Бебето ми не е било отделено от мен нито за миг.
2. Защото имам амбиции да ги кърмя успешно и все още се боря с мисълта, че някой друг ще определя кога ще ми ги дадат, за колко време, на какъв интервал и т.н. Аз бих искала да са при мен и да не ме разделят от тях изобщо.
3. Защото ако е възможно, искам да дам на бебетата ми същия старт в живота като на батковците. Това е първото изпитание в живота им и ако зависи от мен, не искам да ги лишавам от спечелването на първата им битка в живота, съвсем образно казано.

Но ако ми забранят, разбира се, няма да зависи от мен. Аз говоря за това, което ще зависи от мен.

Всъщност естественото раждане е много полезно за децата. Докато са в канала дробовете им се изчистват от течност. Завъртат се с лице към дебелото черво на майката и така поемат лактобацили, които им дават първоначален имунитет.
При естествено раждане могат да ги дадат да засмучат веднага гърда, което е ключово за лактацията.
Недостатъците при естественото са предимно за майката.

Моите пък колкото са сукали... Те се раждат по-малки от обикновено и им е трудно да засучат.

Аз родих секцио. Дадоха ми бебетата веднага щом е изведоха от родилна зала. Сложиха ми ги на гърдата щом бях в стаята. И двете засукаха. Кърмих близначките две години.

Аз както писах родих преждевременно и бяха така или иначе отделени от мен . Единият 2 седмица,  другият 1 месец.
Исках много да кърмя( успях само 4 месеца, като последните 2 бяха на смесено хранене).
Персонала на болницата с нищо не ми помогна да ми дойде кърмата. Дори ми се подигравъха.
Кърмата ми дойде чак на 5 ден когато се прибрах в къщи...не повярвах, че успях да я предизвикакам.
Събирах и замръзянах за да имам достатъчно като ги изпишат.
Мисълта ми беше, че и нормално да бях родила пак нямаше да ми ги дадат да ги кърмя.
Единият близнак беше на легло, не в кувьоз и пак не ми дадоха дори да го погаля...

Чудесно, ако навсякъде е практика при доносените.

Аз пък мога да спеделя, че малкия ми син никой не го е слагал на гърда. Оставиха го до мен някъде околко краката ми отстрани на корема и той сам изпълзя до гърдата и ме изненада с това, че сам си я намери да засуче. Това е всеизвестна информация, че новородените са способни да го направят. Мен все още ме изумява как в цяла една държава няма ни един в системата, който да е запознат.

Тук всичко е закостеняло. Ако ние пациентите не изискваме промяна, нищо няма да се случи. Та дори кенгуру грижата пробива изключително бавно, независимо, че има НПО което се мъчи да работи с болниците и да я внедри. Нещата са комплексни.

Аз раждах в частна болница, знаех какво са условията, защото там родих и каката. С нея бях с ниска плацента и нямах избор. Близначките бяха напречно, а и лекарите никак не ме съветваха да се опитвам дори за естествено. Независимо от това и с двете раждания ми помогнаха акушерките с кърменето и бебето(бебетата) от втория ден беше изцяло с мен.

А как успявате да кърмите 2 деца? Изцяло ли са на кърма? Не си го представям без помощта от поне няколко човека вкъщи, които реално да гледат децата,да готвят,чистят.. а майката само да почива, да се храни и да кърми.
Нека поговорим и за това. Аз тая битка я загубих,месец бебетата бяха на смесено хранене, като ми отне много енергия,време и нерви да го докарам и дотам.Децата са различни, с различен режим, едната с колики и е все на ръце, трудно се адаптира и я гушкам много... другата спи през деня, нощно време се активизира.Просто трябваше да стигна до пълно изтощение,тъй като с мъжа ми нямаме целодневна помощ. Малко по малко от невъзможност да цедя, а те като много малки не засукваха добре, тя намаля и свърши. Интересно ми е вие как се справяте.

Железен режим от ден 1.Когато едното се храни се храни и другото, няма значение дали спи, будя го и давам да суче.Така оеднаквих режима им. Цедене след всяко кърмене в началото, за да имам достатъчно кърма.Едната ревеше много и искаше да я носим, взех слинг и така успявах хем да свърша нещо, хем да е гушната и да не плаче.После преминахме на раничка, някъде до 5-6 месец се носехме всеки ден с нея за заспиване, за успокояване, за какво ли не.
Кърмех ги заедно, тандемно.За това е задължително или да имате хубава възглавница за кърмене или много възглавници, който да подредите около вас.При мен се оказа по-удобно с една тандемна, а под нея слагах големи възглавници.Позата беше футболна топка. В интернет има един блог"За близнаците..." Та беше описано много подробно всичко. И при нас едната беше на смесено хранене, защото имахме проблем  нея. Не се хранеше и не качваше, беше някакъв кошмар.Хранех я на час и половина и то смесено, цедях да давам кърма от шише само и само да яде нещо, първия месец в къщи  беше кошмарен.Съпругът ми помагаше много, майка ми също идваше да погледа бебетата и да изглади(аз това упражнение не го правех).Но не си представяйте някой с мен от сутрин до вечер. Близначките бяха на три месеца когато дойде Ковид и ни затвориха. Около пет седмици седях сама в къщи с три деца. Не го казвам като геройство, а че човек прави невъзможни неща в такива ситуации.Спасиха ме шезлонг с вибрация и люлка.
След 4-5 месец започнах ада се нахранват за по 10 минути и тогава започнах да ги кърмя една след друга, както през деня, така и през нощта.
И да кажа, първия месец ги будех и двете да се хранят нощем, защото тогава лактацията е най-силна.Да знам:Спящо бебе не се буди, ама когато се е родило големи кила, яде нормално и качва по кило, в нашия случай с неядящата девойка си бях навила телефона и звънеше на час и половина.Бях говорила с неонатолог и ЛЛ на бебетата и ни следяха и ако не беше качила нужните грамчета щяха да ни вкарат в неонатологията на системи. За това спящо бебе първия месец за мен е придружено с панически страх.Предпочитам да реве цяла нощ, пред това да е летаргично.
Да в един момент децата и двете бяха изцяло на кърма.Гърдите произвеждат толкова от колкото има нужда, стига да има нужданата стимулация.
И за секунда не съм разчитала само в болницата да ми кажат какво трябва да се случи и как.Има много лекции на ЛЛЛ, както и на НАПК, има и срещи, има консултанти.Ако искате и сте решили четете, отивате на среща, говорите и в краен случай викате консултант. За съжаление в България последващата грижа за родилката липсва.Няма сестра/акушерка, която да дойде в къщи да види как се справяш и имаш ли нужда от подкрепа, а това е изключително важно.